Тайната на Ескалибур
Шрифт:
— Защо?
— Ммм?
Нина познаваше Чейс достатъчно добре, за да разпознае неохотата в гласа му: обичайното подхъмкване, означаващо „не те чух какво каза“, което всъщност прикриваше „може ли да сменим темата“.
— Попитах — продължи тя, леко засегната от опита му да се измъкне, — защо не си се прибирал оттогава?
— Защото няма за какво да се връщам. — Тонът му вече издаваше раздразнение.
— Да, но защо?
Той се обърна към нея намръщен.
— Исусе, какъв е този шибан разпит? Защо изведнъж толкова се заинтересува
Тя го погледна невярващо.
— Стига, Еди! Ние ще се женим, така че те ще станат и мои роднини. Не можеш да твърдиш, че тази част от живота ти е държавна тайна! Просто искам да знам що за хора са и защо не обичаш да говориш за тях.
— Ако имаше нещо важно, щях да ти го кажа.
— Като какво, че София ти е била жена? Доста време ти беше необходимо, за да ми го кажеш…
— Не се разбирам с тях, това е! — сопна се Чейс. — Освен с баба. Честно казано, ако сестра ми не живееше в същия град, не бих си направил труда да те водя да я видиш.
Известно време седяха мълчаливо.
— Много жалко, Еди — каза Нина най-накрая.
— Кое?
— Аз вече нямам семейство, освен някакви далечни братовчеди, които за последно видях, когато бях на дванайсет. А ти имаш, обаче не искаш да го виждаш? За мен това е… — Тя остави изречението недовършено.
Чейс й обърна гръб и се зави с одеялото.
— Не всички семейства са толкова близки като твоето. А сега вече мога ли да подремна?
Нина се наведе към него и го целуна по темето.
— Лека нощ, Еди — прошепна тя, преди отново да погледне загадъчната иконка върху екрана на лаптопа си.
2
Англия
— Този град Борнмът — каза Нина, когато Чейс навлезе с взетия под наем Форд Фокус в автомобилния поток по магистралата М-3. — Как изглежда? Какво има в него? — Преди да напуснат Щатите, тя беше разгледала картата на южна Англия, но освен местоположението на града, който се намираше на около сто мили южно от Лондон, не успя да научи кой знае колко.
— Тъпа работа — каза Чейс. — Има само един кей и това е.
Нина се усмихна.
— Нали тук не се намесва онази прочута неприязън между севера и юга, за която толкова съм чувала? Защото знам, че много държиш да отбележиш, че си йоркширец от севера… — каза тя, опитвайки се да докара северняшкия акцент.
— Заедно сме от две години, а това е най-добрия йоркширски акцент, който успяваш да извадиш? — прекъсна я Чейс със скептичен тон.
— Хей, много по-добре е от твоя американски. Не всички говорим като Джон Уейн със счупен нос. Е, може би само в Алабама. Както и да е, не може в този град да няма нещо, щом сестра ти и баба ти са решили да се преместят тук.
— Лизи се премести, защото се омъжи за един тукашен смотаняк — каза Чейс. — А баба се премести след като дядо почина, просто защото климатът е по-добър, това е.
— И е искала да е по-близо до сестра ти. И
— Може би. Но градът си остава адски скучен.
Следващият коментар на Нина бе пресечен от иззвъняването на телефона й. Докато отговаряше, тя погледна към часовника си. Беше точно девет часа.
— Ало?
— Здравейте, Нина! Обажда се Бернд Руст.
— И аз така си помислих — отвърна Нина, като се усмихна примирително на Чейс. — Къде се намирате?
— В Лондон. Опитвам се да намеря най-подходящия транспорт до Борнмът. Пътувате ли вече натам?
— Да, вече сме на автострадата. Магистралата, имам предвид.
— Отлично! Значи ще се видим там. Къде ще отседнете?
— Хотел „Парагон“. Но Бернд, трябва да ви кажа, че имам други ангажименти. Ще се срещна със семейството на годеника ми. Не мога просто да зарежа всичко и да хукна на среща с вас.
— Разбирам. Кога ще имате възможност да се видим?
— Ами първо ще обядваме, така че… — Нина погледна въпросително към Чейс, но той просто сви рамене. — Добре, какво ще кажете да се видим в хотела в три часа?
— Три часа, хотел „Парагон“. Ще се видим там. Довиждане!
— Не можа ли да му кажеш два часа? — изръмжа Чейс. — Така ще можем по-раничко да се измъкнем от тях.
— Но ти няма да идваш на срещата с Бернд.
— Да, но те не го знаят.
— Стига, Еди — каза Нина. Тя усети, че за пръв път Чейс спазва разрешената скорост. Като че ли не умираше от желание да стигне до крайната им цел. — Едва ли са чак толкова лоши.
— Е, ще ги видим — отвърна той с твърд глас.
При предишните си посещения в Англия Нина беше ходила само до Лондон, затова не беше сигурна какво точно може да очаква от местата извън столицата — особено след обезкуражаващото описание, дадено й от Чейс. Но Борнмът се оказа доста привлекателно крайбрежно градче, с пешеходна централна улица, заобиколена от привлекателни сгради от различни архитектурни стилове и епохи, издигащи се над стандартните магазинни витрини на национални търговски вериги.
Бяха се разбрали да се срещнат с роднините на Чейс в центъра на града, в друга пешеходна зона, наречена Площада. Покрай целия път до морето и кея се простираше парк; Нина и Чейс се регистрираха в хотела си, който се намираше близо до океана, след което се запътиха към центъра на града, заобикаляйки голям балон с кош, който предлагаше на туристите изглед към курорта от въздуха.
За голямо удоволствие на Нина на Площада се намираше уличен пазар. По сергиите се продаваха най-различни храни от цяла Европа, от немски наденички до екзотични плодове. Въздухът беше изпълнен с аромати, от които устата й се пълнеше със слюнка, и които непрекъснато й напомняха, че закуската, която беше изяла в самолета, не стигаше за никъде. Единствено мисълта, че скоро я очаква обяд, й пречеше да се впусне да опитва от всичко — въпреки че беше ужасно изкушена да го направи.