Текила и синьо дайкири

Ливайн Пол

— Да, искам.

— Наистина си създаде име с това дело, така че ще те разбера, ако още искаш да продължиш сама, но си мисля, че не бива да разваляме фирмата.

— И аз мисля същото.

— Наистина ли?

_Може ли да е толкова лесно?_

— Да гледам сама делото на чичо Гриф беше добре за мен — отвърна тя. — Много добре. Но сме по-добре заедно, отколкото поотделно.

— Повече от съгласен съм.

— Но трябва да ми оставиш място да се развивам.

— Много място. Много развитие. Няма проблем.

Опашката

напредваше със сантиметри, но още бяха много далеч от входа.

— И трябва да направим някои промени — каза Виктория.

— Промените са хубаво нещо.

— Тези реклами отзад на градските рейсове. Лицата ни са точно над ауспуха. Да ги махнем.

— Добре са за бизнеса.

— Просташки са.

— Няма ги. Какво друго?

— Искам да престанем да се занимаваме с „Катеричките“.

— Защо? Знаеш, че не се занасям с момичетата.

— Непристойно е.

— Господи, Вик! Започваш да приличаш на майка си.

Тя го стрелна с поглед и той се предаде:

— Добре, добре. Майната им на „Катеричките“.

Това накара една жена на средна възраст на опашката пред тях да се извърне и да ги погледне, туристка със слънчеви очила на фалшива перлена верижка. Съпругът й беше облечен в бермуди и бяла риза с дълъг ръкав.

— Дали приятелят ти не е тук? — Виктория надникна покрай хората пред тях. — Ще ни обслужи като ВИП гости.

— Не мисля, че Джими Бъфет ходи да сервира по масите, Вик. — Остри миризми се носеха около тях. Нещо гризеше Стив, нещо друго, освен присвиващия го от глад стомах: — Говорим само за „Соломон и Лорд“. Ами…

— Стив и Виктория?

— Да. Не ни ли е по-добре заедно, отколкото поотделно, и в тази област?

— Предполагам. — Тя се наклони и го целуна. — Но ми трябва малко време, става ли?

— Мислех за всичко, което се случи, откакто „Форс мажор“ излетя на брега?

— И аз. Като започна от това, че искаше да правим секс в океана.

Жената пред тях се извърна и ги изгледа над очилата си.

— Ще стана по-добър човек — каза Стив. — По-добър баща за Боби. По-добър син. По-добър партньор за теб.

— Недей да ставаш прекалено добър, Стив. Харесваш ми такъв, какъвто си.

— Сериозно? Не искаш ли да се променя?

— Само едно нещо. От сега нататък — пълна откровеност. Искреност и честност. Не искам дори невинни лъжи.

— Няма проблем. Между другото знаеш ли, че съм бил във „Фи Бета Капа“?

— Сериозно ти говоря, Стив. Истината. Цялата истина. И само истината.

Не точно това искаше да чуе.

— Най-красивите думи в английския език — отвърна той.

Пред тях настана раздвижване. Хората започнаха да шушукат. Някой изръкопляска. Оплешивяващ мъж на средна възраст с бронзов тен, шорти, сандали и риза на цветя излезе от ресторанта. Хората на опашката го спираха да се ръкуват с него. Някои вадеха туристически карти и химикалки, за да му искат автограф.

— Стив, виж!

Това е Джими Бъфет.

Стив изпъна натъртения си врат, за да види по-добре.

— Сигурна ли си? Прилича ми повече на двойник. Може да си е наел по един във всеки ресторант.

— Не, той е. Хайде, Стив, кажи му здрасти.

— Защо толкова се вълнуваш? Та ти дори не си падаш по него.

— Но ти си върла папагалска глава. Пък и сте приятели. Може да идете на риба.

Миг по-късно Бъфет вече си беше пробил път до тях.

— Джими! — Тя сграбчи десницата му с две ръце. — Аз съм Виктория Лорд, ето го и приятеля ти Стив. — Огледа се наоколо. — Стив?

Беше се заврял между двама туристи. Виктория го сграбчи за лакътя и го издърпа.

— Може двамата да идете за уаху или каквото там обичате да правите.

Явно смутен, мъжът подаде ръка на Стив.

— Здравей, аз съм Джими Бъфет. Добре дошли в Маргаритавил.

— Стив Соломон — стиснаха си ръцете.

— Чакай малко — каза Виктория. — Вие двамата не ловите ли риба и не пиете ли заедно с шериф Раск?

— Познавате Уилис? — попита Джими. — Страхотен човек. Е, радвам се, че се запознахме, Стив — продължи нататък и стисна още няколко ръце.

Виктория вирна глава и погледна изпитателно Стив, който явно броеше дупчиците на маратонките си.

— Не можеш да се промениш, нали, Стив?

— Такива сме, каквито сме.

— Прав си. — Опашката направи няколко крачки и те пристъпиха заедно с нея. Ароматът на току-що изпечен хляб стана по-силен. — Майка ми. Баща ти. Ти. Аз.

— Какво искаш да кажеш, Вик?

— Научил си ме не само как се провежда кръстосан разпит. Помниш ли какво каза за баща си? „Любовта означава да приемеш другия такъв, какъвто е. Защото той си е същият.“

— Да.

Тя се приближи и отпусна глава на рамото му.

— Каква е температурата на водата днес?

— Топла е. Двайсет и шест — двайсет и седем градуса.

— Чудесно! Знам един усамотен плаж на трийсет и два километра оттук.

— И?

— Носиш ли си бански в колата?

Той поклати глава.

— Нищо, Стив! — Тя го прегърна и го притегли към себе си. — Няма да ти трябва.

Законите на Соломон

1. Ако фактите не пасват на закона… изопачи ги.

2. Винаги приемай, че клиентът ти е виновен. Пести време.

3. Пази се от шериф, който забравя да зареди пистолета си, но помни какво се пее в „Маргаритавил“.

4. Може да пробуташ една небивалица на съдебните заседатели. Втора обаче със сигурност няма да мине, а третата праща клиента ти право в затвора.

5. „Обичам“ означава да поемеш куршума заради любимия човек. Всичко по-малко от това е просто „харесвам“.

6. Клиент, който лъже адвоката си, е като съпруг, който мами жена си. Рядко го прави само веднъж.