Текила и синьо дайкири
Шрифт:
— … не знаех, че лодката е открадната, преди от бреговата охрана да ме уведомят, че се е разбила.
— Познавате ли човек на име Честър Лий Конклън, известен още като Чери Конклън?
— Той е човекът, който е откраднал лодката ми.
— Значи не го познавате?
— Не съм казал такова нещо, мадам. Той е оксиженист. Преди работеше при мен.
— Преди?
— Не беше надежден човек. Уволних го преди няколко седмици.
— Тогава какво е правил в Джаксънвил преди по-малко
Въпросът явно го изненада. Нямаше откъде да знае за фиша, нямаше как да знае и че можеха да докажат, че Конклън е бил близо до корабостроителницата.
— Чухте ли въпроса, сър? — попита съдията.
— Ще трябва да попитате господин Конклън какво е правил в Джаксънвил — отвърна свидетелят.
— Хайде, господин Робинсън — продължи Виктория. — Със сигурност от бреговата охрана са ви казали, че тялото на господин Конклън е било открито сред останките на моторницата ви.
Съдебните заседатели наостриха уши, когато чуха новината. Вече никой не сумтеше и не си гледаше часовника.
— Съжалявам, беше само фигуративно. Не знам какво е правил там.
— Не е ли проверявал как върви строежът на баржата ви в Южната корабостроителница?
Робинсън премигна. Не се присви в кръста, сякаш са го ударили в корема, но очите му премигнаха два пъти.
Дотук Стив беше прав. Беше проучил сателитните снимки. Беше събрал всички парченца от Грифин и Фоулс и й беше подарил таза лъскава нова играчка. Но Виктория все пак трябваше да я увие в шарена хартия и да я върже с красива панделка.
— Госпожице Лорд, както ви казах и в офиса си, след като господин Грифин беше обвинен в убийство, нямах друг избор, освен да откажа поръчката.
— Чудя се дали „отказвам“ е правилната дума — заяви Виктория. — Не сте ли просто _променил_ поръчката?
Робинсън я изучаваше, сякаш питаше: „Колко точно знаеш?“ Тя отвори една папка и я наклони така, че да може да види десетсантиметровите букви: ЮЖНА КОРАБОСТРОИТЕЛНИЦА. Вътре имаше каталог с плажни колекции. Роклите с гол гръб явно пак се връщаха на мода.
— Вярно е, че бяха направени някои промени — предпазливо отвърна Робинсън.
Виктория вдигна картонения статив, който си беше играла да прави в осем сутринта. Увеличени сателитни снимки показваха новострояща се баржа. Равната стоманена платформа беше натрупана догоре с огромните детски кубчета. Поне така изглеждаха от орбита.
— Това ли е баржата, която сте поръчал?
Нова пауза. Можеше да отгатне по изражението му, че търси изход от ситуацията. Начин да премине през протока между лъжесвидетелстването и заговора за убийство.
— Трудно е да се каже, но, да… може и моята да е.
Виктория се разходи пред съдебните заседатели, вдигнала снимките.
— Какво има на
— Полуготови стоманени конструкции.
— Стотици на брой, нали така?
— Петстотин и петдесет, мадам.
„Когато притиснеш съдебен заседател, задавай кратки въпроси. Изисквай отговори с «да» и «не» и непрекъснато ускорявай темпото.“
Благодаря ти, Стив!
— Всяка около четирийсет, четирийсет и пет квадратни метра?
— Да, мадам.
— С канали за водопровод, електричество и вентилация?
— Да, мадам.
— Но без кранове, сонди и друга тежкотоварна техника?
— Точно така, мадам.
— Защото това не е работна баржа, нали?
— Не, не е.
— Какво е тогава?
— Ами многофункционално плавателно средство.
Виждаше се как по челото му избиват капчици пот.
И друг път беше карала свидетели да се изпотяват, но тръпката си оставаше. Стив се хвалеше, че веднъж докарал свидетел до инфаркт, но продължил да сипе въпроси дори и когато от бърза помощ изкарали човека на носилка.
— Многофункционално? — Повдигната вежда, саркастичен тон — от Стив ли ги беше копирала? — Да не би целта да е случайно хазарт и туризъм?
— Може и така да го кажете.
Тя повиши тон.
— Вие го казвате, господин Робинсън. Тези стоманени конструкции са полуготови хотелски стаи. Строите плаващ хотел с казино, нали така?
— И какво ако строя? — изстреля в отговор Робинсън. — Аз съм бизнесмен. Не правя нищо незаконно.
„И ако почне да се заяжда, ритни го право в топките.“
— Нищо незаконно — повтори тя, — освен ако не кроите как да натопите Харолд Грифин в убийство, за да откраднете идеята му и да я реализирате в по-малък мащаб.
Уадъл скочи на крака.
— Протестирам! Адвокатът свидетелства! — И той като всички прокурори мразеше изненадите и сега изглеждаше сякаш се беше блъснал в стъклена врата.
— Приема се — отсъди съдията. — Госпожице Лорд, моля, оформяйте обвиненията си като въпроси.
Виктория направи едно кръгче пред съдебните заседатели и се приближи към свидетеля.
— Ако моят клиент построи Океания над рифа, на вашия хотел баржа ще бъде забранен достъпът в района от съображения за сигурност, — нали така, господин Робинсън?
— В непосредствена близост — да.
— Нужен ви е бил от достъп до този риф. Ако Океания бъде построена, вашият хотел загива във водата, нали така?
— Сигурен съм, че би оказало влияние на бизнеса по някакъв начин, но кой може да каже до каква степен?
— Луксозен хотел и казино като Океания биха отнели блясъка на вашия плаващ Уол-Март, нали?