Текила и синьо дайкири
Шрифт:
Спряха пред широка двукрила врата, Джуниър затърси ключа в джоба на шортите си. Не си заключва харпуните, помисли си Стив, но му трябваше ключ, за да влезе в стаята, която се канеше да им показва.
— Мога да продам блата на алигатори — каза Стив, — но тази история вони като вмирисана скумрия. Проблемът е, че е пълна с небивалици.
— Какво, по дяволите, значи това?
— Кажи му, Вик.
Тя прикова Стив с поглед, който значеше, че не обича да й се казва какво да прави. После отвърна:
— Една от теориите на Стив.
— Не е просто теория.
Отново го стрелна с поглед.
— Стъбс се е застрелял — каза тя, — това е едно невероятно събитие. Баща ти е паднал от стълбата и си е ударил главата, това е второ. Лодка без капитан да се разбие на същия бряг, на който е трябвало да акостира — трето. Ефектът се умножава. Всяко невероятно събитие прави останалите по-трудни за вярване.
— И улеснява съдебните заседатели да произнесат обвинителна присъда — допълни Стив.
— Например мъж излиза с лодката си за риба на Коледа, въпреки че никога не е ходил на риболов — продължи Виктория. — Бременната му жена изчезва същия ден. Месеци по-късно тялото й и това на бебето са изхвърлени на брега близо до мястото, където мъжът е ловил риба. Мястото, където се е върнал, докато е твърдял, че е бил някъде другаде.
— Делото срещу Скот Питърсън — каза Джуниър, докато отключваше вратата.
— Защитата му прекали с небивалиците — напомни Виктория, когато влязоха в тъмната стая, в която като че ли беше по-хладно от останалите в къщата.
Стив се усмихна сам на себе си. Колкото и Виктория да се оплакваше от адвокатските му номера, беше започнала да прихваща от техниката му.
_Защо не иска да разбере какъв печеливш отбор сме?_
— Стив е извел математическа формула въз основа на тази теория — продължи тя.
— Един от законите на Соломон. Наричам го небивалици на квадрат: Ако шансът ти да убедиш съдебните заседатели в едно неправдоподобно събитие е едно към три, вероятността при второто е едно към девет, а при…
— Едно към осемдесет и едно за третото — набързо изчисли Боби.
— Точно така. С други думи, нямаш никакъв шанс.
Джуниър включи осветлението и по периметъра на тавана се включиха малки прожектори. Намираха се в огромна зала без прозорци, потънала в сенки.
— Това, което ще ви покажа — каза Джуниър, — много малко хора са го виждали. Стъбс е един от тях.
Стив примижа, опитвайки се да различи какво точно представлява издигнатият силует в средата на помещението, но не можа да види нищо, освен сенки. Беше прекалено театрално за неговия вкус. Имаше чувството, че Джуниър прави шоу в тяхна чест. Или по-вероятно само заради Виктория.
— Трябва да знаете някои неща от биографията ми, за да разберете смисъла — продължи Джуниър.
Докато стояха в сумрака на хладната стая, Джуниър взе да им обяснява, че с течение на годините, прекарвайки толкова много време във водата, бил се превърнал в страстен природозащитник.
_Спасете китовете._
_Защитете рифовете._
_Забранете мрежите за риба тон._
Целият спектър на добродеятелни океански
— Където и да иде баща ми, природозащитниците го погват с пушки за слонове.
А дали баща ти не погва другите с харпун, почуди се Стив. Докато синът, според скромните му твърдения, беше сър Галахад от Дълбините.
— Чували сте за прегръщачите на дървета — продължи Джуниър. — Мен пък можете да ме наричате целувач на корали. Гмуркал съм се из най-хубавите и на всичките дните им са преброени. Кораловите рифове са дъждовните гори на океаните.
— И какво общо има всичко това с Океания? — попита Стив.
— Преди няколко години спорех с баща ми и казах нещо от рода на: „Няма да мирясаш, докато не построиш курорт върху коралов риф.“ И баща ми го прие като предизвикателство. Попита къде има коралов риф минимум на три морски мили от брега на англоговорещи, близо до населено място с поне три милиона души.
— Защо три мили? — попита Виктория.
— За да е извън териториални води — отвърна Джуниър.
— Законът на оръдейния изстрел — каза Боби и всички се обърнаха към най-умното момче в шести клас. — От пиратските времена, защото оръдията са можели да изстрелят гюллето максимум на три мили от брега. Оттам идва и законът.
— Благодаря ви, господин Хистъри Ченъл — рече Стив и после се обърна към Джуниър: — Ако си извън ограничението от три мили, можеш да държиш казино. Това ли беше идеята?
— Точно. Но пак щяхме да сме вътре в двестате мили на зоната.
Стив го погледна с празен поглед.
— Изключителната икономическа зона — преведе Боби, като срамежливо добави: — Знам много федерални акроними. Както и повечето персонализирани регистрационни номера на коли, забранени от щата Флорида.
— Не започвай — предупреди го Стив.
— С-У-П-Р-П-К-А — започна Боби. — И-С-К-С-К-С.
— Боби…
— Г-О-Л-П-Н-С.
— Дай по-кротко, хлапе!
— Тъй като се намираме в изключителната икономическа зона — продължи Джуниър, — федералното правителство все още има права над дейността. Затова ни трябва доклад за оценка на околната среда, за да си извадим федерално разрешително.
— Бен Стъбс от Агенцията за опазване на околната среда — предположи Виктория.
— Да. Затова баща ми трябваше да мине през всички кръгове на ада. Не спираше да ругае, но успя. И ето го резултатът.