Тримата шишковци
Шрифт:
Той хвърчеше като красиво глухарче.
— Това е възмутително! — викаше продавачът. — Не искам да хвърча. Аз просто не зная да хвърча…
Всичко беше безполезно. Вятърът се засилваше. Купчината балончета се издигаше все по-нависоко и по-нависоко. Вятърът я гонеше отвъд града, към Двореца на тримата шишковци.
Понякога продавачът успяваше да погледне долу. Тогава виждаше покриви, керемиди, прилични на мръсни нокти, квартали, синя тясна вода, хора-джуджета и зелената каша на градините. Градът се извиваше
Работата взимаше отвратителен обрат.
„Още малко и аз ще падна в Парка на тримата шишковци!“ — ужаси се продавачът.
А на следната минута той бавно, важно и красиво се понесе над парка, като се спущаше все по-ниско и по-ниско. Вятърът стихваше.
„Май че ей сега ще кацна на земята. Ще ме хванат, най-напред ще ме набият хубавичко, а после ще ме турят в тъмница или за да не си губят времето, веднага ще ми отсекат главата.“
Никой не го видя. Само от едно дърво пръхнаха на всички страни изплашени птици. От хвърчащата разноцветна купчина балончета падаше лека въздушна сянка, напомняща сянка на облак. Като просветваше с пъстрите си весели бои, тя се плъзна по една пътечка, посипана с пясък, по една леха, по статуята на едно момче, яхнало гъсок, и по един гвардеец, заспал, както е бил на стража. И от това с лицето на гвардееца станаха чудесни промени. Отведнъж носът му стана син като на мъртвец, после зелен като на фокусник и най-сетне — червен като на пияница. Така, променяйки багрите си, се пресипват стъкълцата в калейдоскопа.
Наближаваше съдбоносната минута: продавачът се насочваше към разтворените прозорци на двореца. Той не се съмняваше, че ей сега ще нахълта в един от тях като пухче.
Така се и случи.
Продавачът нахълта в един прозорец. И прозорецът се оказа прозорец на дворцовата кухня. Беше сладкарското отделение.
Днес в Двореца на тримата шишковци се предвиждаше тържествена закуска по случай сполучливото потушаване на вчерашния бунт. След закуската тримата шишковци, целият държавен съвет, свитата и почетните гости се канеха да отидат на „Площада на съда“.
Приятели мои, да попаднеш в дворцовата сладкарница е много съблазнително нещо. Шишковците разбираха от ядене. При това и случаят беше изключителен. Тържествена закуска! Можете да си представите каква интересна работа вършеха днес дворцовите готвачи и сладкари.
Когато нахълта в сладкарското отделение, продавачът почувствува в едно и също време ужас и възторг. Така вероятно се ужасява и възторгва осата, която връхлита върху торта, оставена на прозореца от някоя безгрижна стопанка.
Той летя една минута, нищо не успя да разгледа както трябва. Отначало му се стори, че е попаднал в някакъв чуден птичарник, дето подхвръкваха с пение и цвърчене, като съскаха и писукаха, разноцветни скъпоценни птици от южните страни. А в следния миг помисли, че това не е птичарник, а овощарски магазин, пълен с тропически плодове, смачкани, капещи, залени от собствения си сок. Сладко, замайващо благоухание го удари в носа; горещината и задухата стиснаха гърлото му.
И изведнъж всичко се смеси: и удивителният птичарник, и овощарският магазин.
Продавачът с всички сили се насади в нещо меко и топло. Той не изпускаше балончетата. Държеше здраво връвчицата. Балончетата неподвижно се спряха над главата му.
Той замижа и реши да не отваря очите си — за нищо на света.
„Сега разбирам всичко — помисли той: — това не е птичарник, не е овощарски магазин. Това е сладкарница. А аз седя в една торта!“
Така си и беше.
Той седеше в царството на шоколада, портокалите, наровете, крема, захаросаните
Той не разтвори очи. Очакваше невероятен скандал, буря — и беше готов на всичко. Но случи се онова, което съвсем не очакваше.
— Отиде тортата — каза помощник-сладкарят сурово и печално.
После настана тишина. Само мехурите в кипящия шоколад се пукаха.
— Какво ще стане? — шепнеше продавачът на балончета, като се задъхваше от страх и стискаше до болка клепачи.
Сърцето му подскачаше като петаче в спестовна касичка.
— Дребна работа! — каза главният сладкар също тъй сурово. — В залата изядоха второто блюдо. След двадесет минути ще трябва да се подаде тортата, разноцветните балончета и глупавата муцуна на хвърчащия негодник ще бъдат прекрасно украшение за тържествената торта.
И като каза това, сладкарят извика:
— Подай крема!
И действително подадоха крема.
Какво беше това!
Трима сладкари и двадесет чирачета се нахвърлиха върху продавача с усърдие, достойно за похвалата и на най-дебелия от тримата шишковци.
В една минута го облепиха от всички страни. Той седеше със затворени очи, нищо не виждаше, но зрелището беше чудовищно. Облепиха го целия. Главата, кръглото му лице, прилично на чайник с изрисувани по него маргаритки, стърчеше навън. Останалото беше покрито с бял крем, който имаше прелестна възрозова отсянка. Продавачът можеше да изглежда както щете, но прилика със себе си беше изгубил, както беше изгубил своя сламен чехъл.
Поетът можеше да го вземе сега за лебед с белоснежни пера, градинарят — за мраморна статуя, перачката — за купчина сапунена пяна, а палавникът — за снежен човек.
Горе висяха балоните. Украшението беше изключително, ала всичко заедно образуваше доста интересна картина.
— Така — каза главният сладкар с тон на художник, който се любува на собствената си картина.
И после гласът, също както и първия път, стана свиреп и изкрещя:
— Захаросани плодове!!
Появиха се захаросани плодове от всички сортове, от всички видове, от всички форми: горчиви, ванилени, киселички, триъгълници, звездички, кръгове, полумесеци, розички.
Чирачетата работеха с всички сили. Не успя главният сладкар да плесне три пъти с ръце и цялата купчина крем, цялата торта бе набучена със захаросани плодове.
— Готово — рече главният сладкар. — Сега май ще трябва да я пъхна в пещта, за да се позачерви.
„В пещта? — ужаси се продавачът. — Какво? В каква пещ? Мене в пещта?!“
Същия миг в сладкарницата се втурна един от слугите.
— Тортата! Тортата! — извика той. — Веднага тортата! В залата чакат сладкото.
— Готово! — отвърна главният сладкар.
„Е, слава богу!“ — помисли продавачът. Сега той поотвори мъничко очи.
Шестима слуги в сини ливреи вдигнаха огромното блюдо, на което седеше той. Понесоха го. Когато вече се отдалечаваше, той чуваше как му се смееха готварските чирачета.
Понесоха го по широка стълба нагоре в залата. Продавачът отново замижа за секунда. В залата беше шумно и весело. Звучаха множество гласове, кънтеше смях, чуваха се ръкопляскания. По всички признаци тържествената закуска имаше голям успех.