Тринадесетият съдебен заседател
Шрифт:
Имаше и осем снимки на труповете — както бяха заварени от полицията в апартамента и близки планове на раните, снимани по-късно, върху масата за аутопсии.
Харди и Фримън ги разгледаха внимателно една по една. Мълчаливо.
Когато свършиха, разстлаха върху масата десетина снимки от местопрестъплението, за да ги огледат още веднъж.
И бащата и синът бяха простреляни с по един куршум от автоматичния пистолет 38-и калибър на семейството. Както и останалите пет в пълнителя, те бяха с нарязани върхове — нещо често срещано при оръжията,
В това отношение куршумите си бяха свършили работата. Лари бе прострелян в сърцето, от упор. Оловното парче бе излязло през гърба и се бе забило в стената. Дупката в мазилката беше снимана отблизо и Харди се изненада, че не я е забелязал при посещението си, но пък си даде сметка, че тогава умът му не бе в най-добрата си форма.
Силата на изстрела бе съборила Лари върху леглото, откъдето се бе свлякъл на пода. Изглежда беше умрял преди това, защото кървавите петна около него не бяха размазани.
Човек трудно би могъл да разгледа хладнокръвно снимките на Мат. Момчето беше улучено в главата. Бе стояло пред вратата на банята. Предишната вечер тя изглеждаше стерилна, но на снимката огледалото беше счупено, стените бяха изпръскани с кръв.
Оставиха снимките настрана и заговориха за банката, за разговора с Лайтнър, за посещението в къщата, смъртта на Крейн, за мнението на Теръл относно смъртта на Нед Холис. Фримън се разхождаше напред-назад, все още по хавлия и слушаше внимателно. Когато Харди приключи, призна, че не си е губил времето.
— Положението не изглежда толкова лошо, колкото ми се видя вчера. Естествено, утре може да стане по-зле.
— Радвам се, че го казваш. Не ти трябва да е розово два дни поред.
Фримън не му обърна внимание.
— Така или иначе, залавяме се за работа. Накарах Филис да прехвърли парите в нашата сметка. Първоначалната сума. Нямаше проблеми.
— Мислеше ли, че ще има?
— Да си призная, като вземем предвид всичко останало около Дженифър, просто не бях сигурен.
Харди реши да смени темата.
— Мислех тази сутрин да отида при Дженифър и да я поразпитам за работата на Лари, както й за родителите й, с които са били в обтегнати отношения. Къщата изглеждаше така, сякаш никой не е живял в нея. Искам да разбера дали е влизала в стаята, в която са намерени труповете, след като е била почистена.
— От това няма да имаме никаква полза.
Харди започна да прибира документите в куфарчето си. Щеше да направи, каквото е решил и нямаше намерение да спори.
— Така е, знам. Но може да даде храна за актьорските ти способности. Ще накараш съдебните заседатели да жонглират с възможностите.
— Възможности ли?
— За това кой друг може да е убил Лари.
Фримън кимна.
— Да, но не се налага да доказваме, дори да показваме, че някой друг може да е убиецът. Господин Пауъл ще трябва да докаже,
— Ако не е влизала в спалнята, за да види какво липсва, ще елиминираме най-сериозния им аргумент.
— Само, ако го докажем. Можем да го твърдим, но няма как да го докажем. От голи твърдения няма полза.
— Ще предизвика някакво съмнение. Ако има достатъчно съмнителни моменти…
Фримън се намръщи.
— До делото има още много време. Каквото и да открием, ще е от полза. Това с Теръл… ще свърши работа. Ако Пауъл се хване.
Харди затвори куфарчето си.
— Обвинителният акт е подписан. Вече няма да отстъпи. В играта е.
Фримън изглежда не беше чак толкова убеден в последното.
— Вероятно разполага с още нещо. Това бих искал да разбера. Той сигурно се безпокои, че е възможно и да не спечели с нещата, които ни е показал досега. Така или иначе, съвсем скоро ще разберем. Междувременно, искам да проуча внимателно каквото са ни връчили. Не ме разбирай погрешно… идеята ти не е лоша. Старата стратегия „свършил го е някой друг идиот“. Аз също съм я използвал.
— Е?
— Това е всичко. Намери някой друг идиот, когото да посочим с пръст.
Харди стана, доволен, че отново се движи.
— Възможно е тя да казва по-голямата част от истината.
— Сигурен съм, че е така. — Фримън почеса небръснатата си челюст. — Много трудно е да не издадеш поне част от истината, ако се мъчиш да я скриеш. — Фримън замълча, доби сериозно изражение и добави: — Казах „ако“.
13
— Значи Лари е работел и в клиника за аборти. И какво от това? — Глицки почти не слушаше. Седеше отпуснато на седалката в колата си до Харди. — Пък и не знам дали си спомняш… Работната седмица свърши.
Но Харди нямаше намерение да се откаже.
— А колко заплахи и смъртни случаи има тази година в клиниките за аборти?
Глицки затвори очи.
— Не знам. Ти ми кажи.
— Добре, ще ти кажа. Днес следобед проверих. От декември в града са четири.
Глицки отвори очи. Работеше в отдел „Убийства“ и това беше в неговата сфера.
— Смъртни случаи?
— И заплахи.
— Колко са били смъртните случаи?
— Един.
Глицки изсумтя и пак затвори очи.
— Лари Уит може да е вторият.
— Ако го беше пречукал някой недоволен борец срещу абортите, а не жена му.
Харди продължи да кара на запад. Нямаше мъгла, вятърът бе утихнал и се очертаваше прекрасна петъчна вечер. Залезът пред тях бе достоен за пощенска картичка.
— Значи не ти се вижда правдоподобно?
— Ако съм съдебен заседател, определено нямаше да се хвана. Естествено, аз съм ченге и не мисля като съдебните заседатели, но така или иначе, трябва нещо повече от голо твърдение. „Дами и господа, знаете ли че в сряда и събота доктор Уит е правел аборти“ няма да ти свърши работа. Имаш ли представа колко се ядосват някои хора от такива неща? Как очакваш да реагират? Нямаш никакъв свидетел.