Верига от улики
Шрифт:
— И така? — попита тя.
Пътуването им беше преминало в пълно мълчание.
Дарт започна:
— Преди отдела за убийства Ковалски е работил в отдела за наркотици. При първия оглед на доктор Рей по тялото на Стейпълтън са открити следи от убождания. Това може да не означава нищо, но е възможно Стейпълтън — вероятно Стейпълтън и Лорънс — да са били разпространители. Работата се състои в това, че не можем да разберем нищо, тъй като архивата по наркотиците е заключена и след всичко, което се е случило с тях, ако започнем да задаваме въпроси, е вероятно да разбутаме гнездо на оси и да накараме Хейт да зададе куп въпроси,
— През цялото време — увери го тя, като въртеше езика си над шоколадовия сироп. Не направи никакъв опит да прикрие удоволствието, което изпитваше, и облиза устните си. — Лорънс е бил потулен?
— Зависи дали вярваме на Люилън Пейдж или не — уточни той.
— Тя няма да издържи като свидетел, ако ме питаш за това. Не. Ще бъде разкъсана от психолозите, които ще узнаят за извършеното срещу нея насилие, и ще измислят всякакъв вид причини, поради които тя би искала да съчини история за някой, който е убил Джери Ло. Това е моето професионално мнение. Аз лично й вярвам и мисля, че ти също й вярваш, защото иначе нямаше да седим тук и ти нямаше да изглеждаш толкова уморен и смутен.
— Ако поискаме наркофайла на Лорънс чрез вътрешния отдел, това ще означава голяма писмена работа и шест месеца време. Плюс безброй интервюта и доклади и по някое време ще ни се наложи да сложим всичко на масата.
— Между другото ние не спим добре — вметна тя, опитвайки отново сладоледа. Поднасяше го в устата си върху края на една пластмасова лъжичка и внимателно обираше повърхността с устните си, като по малко пооткрадваше от тази плячка, докато онова, което беше останало върху лъжичката, изчезваше, след което тя подновяваше усилията си за още.
Той нямаше чувството, че тя правеше това подчертано чувствено — по-вероятно изглеждаше това да е начинът й на ядене на сладолед, но Дарт преживя тежки моменти. Как би почувствал една нейна целувка?
— Бих искал да проникна в стаята с наркоматериалите — изповяда се той.
Лъжичката се спря неподвижна в устата й. Тя я върна в чашата и притисна устните си с една салфетка.
— Ти какво?
— Необходимо ни е по един или друг начин да разберем дали Стейпълтън или Лорънс са били разследвани от отдела за наркотици. В това се състои единствената ни надежда да свържем Ковалски с Лорънс.
Тя сложи лъжицата на масата, беше забележимо побледняла. Огледа се, сякаш се боеше, че някой може да я подслуша.
— Действително трябва да ми се довериш — поде тя загледана в него. — Думата „отстраняване“ означава ли нещо за теб? Или какво ще кажеш за думите „отстраняване без заплащане“? Какво ще кажеш за разследване на вътрешния отдел, при което мишената си ти? — Тя избута встрани сладоледа. — Ако смяташ да ме използваш като пробна сонда, Джо, тогава приеми този съвет: забрави тази работа. Те ще те отстранят за известно време, може би ще те изхвърлят. Ще те посочат като пример — така стават тези неща. — Тя наклони главата си към него. — Какво означава този твой поглед?
— Наркоотделът е празен до един часа сутринта. Всички са навън по улиците или ядат понички, или убиват времето из порно заведения. До три се прибират. Отделът за престъпления срещу личността действа, но той е в долния край на коридора. От четвъртък
— Това, което разправят за теб и издирванията ти, е вярно, нали?
— Не мога да наблюдавам коридора и в същото време да търся папките.
— Няма начин. — Каза го, без да се поколебае даже за миг.
— И това не може да се направи?
— Не може — потвърди тя.
— Не без помощ — настоя той.
— Прието. А сега чуй какво ти казвам: няма начин!
— От твоя офис коридорът се вижда идеално. Ако вратата се остави отворена, можеш да виждаш и би могла да ме предупредиш. Понякога настъпва закъсняло оживление. Това, да предскажеш обема на влизанията и излизанията, никога не е сигурно нещо.
— Това би направило от мен съучастник.
— Имаме пейджъри. Могат да се нагласят така, че вместо да бибикат, да вибрират, знаеш, нали? Ако искаш да програмираш телефона си така, че да набереш номера на моя пейджър, ще ти трябват само секунди, за да ме предупредиш. След като веднъж минеш покрай ъгъла, необходими са точно девет секунди, за да се извърви разстоянието по коридора и да се стигне до отдела за наркотиците.
Тя поклати глава, изглеждаше много учудена, че той вече беше измерил всичко.
— Облечен съм като чистач. Нося шапка, очила и залепен мустак. Държа главата си наведена. Никой не се заглежда в такива екземпляри. Поне не в един часа сутринта. Избутвам количката си през вратата и ме няма. Освен това рискът е мой, не твой. Хванат ли ме, действал съм сам. Ти не си направила нищо повече от това, че си изкарала нощта в работа. Какво необикновено има в това? — Говореше съвсем тихо. Сърцето му биеше бързо и той се потеше. Ванилията се топеше пред него недокосната.
Тя протегна ръка, взе лъжичката и я върна обратно между устните си.
— Предполагам, че вече знаеш реда на почистването. С кои офиси се започва?
— Мога сам да се оправя — напомни той, — но реших най-напред да те питам. Измъчвам те, Аби, и съжалявам. Нека изоставим тази тема.
Тя отстрани лъжичката и присви устни. Гледаше го изпитателно, скептично и по такъв начин, че можеше да се помисли, че го измерва. Че го изпитва.
— Ти си прав за вътрешния отдел. Ако молбата мине през тях, това вероятно ще отнеме няколко седмици. Но проникване в папките на наркоотдела на основание на показанията на дванадесетгодишно момиче? Това не ти ли се струва малко странно?
— Не ме гледай така. — Той си играеше със сладоледа, но не беше гладен.
— Наистина ме ядосваш.
— Много добре.
Помежду им възникна напрежение, неприятно и разяждащо.
— Струва ми се, че съм загубила апетита си — декларира тя.
В три сутринта Дарт с фалшиви мустаци, сини джинси и тъмносиня шапка влезе в стаичката на чистачите в сутерена на отдела, където намери количка и морскосиня престилка, от тези, които носеха обслужващия персонал. За поддържане на чистотата на двуетажното здание се грижеха четирима работници. Дарт, който се беше запътил към горния етаж точно в един сутринта, пресметна, че разполага с малко повече от час за една работа, която според него би му отнела само няколко минути.