Вихър
Шрифт:
— Не достатъчно добро — обади се Нирски. — Обещаеш трябва.
— Обещанията се дават лесно — каза Стен. — Но се изпълняват трудно. Още веднъж заявявам, че ще направя всичко по силите си.
Лицето на Милхауз придоби изражение на чиста святост.
— Готов съм да поема риска — заяви той. — С радост бих пожертвал живота си заради идеалите си.
— Да не се увличаме — възпря го Стен. — Ничий живот не е застрашен тук. Разбира се, след идването на новото правителство някои хора може да не погледнат благосклонно на
Започна спор. Стен се облегна назад, докато студентите обсъждаха коментарите му. Теранд му хвърли заплашителен поглед, суздалските зъби се оголиха. Стен не му обърна внимание, също както пренебрегваше и другите тридесет студенти в стаята, много от които също го гледаха злобно.
Макар че беше избрал да се срещне с групата сам, той се съмняваше, че младежите могат да му се противопоставят сериозно, ако нещата загрубеят.
— Съжалявам — каза накрая Милхауз. — Но това искане не подлежи на обсъждане.
— Ами ако бъде отказано? — запита Стен.
— Ще изгорим университета до основи — заплаши Риел, а деликатните й черти поруменяха от решителност.
— Не бих ви съветвал да го правите — поклати глава Стен. — Всъщност наистина ми се иска да не отправяте никакви заплахи. Това ще ми даде повече тежест при преговорите с полицията.
— Само една седмица — обади се Нирски. — После горим трябва.
— Всички се съгласихме — каза Теранд. — Гласувахме за това.
— Е, прегласувайте — посъветва ги Стен. — Можете да кажете, че е в светлината на новите факти, които господин посланикът ви е разкрил.
— Демокрацията не действа така. Всички гласувания са окончателни — възрази Милхауз важно. — Което ни води до следващото и най-важно искане… Управлението на Каканите трябва да свърши. Всъщност управлението на всякаква форма на тирания трябва да свърши. Искаме нов ред. Само посредством демокрацията могат да се решат проблемите на Алтайския куп.
— За да подкрепим тази цел — отбеляза Риел, — сме излъчили листа с кандидати, одобрени от оперативния комитет на „Пушкан“.
— Почакайте — спря ги Стен. — Разкажете ми повече за този одобрен списък. Това не ми звучи много демократично.
— О, но е такова — настоя Милхауз. — В най-чистия възможен смисъл.
— И той няма предвид онази примитивна теория, според която всяко същество има право на глас независимо колко… незаслужило е. — Риел хвърли на Милхауз изпълнен с обожание поглед. Стен реши, че той трябва да е от „заслужилите“.
— Разбирам — промърмори Стен. Той изхъмка дипломатично няколко пъти. — Много е интересно, че смятате така.
— Добре. Явно разбирате моята гледна точка — каза Милхауз, като прие сумтенето за съгласие. — Нека бъдем
Той се приведе напред пламенно.
— Те чувстват… неудобство пред тежките решения. Те искат структура в живота си. Това ги кара да се усещат…
— Комфортно — подсказа Стен.
— Колко проницателно от ваша страна, господин посланик. Да. Това е точната дума. Комфортно. Както и щастливи.
— Образованите знаят най-добре — вметна Нирски.
— Отдавна известен факт — излая Теранд.
— Не може да има тирания, ако има образован елит, казва Милхауз. Нали така, скъ… ъъъ… Нали така? — Риел се изчерви, тъй като почти разкри чувствата си.
Милхауз я потупа нежно по бедрото, като задържа ръката си малко по-дълго.
— Да. Казах… нещо подобно. Но аз не съм гений. Други са орали на същото поле — той хвърли на Стен мрачен поглед. — Така че мисълта не е напълно оригинална.
— Колко скромно от твоя страна — отбеляза Стен.
— Благодаря ви, посланик. Както и да е… да се върнем на нашия… манифест. Смятаме, че новите водачи на купа трябва да бъдат избрани от всички влиятелни семейства. Най-образованите суздали, торки, богази и джохианци — като мен самия.
— Дали успехът в този университет се равнява действително на… квалификацията им? — поинтересува се Стен.
— Няма по-голяма лаборатория на знанието от университета „Пушкан“. Така че… това се подразбира.
— Трябваше да се досетя. Колко глупаво от моя страна — престори се на смутен Стен.
— Въпреки че виждаме голяма нужда от подобрение и тук — каза Милхауз. — Много от курсовете са… неправилни по начина си на мислене.
— Предполагам, че промяната в университета също е сред исканията ви? — попита Стен.
— Абсолютно.
— И ще изгорите сградата, ако не ви послушат?
— Да. Кой нас спре? — намеси се младата богази. — Моето семейство важно. Някой мене нарани — много неприятности.
— Същото важи за всички нас — допълни Риел. — За полицаите стана добре, че дойдохте. Ако ни бяха сторили нещо наистина… о, семействата ни щяха да ги унищожат. Повярвайте ми.
Милхауз подаде на Стен снопа, който представляваше манифеста на оперативния комитет.
— Това са нашите искания — вземете ги или ги оставете.
Стен остана неподвижен дълго време.
— В такъв случай… си тръгвам — заяви той накрая. И се изправи.
В стаята избухна паника.
— Почакай — викна Милхауз. — Какво правиш?
— Връщам се в посолството — отговори му Стен. — Тук няма полза от мен. Пък и не е моя работа. Определено е местен проблем. Така че, ако ме извините… Ще отида да погледам какво се случва с вас на екрана. И ще си взема питие, за да се постопля малко.
— Но не можеш да си тръгнеш! — Риел почти се разплака.