Вихър

Кол Алън

— Кръв, пот и детска урина — заяви Императорът. — Винаги действа.

— Разбира се. Сега чуйте това. Докато все още преглъщат бедните дечица, искам да ги ударя със стар войнишки ветеран.

— Става доста интересно — каза Императорът. — Аз самият бих могъл да гласувам за такъв четири или пет пъти.

— Така си е — кимна Аври. — Изкопах един стар ваш генерал. Пенсиониран е от трийсетина години. Има повече мръсотия в главата си, отколкото мозък. Обработих го с — цитирам: тегобите на Империята, край на цитата. Накарах го да

се разреве. Накрая той се изправи с мъка на крака — подпрях го с патерици — и призова всички същества в Империята да работят заедно.

После направи невероятен призив за съединение. Каза, че това е най-важното нещо в живота му. И че няма достатъчно голяма саможертва за подобно дело, и тъй нататък, и тъй нататък. Ще мине като по вода. Гарантирам. Изпробвах го върху тестова група миналата нощ. Всички се просълзиха. Но най-хубавото е, че публиката изпразни джобовете си за имперския кризисен фонд. Най-добрите пари на глава, които тези измамници някога са виждали.

— После Уолш ще направи изявлението? — попита Императорът.

— Точно така.

— Чудесна работа — одобри той. — Но ще добавя допълнителен щрих.

— И той е?

— Покачване в таксите за АМ2.

Аври кимна.

— Да. Добра идея. Ще изплаши твърдоглавците. Какво за таксите?

— Искам да влезе със задна дата. За всичкото АМ2 след края на Таанските войни.

Аври подсвирна.

— Може да ги уплаши твърде много.

— Съжалявам. Ще трябва да измислиш как да го прокараш.

Очите на Аври внезапно засияха.

— Може би ако генералът умре в края на речта си. И тялото му падне пред камерите. Така че отваряме кавички за предсмъртни думи, затваряме кавичките. Доста е немощен. Предполагам, че техниците могат да му докарат удар при повторното снимане.

— Лоша идея — възпротиви се Императорът.

— Да. Някой може да научи. Да изтече информация.

— Не се тревожа от това — каза Императорът. — Просто предсмъртните му думи са подготовка за Уолш. А той е момчето, което повежда това начинание.

Аври схвана логиката му.

— Затова вие сте шефът — призна тя. — Ще измисля нещо. Ще бъде лесно.

Интервюто приключи и Аври хвърли на Императора оня поглед. Очите й се плъзгаха по него, а тя се въртеше на мястото си.

— Както и да е — каза тя тихо. — Това е планът.

— Нямам възражения — кимна Императорът. — Задействай го.

Той й върна погледа. Остави очите му да се разходят по тялото й. Започвайки от пръстите на краката и издигайки се нагоре.

— Ще има ли нещо… друго? — попита Аври.

Императорът замълча за малко. После:

— Може би… по-късно.

— Споменах ли секретарката си? — попита Аври и облиза устните си. — Много ми… помогна за това.

— Ще трябва да й благодаря по някое време — каза Императорът.

— Мога да й се обадя… сега.

— Да го направим лично? — попита Императорът с нисък глас.

— Много лично. Само… ние тримата.

— Обади

й се — подкани Императорът.

32.

Пойндекс огледа доклада отново. Не беше се променил, откакто го чете за последен път. Не беше се променил, откакто го беше прочел преди три минути. Ако не идваше от надежден — доколкото един шпионин изобщо вярваше на своите източници — оперативен агент, щеше да реши, че или някой се опитва да го излъже, или пък, че докладът е отпреди години, от времето на Тайния съвет.

Пойндекс отдавна си беше обещал, още на Земята, че ще бъде „послушен“, че ще спре да разпраща агенти и да се опитва да разбере какво „наистина“ става. Разбира се, не успя да го направи. Никой, който веднъж е стъпвал в света на сенките, не можеше отново да повярва, че истината се вижда под лъчите на прожекторите.

Според доклада, някой влагаше големи суми пари в Култа към Императора. Също както Кес от Тайния съвет беше правил преди години. И този някой не беше лесен за намиране „анонимен благодетел“. Кредитите идваха от много места и всеки от тях можеше да се проследи донякъде, после дирята изчезваше безследно.

Пойндекс машинално пусна още едно търсене за култа, за да открие дали не се случва нещо интересно.

След няколко минути получи отговор.

Случваха се много неща. Високопоставени членове на култа, за които автоматично бяха открити досиета по времето, когато Пойндекс оглавяваше корпус „Меркурий“, реализираха мечтите си. Те бяха повишавани — често пъти през главите на шефовете си — доста бързо.

Космите по врата на Пойндекс настръхнаха. Пръстите му удариха по клавишите и той се измъкна от търсачката. От челото му се лееше пот.

Замисли се, после лицето му се изкриви.

Вероятно беше параноичен. Но изпита същото чувство за дълбока опасност, когато бомбата беше извадена от Императора.

Беше благодарен, че е програмирал компютъра си да работи с превключватели. Търсенето например би могло да бъде проследено от достатъчно добър експерт. Но следата щеше да води до отворен терминал в библиотека на далечен свят.

Култът към Императора се беше активизирал…

Той плъзна настрани скрито капаче на клавиатурата и натисна две метални лостчета едно към друго, което задейства програма за отмяна и му коства един нокът.

Имаше само едно същество, което можеше да разиграва толкова много членове на култа като кукли на конци и което също така разполагаше с достатъчно стерилни канали, за да налива пари…

Компютърът му се прочисти и презаписа програмите си, както диктуваха стандартните военни процедури. После отново беше почистен… и отново презаписан.

Самият Вечен император…

Компютърът на Пойндекс изщрака и третата, последна програма беше добавена, програма, която изключваше всички действия, извършени от Пойндекс през последната И-седмица.