Вихър
Шрифт:
— Не — отвърна Еку. — Опитах се да дам най-пълно възможно описание, според способностите си.
— Вашият опит в дипломацията показва, че знаете кога да бъдете честен — каза Рюкор. — Позволих си да редуцирам суровите данни до символна логика.
Още веднъж тя докосна таблото и няколко екрана светнаха. Еку, въпреки че не използваше символни представяния в своето изкуство, познаваше тази дисциплина.
Беше необходим повече от час така редуцираните данни да преминат през екрана.
Тъй като бяха неразбираеми за повечето хора, може би щяха да им изглеждат по-малко депресиращи. Но не и за двете опитни същества в пещерата. Най-накрая и последният екран угасна.
— Моята редукция е приблизително правилна, нали? — попита Рюкор.
— Не
— Да обобщим това с думи — продължи Рюкор, студено, клинично. — Очевидно е, че Империята среща огромни трудности. Не е причина за голямо безпокойство обаче, тъй като това не е първият, нито дори петдесетият път, когато Империята се е изправяла пред катастрофа. Обаче вие предполагате, че този политически, икономически и социален упадък е предизвикан от самата Империя. По-точно от действията, които Вечният император е предприел след… завръщането си.
Господин Еку отбеляза:
— Затова и се страхувах, че ставам некомпетентен в разсъжденията си.
— Никак дори. След като ви уверих, че сте напълно нормален, сега ще приемете ли освежително питие? Защото идва моят ред да поразсъждавам и да добавя малко интересни детайли. Получих ги, след като вашият пакет пристигна.
— Благодаря ви, ще си взема.
— В контейнера вдясно от вас. Активира се, да, с тази голяма ръчка.
Влагата изсъска във въздуха. Господин Еку почувства приповдигнатост и изведнъж си спомни за времето, някога на Земята, когато беше видял обикновени птици да си играят сред водните пръски.
Рюкор си взе парченце от нещо, което приличаше на сушен торф.
— Рибя кожа — обясни тя. — Окачена над най-високите океански пръски и изсушена от вятъра. Това е най-близкото до наркотик, което моята понякога простовата раса е създала. Макар че изследванията продължават. Но да се върнем на темата. Забелязах, че сте включили в данните кризата, която нашият млад кръстоносец, Стен, се опитва да разреши. Алтайският куп. Той поддържа побъркан човек, както ви е известно. Доктор Искра. Знаете ли, че Искра е бил държан години наред в изгнание с благословията на Императора? За да контролира предния владетел. Освен това открих, че Стен има преки заповеди от Императора да задържи Искра на власт, независимо от цената.
Тялото На Еку подскочи сякаш докоснато от повей на вятъра.
— Откъде черпите информацията си? — попита той.
— Не мога да ви кажа. Моят колега остава в системата и следователно е в опасност.
Рюкор спря и перките на опашката й се стовариха върху водната повърхност.
— Колко странно — зачуди се тя. — Да се чуя да казвам, че животът на приятел е в опасност, защото е близо до нашия уважаван владетел и защото е казал истината.
— Аз самият се почувствах в потенциална опасност — призна си Еку.
Рюкор не отговори, но продължи с тезата си.
— Втори факт. Не си спомням кога се сблъсках с него. Но ви уверявам, че беше при съвсем законно проучване. Както казах, не си спомням обстоятелствата, но се зачудих колко точно печели Императорът — пряко, в парично изражение — от управлението си. Или простото владеене на властта е достатъчна компенсация? Затова проведох малко разследване. По очевидни причини бях много внимателна в задоволяването на любопитството си. Но открих, че Вечният император наистина разполага с големи капитали, вложени в различни области на политиката, която провежда, а тя освен всичко друго обещава и добра възвръщаемост. Инвестициите са направени посредством много подставени лица, така че никога да не могат да се проследят до Императора, Не сметнах подобно действие нито за морално, нито за аморално. Тези инвестиции, както научих после, бяха използвани по времето на кризата, за да стабилизират икономиката… както и неговата политика. Което значи, че печалбите от тях биха се оценили като неморални от повечето същества. Мисля, че се наричат мръснишки
— Мръсен.
— Да не би спреят да… О. Да. Мръсен би било правилно. Преди няколко дни много внимателно проверих няколко от тези фондове. Личното богатство на Императора се умножава с чудовищни темпове, секунда след секунда. В тези времена, които повечето биха определили като икономическа депресия, собственият ни владетел печели от бедността на собствената си Империя.
— Това е безумно — възкликна Еку, а обичайната му невъзмутимост се стопи.
— За пръв път съм съгласна с използването на думата, макар че от клинична гледна точка то е безсмислено. Между другото — малко подкрепа за това, което казахте. Наблюдавали ли сте Вечния император при появяванията му в публичното пространство? Все по-рядко и по-рядко, разбира се, а и когато го прави, ъглите са благоприятни и далечни. Но ако се вгледате отблизо как очите му се местят, като на бито земно куче, което очаква следващия бой — или пък на някой, който затъва все по-дълбоко и по-дълбоко в това, което някога се наричаше маниакално-депресивна психоза.
На господин Еку отново му се прииска ругатните да заемаха подобаващо място в речника на неговата раса. Рюкор казваше, че Империята се управлява от безумец, а тази мисъл беше чудовищно невъобразима. И все пак съзнанието му му нашепна колко много пъти беше общувал с луди владетели и бе изпитвал неясна, безлична симпатия към бедните същества, които те тиранизираха.
— Още едно парче от мозайката — продължи Рюкор. — Императорът е наредил многократно увеличаване на военните разработки. Кайренес например фалираха след края на Таанските войни. Военното корабостроителство не беше вече нужно, а техният покровител, Суламора, беше мъртъв. Тогава, и досега не мога да разбера как стана това, Кайренес изведнъж забогатяха с АМ2 по време на завръщането на Императора. Спомнете си, че физическото завръщане на Императора беше с кораб от централната система Дюзабъл. Много добре, по някакъв начин Императорът е бил подпомогнат и съществата от Дюзабъл са били възнаградени. Така се действа в политиката. Така че да забравим за първоначалното златно теле и яйцето му, или каквото и да е било онова същество. Но просперитетът им продължи. През последната И-година научих, че почти сто нови договора са били дадени на корабостроителниците на Кайренес. Никоя от тези поръчки не е била обявена на открит търг. В тези времена, когато цари мир, защо е необходимо да се строят бойни кораби? Има предостатъчно останали от войните. Всъщност, гробищата за кораби са пълни с напълно здрави корпуси.
— Възможно ли е — предположи Еку, като умишлено прие ролята на адвокат на дявола — това Императорът да нарича популярни мерки?
— Възможно е. Но не ми харесва да използвам неразумна предпоставка, от която да изхождам. Това е предразсъдък на науката ми, разбира се. Но ето и още една част от мозайката. Една моя колега — всъщност тя беше сред малкото хора, които се опитах да науча да мислят логично — получи интересна задача. Тя е експерт в психологията на военното набиране. Подготви кампания, строго секретна, за Таанските светове.
— Какво?
— Да. Нашите бивши врагове сега са още по-зле от Империята. Нищо не се прави, за да се подобри състоянието на икономиката им, между другото. Но набиращите офицери обикалят тези светове и записват доброволци.
— Това е зло — каза Еку. — Но от историята е известно, че военните дават парите си най-вече там, където бедността е най-голяма.
— Правилно. Но ако си спомняте, Императорът беше решил в края на войната, че старите бойни мечти, които таанците наричаха своя убийствена и самоубийствена „култура“, трябва да бъдат заличени. А днес тези имперски офицери провеждат кампания, която се основава на идеята, че е време воините таанци да се издигнат и да се пречистят. Да докажат, че все още имат силата на предците си, въпреки че тези предци са се сражавали за погрешна кауза. Сега е дошъл техният ред да защитават Империята и тъй нататък.