Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)

Ерчиван Ердоган

Защо обаче гробът официално отново беше затворен?

Причината за запечатването се крие в резултатите на две изследователски комисии на Британския музей в Лондон. Защото в този гроб имало и множество други ритуални аксесоари и малки фигурки на Богове, приличащи на Богинята Изида. Две от фигурите били занесени в Лондон и там установили, че те са на възраст между 8500 и 10 000 години! Или Ехн-Атон и Нефертити трябва да са се върнали към по-старите реликви, или трябва да датираме появата на Ехн-Атон на повече от 3350 години. Аз лично клоня към теорията за по-старите реликви, до които Ехн-Атон би могъл да има достъп.

Освен това между предметите има неща, които предизвикаха бурни дискусии в международните

изследователски комисии. Съобразно тях може да се докаже, че Ехн-Атон може би е старозаветният пророк Мойсей. Мойсей е най-важната фигура в еврейската религия. Но и в християнството и исляма той е една от важните личности, в основата двете религии. Тъй като този идеологичеки въпрос би могъл да доведе дори до световна война, начинът на поведение от страна на източниците напълно съвпада с разбирането, че тази информация, коригираща световните религии, трябва да се пази в тайна от широката общественост. Защото така всичко ще си остане само един слух! По същата логика обаче излиза, че учените не желаят да знаят нищо за извънземния произход на хората.

Защо тогава продължават културните проучвания?

Още през 1890 г. сър Норман Локиър, обобщавайки различни философски трудове, направи извода, че в древните култури Боговете са символизирани предимно от звезди. Към края на 19. век той започва да проучва египетските храмове и достига до заключението, че по-старите от тях са изградени «аквиноктиално», а по-новите — «солтициално».

От тези наблюдения астрофизикът достига до една гениална идея: ако се определи географската дължина и ориентацията на храма, то става възможно определянето на наклона на земната ос и респ. времето, в което е издигната постройката. И в действителност по метода на Локиър става възможно например проследяването на строителните етапи на храма на Амон Ра в Карнак, което междувременно намери потвърждение от модерни методи. Тридесет години по-късно, през 1921 г., астрономът Ф. С. Ричардс представи с помощта на подобрени методи за наблюдение и пресмятане една съществено по-стара дата за основополагането на храма на Амон Ра: 11700 г. пр. Хр.! Тази дата обаче е отхвърлена от страна на спекулиращи изследователи, както обаче и от самия Ричардс по необясними причини — като «абсурдно рано».

В по-ново време оста на Карнак била отново измерена от проф. Джералд Хокинс от Smithsonian Institution. Хокинс провежда своите наблюдения от един църковен покрив над светилището и обяснява, че строителната линия на изграждане на храма сочи между 2000 и 1000 година пр. Хр. Така светът на научната мисъл отново си дойде на мястото — и всичко си дойде на мястото. Но сър Локиър открива също така, че седем от най-известните египетски храмове са ориентирани по непреходната звезда Сириус, която, както видяхме, винаги е от огромно значение в египетската митология.

Защо учените настръхват винаги при споменаването на 12000-годишни храмове?

Още преди 5500 години египетските фараони (около 3500–3000 г. пр. Хр.) в Абидос заповядвали гробовете им да бъдат изсичани в скалите, защото точно на това място бил почитан Бога на подземното царство, когото наричали «Първия от запада» («Хенти-Аментив»). През следващите 500 години това се превърнало в обичай — мъртъвците от всички «подвластни области» (Гауе) да бъдат погребвани тук. Освен това именно Озирис, Богът на вечния живот и възкресението, става толкова популярен в Абидос, че дори се слял с по-старите божества. По информация на гръцкия философ и историк Плутарх (Peri Isidos, гл. 20) този Бог дори трябва да е погребан в Абидос.

Но могат ли Боговете да бъдат погребвани?

Древните египтяни отговарят «Да»! Оттогава да бъде погребан на мястото на Озирис станало цел на всеки жител в страната на Нил. Така преди 3300 години по времето на XIX династия фараона Сети I (1302–1292 г. пр. Хр.) започнал да строи разкошен култов храм, който бил довършен след смъртта

му от неговия прочут син Рамзес II. Такова във всеки случай е становището на науката, което Вие можете да прочетете в научната литература във връзка със строежа на храма.

Но какво от тази теория всъщност е вярно? Дали наистина син и баща са построили храма?

Един поглед към египетския храм моментално създава усещането, че той е строен по определени правила. На човек му се струва, че всеки елемент е на своето точно фиксирано по мащаб и числа място и изобщо не е оставен на случайността. От строителните надписи за храма в Новото царство, но преди всичко от прецизните описания от птоломеево време, ние знаем как египтяните са формулирали представата си за истинското строителство, един вид «grammaire du temple».

Цялостните съотношения в мащаба на един храм са пресметнати в лакътни мерки на основата на квадратна мрежа — по възможност в цели десетични или кратни на пет единици. Конструкцията е плод на метода, по който архитектите планирали сградите си. Например преди издигането на стените с помощта на растерен план основната скица на храма била разполагана върху фундаментната плоча и в този растер се начертавало изграждането на стените. Отвесният строеж следвал същия принцип. Също така знаем начина, по който бил определян наклонът на външните стени. Че при проектирането на един план били използвани определени числови съотношения и свещени пропорции, според нашите египтолози не може да се докаже със сигурност, а само се предполага. Например употребата на Питагоровата теорема на места може да бъде доказана, без обаче да играе основна роля в оформлението.

Южно от Карнак има още една сграда, чиито строеж традиционно също се отнася към много късна епоха — храмът на Хор в Едфу. Според това схващане птоломеите трябва да са започнали строежа към 237 година пр. Хр. и да са го завършили към 57 година пр. Хр. Но надписите на храма свидетелстват за нещо съвсем различно! Че именно птоломеите само са престроли този разрушен в миналото храм, е нещо, което човек лесно може да открие по основата на постройката. Това е най-добрият пример за египетски храм с портални кули от късно време. Но тези надписи, които скоро ще спомена, разказват за нещо съвсем друго… Следователно днес е извън всяко съмнение, че не само медицинските познания на древните египтяни са били силно развити още по времето на ранните династии. И дори да си мислим, че американският политик и писател Бенджамин Франклин (1706–1790) бил единственият, открил гръмоотвода, който през 1752 г. монтирал на покрива на къщата си във Филаделфия, то при по-внимателно проучване ще се установи, че това всъщност е пълна заблуда. Още през 15. век преди нашето летоброене фараоните държали така да строят храмовете им, че входът да представлява огромен портал (пилон) с две високи кули, приличащи на крепостни. Всяка от тези кули била снабдена с два преминаващи отгоре до долу жлебове, в които влизали «дървета-стълбове». Тези стълбове били доста високи. В храма в Едфу те стърчали на сто крачки (около 30 м) във въздуха. Там беше намерен и надпис от птоломеево време, който обяснява смисъла и целта на тези «дървета-стълбове».

«Това са високите кули на Бога на Едфу, до дома на свещения Хор; две дървета-стълбове има тук, за да разсичат бурите в небесните висини«.

Както изглежда древните египтяни са били «нащрек» със законите на електричеството: те знаели, че металът по принцип е добър проводник, а медта по-специално: още по-добър. Надписите в храма гласят:

«Дърветата-стълбове, за да служат по-добре на целта си, са обковани с медта на държавата«.

Доскоро малка част от египтолозите проявяваха интерес да разглеждат тези текстове от гледна точка на действителното техническо ниво на древните египтяни и да ги интерпретират по съответния начин. Ето защо тези ранни познания за електричеството не са много популярни сред широката общественост.