Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Египтолозите предполагат, че още по времето на арабската епоха на Египет те са били претършувани от разбойници. От едната от нишите започва друга шахта, която води до един отдалечен на 9,73 метра и наводнен коридор. Докато човек гази в мрака могат да се чуе ехото от водните капки, които падат от стените. Тази тунелна система древните египтяни трябва да са познавали и използвали от хилядолетия. Защото още през 1998 г. при разкопки на второ ниво бяха намерени 2500-годишни останки от керамика и кости. Това съответства на периода, когато Херодот е писал сведението си за Гиза, което с откриването на друго ниво, се оказа така, както древногръцкият учен ни го е разказал. На третото ниво, което се намира на 25 метра под платото Гиза, всъщност се намира още един саркофаг,
Странното е, че покривната плоча на саркофага е изместена надясно, т. е. тя веднъж вече трябва да е била отваряна. Придружаващите лица на легендарния халиф Абдулах ал-Мамун, съгласно техните съобщения от 9. век, точно тук, в това помещение, трябва да са извадили накичения със златни доспехи и скъпоценни камъни труп, който те описват като «нечовешки». Арабският учен Мухамад ал-Макризи (1364–1442) вмъква това предание в събирателното си съчинение за «Топографското и историческото описание на Египет»:
«Заведоха ги до Ал-Ма’мун, и видяха, че тя беше затворена с капак. Когато я отвориха, забелязаха тялото на човек със златна броня. Върху гърдите му лежеше острие на меч без дръжка, а отстрани до главата му — червен хиацинт с големината на кокоше яйце, който светеше като огнен пламък. Него е взел Ал-Ма’мун със себе си. Ковчегът обаче, от който този труп беше изваден, аз видях да се намира до портата на царския дворец до Миср през 511 година (1133 сл. Хр.)«.
В следващия текст се говори за още три трупа, които авторът от една страна нарича «не-човешки», а от друга идентифицира със синовете на Адам.
«Те влязоха в средните покои и там завариха още три саркофага, които бяха направени от прозрачен, блестящ камък; в тях лежаха три трупа; всеки от тях беше покрит с три одежди и до главата си имаха по една книга с непозната писменост«.
Възможно ли е me изобщо да не са били египтяни?
След изследване на пода на тази камера, която свитата на ал-Мамун проучва още през 1200 година, екипът от сътрудници на Хауас констатира йероглифът «пер», който принципно означава «къща» и древните египтяни са го използвали като обозначение на храм.
Всеизвестно е между египтолозите, че в Старото царство платото Гиза е било обозначавано като «pr-wsir-nb-rstaw», което означава «къщата на Озирис, принцът на Ростау». Ростау се отнася до «тунела на подземния свят» и по всяка вероятност отразява тунела около «Шахтата на Озирис». Може би затова в египетската Книга на мъртвите за сфинкса се казва, че бил «Велик Бог, който отваря вратите на Земята…» и открива един определен загадъчен «…път». Надписите по саркофага освен това разказват, че той бил «пътят на скритите врати». Евентуално под сфинкса се намира лабиринт, в който се ориентирали единствено посветените жреци.
Какъв лабиринт?
Може би актуалният доклад за разкопките на «Шахтата на Озирис» на д-р Захи Хауас ще ни бъде от полза:
«Последната камера, която намерихме, по всяка вероятност е била символично помещение за Бог Озирис, което обхваща тунела и царските гробищни помещения. В по-късен период на древен Египет от западната страна на камерата е бил построен един шестметров тунел. Ние изпратихме едно момче в него, но открихме единствено, че тунелът просто свършва и не води до никаква нова камера. За да се определи възрастта на това ниво, спуснахме момчето в пълната с вода пещера, ако може да прибере някакви артефакти. Въз основа на няколко предмета ние определихме възрастта на това ниво на 3550 години«.
Както видяхме, арабският учен Мухамад ал-Макризи
Но какъв е планът, който лежи в основата на цялото съоръжение в Гиза?
И тук надписите на саркофага ще ни придвижат малко напред; в тях се казва:
«Господарят на Земята заповяда, двойният сфинкс го повтори«.
Според мен тук се казва, че сфинксът повтаря (отразява) на Земята астрономическите небесни констеладции. В древната книга «Hermetica» има един диалог между божеството Хермес Трисмегист (Тот) и неговият ученик Асклепий (Имхотеп), който изглежда че потвърждава този възглед:
«Не знаеш ли ти, Асклепий, че Египет е образ на небето и огледало на всеобщия ред на небесната дейност?»
И наистина една публикувана през 1997 г. теория предоставя косвени доказателства за възможността положението на сфинкса да има астрономическа връзка със съзвездието на Лъва от около 10 500 година пр. Хр., което в тази епоха изгрява на 14° на югоизток точно по средата между деня на зимното слънцестоене и на пролетното равноденствие. Това събитие изиграва първостепенна роля при откриване на няколко скрити тайни помещения.
Със съгласието на тогавашния президент на Управлението по антично наследство в Египет, д-р Ибрахим Бакр, в началото на 1993 г. американският геолог д-р Томас Л. Добеки можа да установи някои правоъгълни аномалии под предните лапи на сфинкса, при които очевидно ставаше дума за нови тайни камери:
«Правоъгълните аномалии под предните лапи на сфинкса се намират на около пет метра под земната повърхност и на височина са девет, а на дължина са дванадесет метра. Тъй като това кухо пространство демонстрира правоъгълна форма и е относително голямо, то би могло да е направено от човешка ръка«.
Подземните радарни снимки на дълбочинната топография на д-р Борис Сейд също показват тунел, който от задната страна на сфинкса отвежда до едно помещение в средата на пътя към пирамидата на Хефрен. Оттам тунелът продължава и свършва при самата средна пирамида. Доктор Сейд казва:
«След работата през 1995 г. този път исках да събера допълнителни показания и доказателства за подземния лабиринт, докато същевременно архивирах материал от вътрешността на Голямата пирамида. По време на слънцестоенето на 21 декември 1997 г. имах възможност да прекося едно помещение на седем метра под задната част на сфинкса. Куриозното в тази камера беше, че тя се намира на 1,5 метра под водното равнище на Нил«. Тази част, за която д-р Сейд съобщава, е така нареченият «сляп коридор» в задната част на сфинкса, наричан също и «Черната камера». Точно на 18,83 метра под тази камера се намира «Зелената камера» или «Камерата на Озирис», която през 1996 г. беше проучена от един изследователски екип, ръководен от д-р Захи Хауас. Между юни и септември в употреба влезе един захващащ подемен механизъм, развит специално за този проект от канадската фирма Amtex and Aerospace, с който през един отвор, намиращ се в «Слепия коридор» учените проникнаха в тайнствената «Камера на Озирис». С една монтирана на него камера изследователите получиха първите визуални впечатления за това изкуствено създадено кухо пространство. Междувременно се разбра, че «Камерата на Озирис» лежи на 40 метра под сфинкса и е 18,46 метра дълга, 15,78 метра висока и само 5,43 метра широка. В западния участък на камерата над капака се намира люнет, с размери 3x6 метра. Този свод е подпрян от пет протодорийски колони и е изваян с шест стълба Джед. Шест други колони са пръснати из останалото пространство от 52 квадратни метра. В средата на колоните се намира една каменна арка, която напомня на «логаритъма на Фибоначи».