Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)

Ерчиван Ердоган

«Когато Джосер издига своята „гробница“, той решил да я съгласува с оградената област. Но тогава нещо се случило! Той първо построява шахтата на гроба, а след това отделните гробищни камери, които по този начин били покрити от свещените „могили мастаби“. Най-накрая бил построен един ограждащ зид, но така главната могила повече не се виждала. Затова били построени множество по-малки мастаби над първата и ето че ние имаме първата стъпаловидна пирамида«.

Това би означавало, че някаква твърде висока стена се е оказала спусък за древноегипетския бум от пирамиди още едно от забавните обяснения на господин Дрейър!?

Но колко «тъпи» в действителност са били древните египтяни?

Междувременно

всички математически или религиозни теории от страна на египтологията винаги са обяснявали смисъла и целта на египетските пирамиди като благопожелания (!) или фантастични представи (!). Дори на новите открития за астрономическите връзки на постройките с нощното звездно небе и със съзвездието на Орион, в най-добрия случай, ако не изобщо, се приписва второстепенно значение. При това платото Гиза, на което се намират сфинксът и най-големите египетски пирамиди, по отношение на общата необичайна архитектура на комплекса днес, както и в миналото, продължава да пази загадката на истинските причини за тяхното възникване. Това на първо място е така, защото по пирамидите на Гиза няма надписи, които да предлагат обяснение за тяхната поява, както и защото ваятелите на научната догма подчиняват древноегипетската хронология на християнския обществен ред.

Но не трябва ли самото съществуване на пирамидите да ни откаже от задаване на въпроси?

Досега на западния бряг на Нил бяха проучени над сто постройки, вследствие на което те бяха идентифицирани като пирамиди.

Към тях спадат и недовършените, както и онези, които заради значителни разрушения почти не могат да бъдат различени. Никоя обаче не може да се сравнява с Голямата пирамида на Гиза. Генералният секретар на Висшия съвет на египетското управление по антично наследство (SCA), д-р Галабах Али Галабах, във връзка с най-новите проучвания каза:

«Тъй като до момента нашите археолози са провели разкопки на 15 процента от работния район в Гиза, потенциалът за нови открития е неимоверно голям«.

Болшинството египтолози са на мнение, че Голямата пирамида в Гиза вероятно е била построена за един фараон на име Хеопс. С този фараон обаче нещо не е наред. Чак през 1903 г. далеч на юг, в древния храм на Озирис в Абидос, У. М. Ф. Петри открива единствения портрет на прочутия цар. Става дума за една единствена пластика от негово време, оцеляла през дългите хилядолетия. Макар че е открита само една около пет сантиметрова фигурка от слонова кост, на нея освен това не пише «Хуфу», а «Медду».

В това обозначение експертите искат да разпознаят името на Хеопс, посветено на Хор, и така въпреки всички известни улики идентифицират в тази незначителна скулптурка неповторимо гениалния архитект на Голямата пирамида. Изглежда че те не се притесняват особено от факта, че този фараон не е изобразен с египетската «двойна корона», която винаги е била символ на властта в Горен и Долен Египет, а носи «червена корона». Освен това експертите са на мнение, че две неопровержими доказателства, открити в околностите на Голямата пирамида, абсолютно потвърждават световно разпространената теория за авторството: първо, през 1925 г. източната част, близо до насипа, беше открит напълно обзаведения гроб на майката на Хеопс — Хетеп-херес; второ, през 1954 г. в южната част беше намерен напълно запазен дървен кораб, за който обаче главният консерватор, д-р Хаг Ахмед Юсеф Мустафа, в разрез с повсеместната теория каза следното:

«Ние не знаем на кой египетски цар е принадлежал този кораб«.

Фактически този кораб беше приписан на цар Хеопс не защото бяха открити неопровержими надписи, а напълно своеволно (!), защото той случайно се намирал до пирамидата. На практика не съществуват надписи нито по ямата, от която беше изваден кораба, нито по самия кораб, които биха могли да докажат, че цар Хуфу/Хеопс е поръчал или

построил този кораб! Така на всеки бързо ще стане ясно, че еретичната вяра в цар «Хеопс» в действителност се дължи само на гръцкия историк Херодот, както и на британеца Ричард Уилям Хауард Вайс и на нескопосаните резултати на нашите учени, към които широката общественост трябва да се придържа.

Откритото именуване на царя от Р. У. Х. Вайс през 1837 г. в освобождаващите камери на Камерата на царя, освен това, изобщо не гласеше «Медцу», а — както вече споменах — «Хуфу». Уж този писмен вариант трябва да е бил само галената форма на името «Хнум-Хуфу» (Хеопс), което египетските каменоделци са използвали, говорейки за царя. Това обаче е безсмислено, защото написаното «галено име на царя» би било престъпление и би оспорило божествения ранг на който и да е фараон. Следователно обозначението «Хуфу» трябва да има друг самостоятелен смисъл. Но какъв?

Има египтолози от миналото, които през 19. век например издигат тезата, че в рамките на египетската история са съществували повече от една личност, носеща «титлата Хуфу». Най-малкото с помощта на различни текстове може да се докаже съществуването на 67 «Хуфу жреци», начело, на които седяло божеството «Хнум» и които живели векове след цар Хеопс.

Осемнадесет дена след откритието си в Голямата пирамида Вайс също записва в дневника си (9 май 1837 г.) за откриването на актуален «Хуфу почерк»:

«Парче от картуша на Суфис, издялано в кафяв камък, дълъг 15,24 и широк 10,16 сантиметра«.

На 27 май той най-накрая открива двата царски картуша «Хнум Хуфу» и «Хуфу» в т. нар. освободителни камери и така подкрепи неотменимото авторско обвързване на Голямата пирамида в рамките на настоящата научна догма. Един реномиран египтолог от Британския музей в Лондон, професор Самюел Вирч провери откритието на Вайс и в една своя експертиза го коментира по следния начин:

«Тези титли вече бяха откривани многократно в гробовете на придворните чиновници от времето на IV династия. Единият картуш беше обяснен като „Сауфу“ или „Хуфу“. Друг съдържаше символа на овена от Хнум, „Богът-създател на хората“, чийто символ може да бъде прочетен като „Сене Хуф“ или „Сене Шуфу“. […] Един картуш, подобен на онези в камерата на Уелингтън, беше оповестен от Джон Гарднър Уилкинсън още през 1828 г. като принадлежащ на неизвестен цар. […] Фонетичните елементи, от които той е съставен, вече бяха прочетени от Уилкинсън като „Сене Шуфу“, което той превежда като „Брат на Суфис“«.

Именно това произволно дело беше предприето от Р. У. Х. Вайс през май 1837 г. У. М. Ф. Петри също прави изявление за картушите на Хеопс в своята книга «Пирамидите и храмовете на Гиза», излязла през 1883 г., към което се присъединиха много именити египтолози, като например Камили Гастон Масперо (1846–1916):

«Трябва да се разглежда като катастрофална теорията, че Хнум-Хуфу било идентично на Хуфу«.

Източно от Голямата пирамида, пред по-малките, т. нар. пирамиди на цариците, в пет двойни редици лежат двойните мастаби на синовете и внуците на цар Хеопс. В първата редица се намират мастабите на принцовете «Ка-Ваб» и «Хаеф-Хофу». Последният принц по мнението на египтолозите става цар Хефрен или Суфис II («Хафра»), който уж издигнал втората по големина пирамида. Но може би цар Хефрен никога не е притежавал царската власт, която му се приписва от страна на представителите на научното съсловие. Защото в неговия действителен гроб G 7130–40 — за разлика от пирамидата на Хефрен — всички стени са украсени с барелефи. Така на източната стена на главната зала са изобразени три регистъра с приносители на жертви в памет на починалия. Тук-там принц Хефрен е изобразен заедно с майка си и дъщеря си, които протягат към него лотосово цвете. Тези изображения са своеобразни и странно защо, но напълно отсъстват във вътрешните помещения на пирамидите в Гиза.