Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
Но кой или какво е накарало Рокфелер младши да забележи Брестъд?
Интересът към египтологията възниква у Брестъд още на четиринадесет годишна възраст по време на професионалното му обучение за аптекар. През август 1881 г. той се запознава с някой си Едуин Смит, който е член на масонска ложа и той разказва на младия помощник за нея. Това е същият Едуин Смит, който през 1869 г. успява да се сдобие с един от най-известните медицински папируси на Египет, преведен през 1930 г. година от младия аптекарски помощник, вече в ролята на известен египтолог. Възможно е и тесният контакт на Брестъд с Рокфелер да се дължи на активната масонска дейност на последния. Но и британски изследователи, като например У. М. Флиндърс Петри и неговият баща
Дори и след смъртта на археолога Джон О. Кинеман, ако погледнем назад, също ще забележим неговата успешна кариера. Като вицепрезидент на Society of the Apocrypha и на Victoria Institute of Archaelogists той би могъл да възхити доста хора. Освен това той е бил редактор на пет различни специализирани издания, както и главен редактор на реномираните American Antiguarien и на Oriental Journal. Малко преди смъртта си Дж. О. Кинеман основава дори фондация на име Kinnaman Foundation for Biblical and Archaeological Research, ръководена днес от Албърт Дж. МакДоналд. Като директор на фондацията американецът Стивън Мелер от 1994 г. се грижи за наследството на Кинеман. При инвентаризация на имуществото Мелер попада на голямо количество скици и доклади от изследователските експедиции на археолога, ходил впрочем до Египет. От 1929 г. Кинеман посещава осем пъти Египет и освен това шест пъти се е срещал с У. М. Ф. Петри, както и два пъти с Дж. Х. Брестъд. Това естествено не предизвикало някакви подозрения, докато не се появила една магнетофонна лента на Дж. О. Кинеман със запис на някакво съвещание. Това съвещание се оказало запис (по-скоро инцидентен) на една среща на масонската ложа на северна Калифорния през 1955 г., на която Кинеман изнася доклад. Съдържанието й говори за изключителни открития, които Кинеман заявява че е направил заедно с У. М. Ф. Петри през пролетта на 1938 г. в Голямата пирамида:
«В пирамидата съществуват доказателства, които са на 45000 години«.
Кинеман и Петри освен това разпечатали едно помещение в Голямата пирамида, известно още от 1925 г., чието съдържание накарало изследователите да помълчат доста време. Това помещение граничи с две други камери, които отвеждат в южна посока. В тях трябва да е имало планини от пергаментови свитъци с непозната писменост, както и непозната техника, «…непринадлежаща на този свят». Двамата изследователи имали възможността да влязат още четири пъти в камерите, преди У. М. Ф. Петри да почине.
Трябва ли наистина да приемаме сериозно тази информация?
По принцип това звучи не само съмнително, но и напомня за филм на Роланд Емерих. Защото освен пергаментовите свитъци в камерите трябва да е имало антигравитационни машини, които истинските строители на пирамидата трябва да са оставили на съхранение. На въпроса защо тогава във връзка с това сензационно разкритие няма публикувано нищо, отговаря Кинеман, който подобно на Петри, стига до убеждението, че човечеството все още не било готово за подобен род технология:
«Ние положихме клетва, да не съобщаваме нищо докато сме живи«.
За съжаление днес не е много ясно дали и професор Джеймс Х. Брестъд е посветен
«Странно е, че в записките на Флиндърс Петри не може да се открие нито едно указание за срещите му с Кинеман. Индиректна връзка обаче съществува: по едно и също време те принадлежат на една и съща масонска ложа«.
Ако Джон О’Кинеман не беше постигнал толкова много през живота си, човек би могъл да го заподозре, че разказва за мечтите си.
Но така съвременните експерти — без да са проучили добре всичко — упрекват археолога в «старческа деменция», без никой повече да вземе насериозно този странен доклад и да го проучи.
Какво става тук? Или точно на това място, както в случая с Гантенбринк, абсолютно случайно беше разкрита още една част от Забранената египтология?
При проведените през 1993 г. от мюнхенския инженер Рудолф Гантенбринк проучвания на Голямата пирамида в южната шахта на царската камера беше открит преграждащ камък покрит с меден обков. Но въпреки че самото откритие трябваше да коригира валидните до момента теории за съществуването на една задънена, водеща само шест метра в тялото на пирамидата шахта, д-р Хауас като отговорен директор на Гиза каза пред международната преса:
«Аз не вярвам, че това е врата, и със сигурност зад нея няма нищо!», а професор Щаделман додаде още малко и заяви самоуверено:
«Да се предполага наличието на нещо зад преградата е глупост!»
Непосредствено след откритието си Рудолф Гантенбринк беше изключен от бъдещите проучвания на пирамидите (!), а през март 1996 г. Хауас даде объркващо интервю на Egyptian Gazette:
«През септември 1996 г. с подкрепата на NASA и с един международен екип, ръководен от д-р Фарук ел Баз ние ще отворим вратата«.
BBC London трябваше да получи правата за телевизионното излъчване и се говореше, че било планувано да има и живо предаване. Но както всички знаят, оповестеното телевизионно предаване не се излъчи, въпреки че канадският предприемач Amtex and Spar Aerospace разработи специално техническата апаратура за плануваната интервенция! Amtex не е каква да е фирма — още през 1986 г. тя създаде хващащото рамо на американската космическа совалка. Другото в случая е, че след работната 1997 г. тази фирма обяви банкрут и вече не съществува!
Защо тя беше затворена?
Посредник на Amtex за Египет беше немско-канадският бизнесмен Петер Цууринг, който във всеки случай калкулира планувания проект по отварянето на десет милиона долара (!). Цууринг също прави изявления, подобни на тези на д-р Захи Хауас:
«Аз работя с един частен египетски бизнесмен, който е личен приятел на д-р Захи Хауас. Какво ще излезе наяве от проекта, ще разберете на живо от телевизията«.
Египетският бизнесмен беше не някой друг, а племенникът на изследователя на NASA д-р Фарук ел Баз. Въпросът, който се налага почти от само себе си, е следният:
Защо след толкова труд, планове и подготовка опитът за отварянето не се състоя?
По данни на господин Ямал, който работи за Управлението по антично наследство в Египет, блокиращият камък вече е бил отместен през есента на 1996 г. с помощта на създаденото специално за този проект превозно средство-робот с името Daedalos. Според него шахтата не свършвала с камера, а под ъгъл 90° и във формата на «Т» (в дясно и ляво) водела още нататък в тялото на пирамидата. В новите изследвани участъци египтяните дори намерили помещение с размери четири метра на височина, два метра на ширина и пет метра на дължина. Това помещение от една страна има връзка с блокиращия камък на Гантенбринк, а от друга то преминава през гранитната плоча пред Камерата на царя. Тези данни очевидно не се потвърждават от Захи Хауас, тъй като в едно друго интервю от 14 февруари 1998 г. за Art-Bell-Radio-Show той съобщи за новата акция по отварянето в Голямата пирамида, която била насрочена за май 1998 г.