Забранената египтология (Загадъчните знания и високите технологии на фараоните)
Шрифт:
В тази връзка също така трябва да се отбележи, че след успешното радиопредаване (подобно на фирмата Amtex) през 1998 г. трябваше да преустанови своята дейност! Отново случайност?
Според д-р Хауас всичко обаче минало добре: «Подобно на мен и Марк Ленър египтолозите от целия свят имат една и съща цел: ние вярваме, че обществеността има право да научи истината. Ние наистина работим педантично с пирамидите и на целия свят казваме единствено истината«. Чия истина? В разрез с Хауас професор Дитрих Вилдунг всъщност признава нещо друго:
«Това, че египтологията е една за всички хора са празни приказки!»
Както по-нататък Хауас
Но дали това щеше да е така, ако преградата вече е била отстранена?
Въпреки че Хауас разказва за нови видеозаписи и показа на Гантенбринк тези касети, археологът смята, че от март 1993 г. блокиращият камък се намира все в същото положение. Гантенбринк ми каза, че египтяните не разполагали с «ноу-хау» за практически проучвания. Но тогава отново възниква въпросът:
Върху какво тогава се работеше в продължение на 17 месеца и то при такава секретност?
Ако човек влезе в Голямата пирамида от днешния й вход, след около 15 метра дългият 106 метра, слизащ надолу под ъгъл 26,5° тунел води под постройката. Тук има една издялана в естествената скала незавършена камера. Тя е дълга 14,08 метра, широка е 8,36 метра и най-високото й място достига 5,08 метра. От тази камера до югоизточния й ъгъл отвежда една допълнителна шахта, дълга 16,41 метра, която след една чупка надясно привидно завършва в задънена улица. Още през 40-те години на 19. век в центъра на тази камера британският изследовател на пирамидите Ричард У. Х. Вайс успя да открие една 10,40 метра дълбока, подобна на кладенец шахта. Тъй като краят й не се виждал и работническата група отказала да продължи с разкопките, изследователските дейности просто били изоставени и до преди няколко години никога повече не били продължавани. Френският археолог д-р Анри Похан пресметна, че след още 27 метра под постройката преминава река Нил, както твърди и гръцкият историк Херодот. Въз основа на геометрични разсъждения датският архитект Хуберт Паулсен също стигна до извода, че всяка следваща камера, намерена в Хеопсовата пирамида, по всяка вероятност лежи под шахтата-кладенец.
Френският строителен инженер професор Жан Керисел успя да посочи освен подлезът между сфинкса и пирамидата, дълъг 700 метра, и още една аномалия в постройката:
«Под пода на слизащия тунел ние открихме една строителна особеност, която би могла да представлява тунел, ориентиран на югоизток-северозапад, чиито таван се намира на такава дълбочина, която слизащият тунел би достигнал, ако беше по-дълъг«.
Това обаче съвсем не било всичко! На западната страна на слизащия тунел, на около шест метра преди входа към незавършената камера, минава друга вертикална шахта с напречен разрез 1,20 х 1,40 метра под ъгъл от 30 градуса надолу.
Преди египетските власти през юли 1999 г. да предоставят достъп на ограничен брой туристи до Хеопсовата пирамида, там се работеше в секретност. До средата на март 1998 г. на западната страна на постройката имаше голямо бяло платнище, с което пирамидата беше покрита. Казват, че уж ремонтирали пукнатините, които били резултат още от взривовете на Вайс.
Защо
При това западната страна на пирамидата изобщо не е тази, която е била взривена през 1837 г. от хората на Вайс търсещи откриването на евентуален вход, а напротив — южната!
Доколкото ми е известно в работата освен сътрудниците на SRI участвала и NASA. Освен това в екипа участваше и една японска делегация от университета в Уаседа, както и археолози и техници на Френската академия. Германия също беше представена от членове на университета в Саарбрюкен, на които бяха поверени дейностите по пирамидата и сфинкса. При работата в пирамидата многократно бяха изнасяни тонове камънаци от вътрешността на постройката, които бяха откарвани от множество тежкотоварни камиони с тегло 3500 кг. В допълнение египетските учени вкараха в пирамидите две хидравлични помпи, чиято цел не беше обяснена по никакъв начин.
В един разговор между Рудолф Гантенбринк и д-р Захи Хауас, проведен през март 1998 г., ставало дума за всички тези странни процеси. Както ми разказа Рудолф Гантенбринк, според официалното египетско становище естествено нямало нищо, което да можело да се нарече «особено». Хауас му обяснил, че камънака дошъл от разчистванията на въздушните камери в Камерата на царя и че помпите били, за да създават високо налягане, с което отстранявали графитите на неразумните туристи от стените на камерите. Дори и хващащото рамо на фирмата Amtex не било необходимо за работата по сфинкса, а било използвано при проучванията на шахтите в пирамидата. Били заснети дори видеофилми, които обаче засега не можели да бъдат предоставени на Гантенбринк.
Но във всичко това няма никакъв смисъл! Хауас вече знаеше, благодарение на проучванията на Гантенбринк, че шахтите са много по-дълги в сравнение с участъците, които биха могли да се достигнат с дългото само девет метра хващащо рамо на Amtex. Рудолф Гантенбринк може и да се е убедил от приказките на Хауас — аз обаче не!
Значи ли, че всичко е станало по този начин?
Между 1946 г. и 1990 г. в рудните територии на източна Тюрингия работеше съветско-германското Акционерно дружество Бисмут, уж, за да търси единствено тежкия метал бисмут. През тези 44 години в планината бяха прокопани множество километрични тунели, както и шахти, дълбоки стотици метри. Но името на това акционерно дружество беше само камуфлаж:, защото реално то не търсеше бисмут, а вместо това разкриваше уранови находища, например с тубернит, за съветската атомна програма. Така фирмата от ГДР Бисмут за четиридесет години се издигна до третата по големина фирма-производителка на уран в света. Всичко това стана известно едва когато след обединението на Германия акционерното дружество беше закрито през 1991 г. Също така стана ясно, че под земята е останало голямо количество уранова луга с отровни, радиоактивни седименти, които сега застрашават подпочвените води на източна Тюрингия.
Учени от Научния център Росендорф (FZR) в Дрезден през ноември 1999 г. предложиха санираща концепция, с която да изчистят земята от всякакви радиоактивни седименти. Всъщност още през 1993 г. в заразените с радиация скални насипи бяха открити бактерии, които са резистентни към радиоактивността и токсичността. Доктор Соня Селенска-Побел обясни:
«Някои от тези щамове бактерии могат да свързват урана и да го отделят от останалите вещества. Друг един щам дори може да превърне смъртоносният уран-6 в уран-4«.