Затворник по рождение
Шрифт:
— Ще изпадне във възторг — каза сериозно Бет. — Не спира да повтаря, че би искал да има втори шанс.
— Ще му се удаде такъв. Нетърпелив съм да го видя, защото това ще ме направи свободен за първи път от години. — Дани се наведе над нея и нежно целуна устните й.
Тя съблече нощницата си и той отпусна ръка върху бедрото й.
— Още нещо, без което ще трябва да минеш през следващите няколко месеца — прошепна Бет и точно в този момент се чу някакъв тропот от долния етаж.
— Какво беше това? — попита Дани и светна нощната лампа до себе си.
Тежки стъпки се чуваха нагоре по стълбите. Дани тъкмо свали крака на пода и трима полицаи, облечени в черни якета
— Тя нищо не е направила — извика той и скочи на крака, но силен удар с палка по тила го повали отново на земята.
Двама мъже веднага скочиха върху него — единият притисна коляно в гръбнака му, а другият седна на краката му. Когато главен инспектор Фулър влезе, униформените вдигнаха Дани.
— Прочетете им правата — рече инспекторът.
Те го направиха и той пристъпи към Дани и изсъска:
— Този път, Картрайт, ще се постарая ключът от килията ти да бъде хвърлен в морето. А що се отнася до приятелката ти — повече никакви посещения в неделя, защото и тя ще бъде на топло.
— В какво ще я обвините?
— Оказване на помощ и подстрекаване. Напълно достатъчно. Обичайната присъда, ако не ме лъже паметта, е шест години. Отведете ги.
Повлякоха Бет и Дани по стълбите, все едно бяха чували с картофи, а после навън, към трите полицейски коли, които чакаха с включени светлини. Прозорците на площада един по един започнаха да светват и съседи подадоха глави да видят какво става на номер дванайсет.
Натикаха Дани в средната кола и от двете му страни веднага се настаниха двама униформени, които хвърлиха върху него само една хавлиена кърпа. В колата отпред беше натикан Големия Ал. Напуснаха площада — нямаше сирени, нито свирене на гуми. Инспектор Фулър бе много доволен, че операцията бе отнела само десет минути. Информаторът му се бе оказал прав, до най-малката подробност.
В главата на Дани имаше само една мисъл: кой щеше да му повярва, че е имал намерение да се срещне с адвоката си на следващата сутрин, за да се предаде в най-близкото полицейско управление.
71.
— Добре че не дойде преди малко — посрещна го майка му.
— Толкова ли е зле положението!
— Още по-зле. Крайно време е във Вътрешно министерство да се научат, че когато един съдия се пенсионира, не само го изпращат у дома до края на живота му, но и съпругата му се превръща в единствения подсъдим, когото може да съди!
— Какво предлагаш? — попита Алекс, докато вървяха към трапезарията.
— Съдиите да бъдат разстрелвани на седемдесетия им рожден ден, а съпругите им да получат извинения и пенсия от благодарната нация.
— Имам по-приемлива идея.
— Каква е тя? Да се узакони правото да се подпомага самоубийството на съпругите?
— Не е така драстично — отвърна Алекс. — Не знам дали Негова Светлост ти каза, че съм му изпратил материалите от едно дело, върху което работя в момента, и имам нужда от съветите му.
— Ако ти откаже, да знаеш, че повече няма да го храня.
— В такъв случай може би имам някакъв шанс — рече Алекс с въздишка точно когато баща му влезе в трапезарията.
— Шанс за какво? — попита съдията и се загледа през прозореца.
— За помощ във връзка с делото, което…
— Делото „Картрайт“
— Да разбирам ли, че няма да ми помогнеш?
— Не съм казал такова нещо — отговори съдия Редмейн и най-сетне извърна лице към сина си. — Напротив, на твоите услуги съм, защото има едно нещо, в което съм сигурен. И то е, че Дани Картрайт е невинен.
Книга пета
Избавление
72.
Дани Картрайт седеше на тясната дървена пейка и чакаше да стане точно десет и делото да започне. Погледна към мястото, където двамата му адвокати бяха потънали в разговор.
Беше се видял с тях в стаята за срещи в съда и те се опитаха да му вдъхнат кураж. Но той си даваше ясна сметка, че макар да не беше убил Бърни, нямаше смислена защита за обвиненията във фалшификация, кражба, измама и бягство от затвора — комбинирани, те водеха до присъда от осем до десет години. Такова бе мнението не само на самообразовалите се „специалисти“ от „Белмарш“, но и на изтъкнатите мъже с копринени тоги, които практикуваха занаята си в „Олд Бейли“.
Нямаше нужда някой да му казва, че като се добавят към първоначалния му срок, това означаваше, че ще напусне „Белмарш“ за собственото си погребение. Редовете за пресата вляво от него бяха претъпкани с журналисти, готови да допълнят с нова информация хилядите редове, изписани по случая през последните шест месеца. Историята на Дани Картрайт, единственият човек, успял да избяга от най-строго охранявания британски затвор, откраднал над петдесет милиона долара от швейцарска банка, след като продал чужда колекция от марки, и в крайна сметка арестуван на улица „Болтънс“ рано една сутрин, докато бил в прегръдките на годеницата си („Таймс“) — секси гаджето му („Сън“). Пресата така и не можа да стигне до единомислие дали е мошеник, самозванец като Скарлет Пимпърнел, или садист като Джак Изкормвача. Историята бе занимавала обществеността цели шест месеца и първият ден на делото се бе превърнал в нещо много подобно на премиера в Уест Енд. От четири часа сутринта пред „Олд Бейли“ се виеше опашка от кандидати за стоте места в залата, които в много редки случаи успяваха да се запълнят. Повечето хора смятаха, че е много по-вероятно Дани да прекара остатъка от дните си в „Белмарш“, отколкото на улица „Болтънс“.
Алекс Редмейн и неговият помощник, достопочтеният сър Матю Редмейн, кавалер на ордените Сейнт Майкъл и Сейнт Джордж, кралски адвокат, положиха всички сили, за да помогнат на Дани Картрайт през шестте месеца, които прекара отново в затвора, в килия, по-малка от килера на Моли. И двамата бяха отказали какъвто и да било хонорар, въпреки че сър Матю бе предупредил Дани, че ако успеят да убедят съдебните заседатели, че печалбата, която е успял да натрупа, се пада на него, а не на Хюго Монкрийф, той ще му представи стабилна сметка, плюс разходите, които нарече „допълнителен хонорар за освежителни напитки“. Това бе един от малкото случаи, в който и тримата избухнаха в смях.