Без шанс за разпознаване
Шрифт:
Офисите на Федералното бюро бяха по-нови, по-чисти и по-спокойни от тези на полицейското управление — източник на раздразнение на всеки полицай. Специализираното звено и Федералното бюро имаха достъп до или направо разполагаха с последна мода оборудване за водене на наблюдение, компютърни технологии, оръжия и системи за комуникации. Винаги щедро предоставяха това оборудване и макар на Болд и на останалите от полицията да им беше неприятно да искат, често го правеха. Поради тази причина фактът, че този път ползваха видеозалата, ги караше да чувстват известна неловкост, макар причината за това да беше човек от специализираното звено. Болд и петте му грозни патенца преминаха по коридорите като че бяха ученици, повикани при директора. Залата, в която щеше да се състои заседанието, приличаше досущ на заседателната зала на петия етаж в сградата
Болд и останалите се настаниха на столовете, някои извадиха бележници пред себе си. Светлината в залата се стори прекалено ярка на Болд. Две сиви на цвят приспособления в средата на огромната овална маса, прилични на огромни четвъртити пепелници, всъщност бяха микрофоните. Точно в десет видеоекранът блесна и върху него се появи лицето на Хауърд Кастърстейн, леко уголемено.
На Болд му се искаше и Дафи да беше дошла с тях, но не можа да я открие. Офисът й на деветия етаж беше заключен, отговаряше само телефонният й секретар и никой изглежда не знаеше къде може да е отишла, но се носеше слух, че е отишла при психиатрите от градския съд, за да работят заедно над психологическия портрет на подпалвача.
Лицето на Кастърстейн беше окъпано в светлина. За голяма изненада на Болд химикът от лабораторията в Сакраменто към специализираното звено в Сиатъл — първопричината да се намират в тази зала, не беше при тях. Това озадачи Болд.
Той представи образа от видеоекрана на хората от своя екип, след което Кастърстейн, любезен до крайност, откри обсъждането.
— Обследвахме взетите образци от мястото на пожарите, надявайки се да открием обяснение за причината и произхода им. Сметнах, че бихте искали да видите какво сме направили, затова и предложих заседанието да се проведе в оборудвана с видеоапаратура зала. Предполагам, че първите ми коментари ще заинтересуват — и той погледна листчето пред себе си, на което беше надраскал набързо имената на присъстващите — Сид Фидлър и Нийл Бейън. Докато преглеждахме рапортите ви за разпитите на съседи и донесенията на пилота на хеликоптера, който сте цитирали, най-значим за нас — в лабораторията, се оказа фактът за тъмночервените пламъци при тези пожари. Това, както и лумването като факла, и синкавият цвят на бетона, предполага наличието на запалителна течност или метателен експлозив. Отсъствието на въглеводороди беше потвърдено и от лабораторните анализи при нас. Много необичайно за палеж на обикновена сграда. Специален интерес за нас представляваха и подметките от вибрам на туристическите ботуши на сержант Болд, за които повечето от вас сигурно са осведомени, че са се стопили, след като сержантът се е разходил с тях в района на един от пожарите. Анализирахме киселинността. Очакванията ни да се натъкнем на хлор не се оправдаха. Всъщност обичайните тестове в такива случаи не дадоха никакъв задоволителен резултат. Предположихме, че е възможно да става въпрос за термитни разтвори, но в такъв случай те щяха да образуват шлака, а събраните образци, с които разполагаме, не потвърждават наличието на подобен вторичен продукт.
При тази забележка Бърни Лофгрийн закима с глава, надраска нещо набързо в бележника си и попита:
— А металите?
Кастърстейн отвърна:
— Господин Лофгрийн вероятно се интересува от металните остатъци, събрани от местопрестъпленията, във връзка с това, че магнезият, както и други метали изгарят при много висока температура и често се откриват при пожари от типа на тези, убили Инрайт и Хейфиц. За съжаление отговорът е отрицателен. Не намерихме следи от наличие на подобни метали нито в материалите, предоставени от вас, нито в събраните от нас. — Обръщайки се директно към Лофгрийн, додаде: — Паралелно с химическите анализи направихме анализ с рентгенов флуороскоп и открихме някои неорганични вещества, които вероятно са били използвани за изработката на запалителния механизъм, макар отначало самото запалително вещество да ни се изплъзна.
— Отначало? — обади се Болд, предусещайки постигането на пробив в анализите, за който Кастърстейн все още не беше споменал и дума.
Би могъл да възнегодува, разбира се, срещу стила на излагането на проблемите, сякаш се намираха на заседание в научноизследователски институт, но знаеше, че и Лофгрийн подхождаше по абсолютно същия начин, затова просто прие
— В това разследване има няколко много интригуващи улики и доказателства — продължи Кастърстейн. — От първостепенна важност е фактът, че Инрайт е била видяна да се разхожда из къщата точно преди пожара. Сержант Болд преди време зададе и най-естествения въпрос: защо Инрайт не е избягала от къщата?
Боби Гейнис се зае да му отговаря:
— Предполагаме, че подът е пропаднал от пожара и тя е пропаднала в сутерена, контузила се е при падането и е била погълната от огъня.
— Напълно оправдана хипотеза — съгласи се дипломатично Кастърстейн, — но неподкрепена от никакво доказателство. За да се обясни подобно падане, би трябвало да е имало експлозия, нещо трябва да е причинило това мигновено пропадане на пода под краката й…
Болд нямаше как да забрани на въображението си да се развихри. Можеше да си представи как Дороти Инрайт полита заедно с горящия под към смъртта си сред пламъците, обхванали сутерена. Връхлетя го усещане за абсолютна безпомощност и той напълно изключи — нито виждаше, нито чуваше Кастърстейн, но затова пък чувстваше какво е било в душата на Дороти Инрайт, летяща към изгарящите я езици на пламъците.
Гласът на Кастърстейн го върна обратно в реалността.
— Нямаме свидетелства за експлозия. Само за пожар. Смайващо бързо разпространил се, достигнал ужасяващо високи температури — стълб от тъмночервен пламък, изригнал на огромна височина. Това не е подпалил се дървен материал. Не е избухнало газово барбекю, прибрано в сутерена за зимата. Това е непознат запалител, който е бил възпламенен по някакъв начин, по-вероятно чрез часовников механизъм, по-малко вероятно е това да е станало с дистанционно управление, и се е разпространил с такава скорост из къщата, че обитателките не са имали време да реагират. Затова от не по-малка важност за мен се оказа нещо, което искам да ви покажа сега… — Кастърстейн сложи латексови ръкавици. Взе в ръце едно малко черно топче и човекът, който го снимаше, насочи обектива на камерата към това топче и увеличи образа. — Открито от вас, господин Бейън, както е записано при нас.
Седящите около масата се извърнаха към Нийл Бейън. Видът му — с тъничките мустачки и едрата фигура — извика в съзнанието на Болд спомена за онези деца, които никога не се включваха в игрите, а стояха някъде настрани. След това си припомни изказаното мнение от Дафи, че пожарният инспектор може много лесно да се превърне в подпалвач — те всъщност представляваха двете страни на една и съща монета. По тази причина погледна с по-друго око на Бейън и Фидлър; ако някой от тях палеше тези пожари, можеше да стане така, че Болд никога да не се добере до истината.
Бейън се обади:
— Намерих го на улицата с къщата на Хейфиц, до мястото, където бях паркирал колата си. Но тъй като се оказа топло на пипане, го включих в събраните материали. С писмената уговорка, че се е намирало на голямо разстояние от мястото на пожара. Бях спрял колата си на около стотина метра, или даже повече, от къщата.
— Смятаме това за много важна улика — поде отново Кастърстейн, въртейки топчето между пръстите си. — Това е твърдо парче от изкуствен материал с размерите на голямо топче за голф. Обследваме го с рентгеновата апаратура и открихме, че съдържа част от стопена жица, което ни наведе на мисълта, че това може да е бил…
— Запалителният механизъм — довърши Бърни Лофгрийн.
— Точно така. Или част от него. Да — потвърди Кастърстейн. — Необходими са допълнителни анализи, които могат да отнемат месец-два…
— Цял месец? — не издържа Болд. — Не разполагаме с толкова време. Имаме ъ… информаторка — продължи той, въздържайки се да я нарече гадателка, — според която следващият пожар може да се очаква до седмица.
Нито Кастърстейн, нито Лофгрийн, нито пък Гейнис бяха запознати с това по същество ново развитие на разследването и го погледнаха смаяни. Кастърстейн се съвзе пръв.