Без шанс за разпознаване
Шрифт:
Дафи беше с дънки и бледосиньо копринено сако над блестящо бялата риза, закопчана догоре. Закрачиха с бавна стъпка, придържайки се в дясната половина на пътеката, за да не пречат на задъхващите се бегачи. Езерото беше удобно място за среща, като се има предвид местоположението на домовете им. Досега се бяха срещали много пъти тук — този път по нейно предложение.
— Емили Ричланд използва шпионин, който прави оглед на колите на клиентите й. Съобщава й информацията, тя начаса прави преценка, съобразявайки с превъзходен усет какво точно
— Трябва ли да се направя на изненадан — попита той, в мислите си беше далеч оттук.
— Мъжът с обгорялата ръка е дошъл при нея, за да му направи хороскоп за четвърти октомври: четири дни преди пожара Хейфиц. Лу, мисля, че той е подпалвачът. — Преди да може да й отговори, тя продължи: — Дясната му ръка — последните три пръста са слепени — като ципест плавник на патица — в резултат на силно обгаряне. Военен е. Най-вероятно от военновъздушните сили. Смятам, че тя крие нещо от мен. И знае много повече.
Всичко си дойде на място в мислите на Болд, той се отърси от притесненията си дали Лиз му изневерява и изцяло се съсредоточи върху заподозрения. Даде си сметка, че се потапя изцяло в работата си, за да си намери причина да не мисли за другото.
— А колата му?
— Микробус.
И Дафи му съобщи описанието на Емили.
— От военновъздушните сили — изрече Болд.
— Тя мисли, че този човек е замесен в наркосделка, не в подпалвачество. Може и да е права, може да работи в нарколаборатория, може именно там да е обгоряла ръката му, може изобщо да няма връзка с палежите, но трябва детайлно да проверим накъде ще ни изведе тази следа.
— Съобщена от гадателка — вметна Болд. — Знаеш ли как ще реагира Шосвиц, като му кажем?
— Измамница — поправи го тя. — Ако се доберем до съучастника й, този, който всъщност е огледал подробно микробуса му, господи, та това са вече двама свидетели. Направо не мога да повярвам на късмета си — единият е видял микробуса, а другият е говорил със заподозрения. Бил е много нервен, истински притеснен за четвърти октомври.
— А може той просто да е един от веригата — започна гласно да разсъждава Болд. — Може просто да снабдява с химически вещества нашия човек, да му ги продава. Може даже да е убеден, че става дума за нелегална нарколаборатория. Ще разберем всичко, като го хванем.
— Платих й двеста долара. Ако й дам още толкова, мисля, че ще ни каже много повече. Освен това смятам, че ако установим наблюдение над къщата, ще успеем да идентифицираме и съучастника й. Този шпионин й трябва. Тя просто не може да си върши работата без него. Освен това — допълни Дафи, притегляйки го за лакътя към себе си, за да го предпази от сблъсък с приближаващ бегач — тя смята, че посетителят й ще се върне.
Болд спря да крачи. Дафи продължи по инерция напред, но после и тя спря. Той каза:
— Ще се върне?
— Вече два пъти е бил при нея — информира тя с нотка
— И бил военен? Може Гарман също да е бил военен, може точно във военновъздушните сили. Може да са служили заедно. Може точно това да е търсената от нас връзка.
— Замесена е била също и жена — продължи Дафи, припомняйки му пък връзката между двете жертви. — Разведена.
Болд я улови под ръка и двамата отново закрачиха.
— Инрайт и Хейфиц, и двете ли са били разведени? — попита смаян той.
— Разведени, майки, с по едно дете. И двете са момчета, под десет години.
— Как го разбра? — попита я полицаят, който базираше разследванията си на информацията, която му даваха жертвите. Усети, че от възбуда е ускорил ход. Една след друга мисли припламваха в съзнанието му; блъскаха се една в друга и не можеха да си намерят място. — Има връзка между жертвите ли? — почти изкрещя въпроса си.
— Защо мислиш, че ти се обадих по пейджъра? Дали има връзка обаче? Не знам. Но са налице някои очевидни общи характерни признаци.
— Разведени, майки, с по едно дете — повтори Болд. — И двете.
Едва се удържаше на едно място — толкова развълнуван беше. Идваше му да закрещи. Жертвата може да разкаже много повече за убийството, отколкото куп улики и доказателства, намерени на местопрестъплението.
— Точно така — потвърди Дафи.
— На колко години са децата? Трябва да го проверим. — След което се замисли как, по-точно къде, двете жени се е оказало възможно да бъдат набелязани за жертви от убиеца. Започна да изрежда на глас: — Курсове за групова терапия, нали разбираш — как да се справим след развода; групи към църкви… Какво друго?
— Клубове „Приятели на книгата“ — предположи тя.
— Кулинарни курсове, по всякакви гимнастики.
— Водопроводчици, елтехници…
— Стълбата — изрева той и отново спря на място. Възбудата му беше достигнала връхна точка. Забеляза, че и тя е не по-малко развълнувана. — Близко сме! Водопроводчици, елтехници…
— Работници по покривите, зидари, коминочистачи…
— Бояджия! — възкликна той. — Нишките от плат до стълбата.
— Какво?
Той заговори толкова бързо, че думите му се сляха в скоропоговорка.
— Намерихме нишки, оказаха се от памук, до стълбата… до отпечатъците от стълбата. Бърни се зае да ги проучва. На какво да се обзаложим, ако се потвърди, че върху тях има следи от петролни продукти?
— Намали малко скоростта — помоли тя. — Имам предвид да вървиш по-бавно — ти направо тичаш.
— И двете са разведени — повтори Болд.
— Служби за запознанства — предположи тя. — Защо не?
— Разведени — и двете — извика ликуващ Болд. Той накара Дафи да спре, улавяйки я за раменете, завладян от чувство на постигнат страхотен успех. — Ти си гениална!