Блондинка от Маями
Шрифт:
Седяхме от двата края на дълга маса сред закритото дворче в имението на Бърнхард край Хоумстед, на около петдесет километра южно от Маями. Отгоре ни пазеше сянка клонест кедър, а някак вентилатора раздвижваха тежкия, влажен въздух. Между нас, от едната страна на масата, седеше жената на Гай, Лорета — около трийсет и пет годишна, с боядисана коса и понатежали бедра. Срещу нея бе седнал доктор Лорънс Шийн, облечен с бежова спорта риза, къси панталони в същия цвят и бейзболно каскетче. Лорета вече бе видяла сметката на три дайкирита с манго и по горната
— Гай е побъркан на тема манго — каза Лорета с едва доловим акцент от Джорджия. — Тия плодове направо са му израсли на мозъка.
— Татко ги е отглеждал още преди да получи парите на Касълбъри — каза Гай. — Аз използвам същата торна смес, която съставил преди трийсет години. Както се казва, щом не е счупено, защо да го поправяш? Мангото ми е влязло в кръвта, това е.
— Така си е, скъпи — изгука Лорета. — Слава Богу, че и аз го обичам. — Тя ми намигна. — Гай не иска да си признае, но се разведе с Мери Ан, защото не ядеше манго.
— Имаше алергия — обясни Гай, довършвайки гаспачото.
— Може да е било психосоматично — обади се доктор Шийн. — Ако Гай и Мери Ан са имали други проблеми, мангото постепенно е почнало да олицетворява Гай.
— О, писна ми! — възкликна високо Лорета. — Стига с тия психарски приказки, Лари.
— Помисли малко — продължи докторът с лека усмивка. — Нима мангото не е плод от труда на Гай както в буквален, така и в преносен смисъл? Следователно Мери Ан го е отхвърляла, отказвайки да яде неговите плодове.
— И други работи е отказвала да яде, ако Гай не ме лъже — каза Лорета, после пак намигна и избухна в смях, последван от звучно оригване.
— От мангото се изприщваше цялата — каза Гай. — Плюс стомашни спазми и главоболие. Нямаше нищо общо с мен.
Лорета се облегна назад.
— Вече седем години сме женени и нито веднъж не съм се оплакала от главоболие, нали, скъпи?
— Да, Лорета. Ти си голяма работа.
— Тъй ме е учила мама. Да не създавам ядове на мъжа си. — Тя се озърна да види дали слушам, после пак се завъртя към Гай. — Не като онази твоя заварена сестра. Разглезена още от първия ден, само знае да се перчи с дългите си крака. Виж я сега. — Лорета Бърнхард изглеждаше извънредно доволна, че нейната зълва (или може би заварена зълва) е получила каквото й се полага. — И ако питате мен…
— Никои не те е питал, Лорета — прекъсна я Гай.
— Татко ти изобщо не е докосвал това момиче — продължи упорито тя, гледайки вече към мен. — Хари беше златна душа, никога не си е позволявал волности с мен или с когото и да било. Онова момиче будалка всички ви. Бас държа, че отдавна се е приготвила да гръмне Хари, а пък всичките тия приказки за изнасилване са й хрумнали от някои филм по телевизията.
— Защо? — попитах аз.
Лорета се втренчи в мен.
— Как така защо?
Никарагуанката прибираше чиниите от супата, друга прислужница сервираше жълтоперка на скара със сос от манго. Гай си взе от подноса пържени сладки картофи.
— Защо
— Пари, пари. Нали все за тях става дума.
— Ами имотите? — обърнах се аз към Гай. — Как е според завещанието?
— Петдесет на петдесет — каза той. — Аз и Криси делим всичко.
— Но ако я осъдят за убийство, тя губи наследството — възразих аз, дъвчейки крехко парченце риба. — Попадне ли на топло, ти получаваш всичко.
— Точно затова е скърпила цялата шантава история — заяви победоносно Лорета. — От теб се очаква да я измъкнеш, а моят мекосърдечен съпруг ще ти помага, макар че да ме убиеш, не знам защо го прави. Та тя уби баща си, за бога. И ако й се размине, Гай е длъжен да дели с нея. Не ми се вижда справедливо.
— Всъщност дори не е необходимо да я измъкна — уточних аз. — Ако бъде осъдена за непредумишлено убийство, Криси получава своя дял от наследството.
— Защо? — попита Лорета.
— Такъв е законът. Ако на някой не му се чака и убие родителите си, отива направо в затвора без наследство.
— Не и в Калифорния — обади се доктор Шийн. — Там около подобни истории разиграват големи циркове.
— С мечки и клоуни — кимнах аз. — Но при непредумишлено убийство нещата са по-различни. То се смята почти за нещастен случай.
За момент Лорета сбръчка лице в знак на дълбоко умствено напрежение.
— Тогава защо изобщо да й помагаме? — Тя стрелна очи към съпруга си. — Що за мъж може да бъде чак дотам…
— Всеотдаен? — подсказах аз.
— По-скоро глупав! — Лорета безпомощно сви рамене и продължи да гледа мъжа си. — Извинявай, скъпи. Обичам те безумно. Просто не те разбирам. Аз да бях, първа щях да хвърля камък по нея.
Гай кротко режеше рибата без капка желание да се включи в разговора. Женените мъже си имат патентован начин да сменят темата — просто не обръщат внимание. След малко Гай махна към мен с вилицата.
— Харесва ли ти храната, Джейк?
— Невероятно. Жълтоперката е чудесна, а сосът още по-добър.
Гай се усмихна.
— Моя рецепта.
— Изключителна комбинация: сладко манго, умерено лютив лук от Джорджия, ако не греша… и мъничко хрян.
— Позна.
— Има още някакъв вкус, но не мога да се сетя.
— Кориандър.
— Точно така. И малко зехтин.
— Много добре — каза Гай. — Наблюдателен си. Това е голямо достойнство за един мъж.
— И адвокат — добави Лорънс Шийн.
Аз кимнах и продължих да се храня, адски горд с кулинарния си познания. Ако можех сега да разгадая и тия образи срещу мен…
След като разчистиха чиниите, прислужниците донесоха мангов сироп за изплакване на небцето, последван от пилешки шишчета с манго, в чийто вкус лесно разпознах добавката на оцет и кафява захар, но изобщо не усетих кълцаните мариновани чушлета. После дойде ред на крем карамел с манго и пасионфрут, а накрая еспресо — колкото и да се напъвах, не открих в него вкус на манго.