Блондинка от Маями
Шрифт:
— Аха… Стори ми се, че има някакъв пропуск в записа от хипнотичния сеанс, когато Криси за първи път си спомня насилието.
— Пропуск ли? — невинно се изненада Шийн. — Може касетата да е свършила и да съм сложил нова.
— Не. Бяха записани около две трети. Тъкмо питате Криси за баща й, и изведнъж записът спира. След това продължава, но, разбира се, не е ясно колко време е минало.
Докторът сви рамене.
— Понякога секретарката ми се обажда, че има спешно повикване, и тогава приключвам. Или пък
Във всеки случай не и аз. Не бях чул нито обаждане на секретарката, нито глас на куриер с пакет лекарства. Само едно щрак, а след това Криси изведнъж си възвръщаше спомените.
— А на последния запис от четиринайсети юни тя се кани да ви разкаже за някакво свое решение, но вие изключвате касетофона.
— Не бих направил такова нещо. Прегледахте ли записките ми за сеанса?
— Да. В тях просто пише, че Криси била напрегната и развълнувана. Препоръчвате да продължи да взима лекарства и да ви посети на седемнайсети.
— Но вечерта на шестнайсети… — започна той, без да довърши.
— Спомняте ли си колко време остана Криси в кабинета ви на четиринайсети юни?
— Не съвсем.
— Но можем да проверим в приемната книга.
— Да. Бихме могли, искам да кажа. Но ако не е имало друг пациент веднага след нея, може да изглежда, че е останала по-дълго, отколкото в действителност.
— Аха… Колко траеха сеансите обикновено?
— Зависи. Хипнотичните сеанси траеха по два-три часа, понякога и повече.
— Три часа — повторих аз.
Навремето ми бяха оперирали коляното за по-малко време. Пет дни седмично. Криси не беше пациентка, а цяла лекарска кариера.
— Хей, Джейк, какво толкова? — намеси се Гай Бърнхард. — Час ли, година ли, важното е, че Криси се отърва. Не ми се искаше да го призная, но според Лари сестричката казва истината, значи ще трябва да се примиря, че моят старец е бил голяма гадина и можеш да използваш това в съда.
— Да, може би. Нека те питам нещо, Гай. Онзи ден в съда ми препоръча да пледирам за невменяемост. Но аз смятам да я оправдая с наличието на посттравматичен стресов синдром, а това не е невменяемост.
Завихме по нов път и навлязохме сред тропически плодови дръвчета. Суринамски вишни, карамболи и банани. Въздухът бе натежал от сладкия мирис на зреещи плодове.
— Просто ти дадох съвет — каза Гай Бърнхард. — С Лари си бяхме говорили, че това е един от вариантите.
Страхотно! Мъчеха се да вкарат клиентката ми в лудницата.
— Благодаря за помощта — отвърнах студено аз.
— Лари разправяше, че си подскачал от радост, като ти поднесъл тая възможност за защитата.
Поднесъл? Странно, точно същата дума беше употребил и Шийн. Тия двамата май разговаряха често. Какво ми предлагаха всъщност?
Докторът се изкашля.
— Не искаме да се месим. Вие сте адвокатът.
— Ти командваш парада — уточни Гай Бърнхард.
Изглеждаха искрени. Тогава защо не можех да приема подаръците им? Защо ми намирисваше на гнило?
— Не се явявате често в съда, нали, докторе? — попитах аз.
— Много рядко. Имам си частна практика и, слава богу, пациентите ми обикновено не попадат в съда. Може от време на време да се явя на някой развод и това е всичко.
— Тогава позволете да ви обясня как стоят нещата, за да ми дадете съвет. Вчера подадох писмено заявление, че клиентката ми е невинна. Ако ще пледираме за невменяемост, разполагам с две седмици да уведомя прокуратурата. После съдията ще назначи трима психиатри за преглед на Криси. Аз нямам влияние върху техния избор или върху онова, което ще кажат пред съда. Дори и да сте готов да свидетелствате, че Криси е била невменяема в момента на стрелбата — което все още не съм чул от вас — може да се окажете сам срещу трима противници.
— А не искаме да стане така, нали? — попита риторично Шийн.
— Не, по дяволите — обади се Гай. — Не щем никакви психиатри.
Защо ли, запитах се аз. Какво могат да открият?
После казах:
— И аз не ги искам. Във всеки случай не и служебни експерти. Но си мислех да наема един-двама на наша страна.
— Необходимо ли е? — попита Шийн. — Нали аз съм лекуващият лекар. Не знам какво може да добави един страничен човек.
Обективност, помислих си аз, но отговорих:
— Може и да сте прав. Щом не е счупено, защо да го поправяме?
Наближавахме къщата, след като бяхме обиколили целия разсадник, слушайки как Гай възхвалява сенегалската финикова палма, кокосовата палма, кралската палма и сатовата палма. За разлика от баща си той обичаше не цъфтящите дървета, а тропическите плодове, за които твърдеше, че имали лечебни свойства. Хаитяните използвали суринамската вишна против болки в гърлото. Папаята, наричана още fruta bomba, подпомагала храносмилането, а в Ямайка лекували стомашни болки със сок от тамаринд. Очевидно Гай Бърнхард отглеждаше в градините си цяла аптека.
Джиповете се носеха по черния път покрай манговите горички, когато откъм радиостанцията на таблото долетя пращене, последвано от толкова бърз испански, че не успях да разбера и дума.
— Давай! — викна Гай на шофьора, който подаде сигнал с клаксона на другите два джипа.
Шофьорът натисна педала, колата изскочи от пътя и заподскача през калните локви към няколко реда разцъфнали мангови дръвчета. В джипа пред нас пазачът бе станал прав и стискаше пушката, готова за стрелба.
Гай развълнувано каза нещо на испански по радиото, после се обърна към мен.