Бяла смърт
Шрифт:
— Като рекламите на „Гудиър“ ли? — попита Остин.
Найтхоук се замисли.
— Не. По-голям и по-дълъг. По-скоро като космическа ракета. Имаше дори име на перката. „Ницше“.
— Немският философ?
— Май да — каза Бен. — Видяхме го как каца в хангара и покривът се затвори, след което от вратата излязоха хора. Братовчед ми бе в групата работници и се опита да избяга, но един от онези кучи синове го уби.
Гласът на Найтхоук се разтрепери. Райън сложи ръка на рамото
— Достатъчно засега, Бен.
— Бих искал да помогна — каза Остин. — Но ми трябват още подробности.
— С най-голямо удоволствие, но информацията си има известна цена.
Остин вдигна вежда.
— Днес съм закъсал с дребните, Маркъс.
— Не се интересуваме от пари. Искаме SOS и НАМПД да работят заедно за разбиването на „Океанус“. Ние осигуряваме информацията. Вие ни включвате в акциите.
Остин му се ухили широко.
— По-добре се обърни към морските пехотинци, Райън. НАМПД е научна организация, чиято цел е събиране на знания. Не сме военни.
— Хайде, Кърт, стига си се преструвал — с многозначителна усмивка каза Райън. — Разследвахме работата ти в НАМПД. Воденият от теб специален екип се е занимавал с някои доста свирепи случаи. Не си спирал лошите, като си ги удрял по главите с научни трактати.
— Ласкаеш ме, Маркъс. Нямам властта да одобрявам съвместни акции. Ще се наложи да се обърна към по-висшите инстанции.
Райън прие отговора като съгласие и възкликна ликуващо:
— Знаехси, че ще се съгласиш! Страшно ти благодаря.
— Спести си благодарностите. Нямам намерение да се обръщам към шефовете си.
— Защо не?
— Защото НАМПД ще изложи репутацията си на риск, ако работи заедно с организация като SOS. От друга страна, ти ще получиш обществена подкрепа, като поставиш хората си под легитимния чадър на НАМПД. Съжалявам. Сделката не е взаимноизгодна.
Райън отметна коса назад.
— Не сме ти казали всичко, Кърт. Аз също съм лично заинтересован от всичко това. Не става въпрос само за братовчеда на Бен. Джош също е бил убит.
— Аз съм виновен — каза Бен. — Изтичах на открито и той се опита да ме спре. Застреляха го.
— Постъпил си така, както би постъпил всеки на твое място — каза Райън. — Джош бе храбър човек.
— Вече става дума за две убийства — каза Остин. — Съобщихте ли на полицията?
— Не. Искаме сами да се справим с това. Има и още нещо, което би могло да те убеди да размислиш. Издирихме новия собственик на земята около езерото. Дъщерна фирма за недвижими имоти… създадена от „Океанус“.
— Сигурни ли сте?
— Напълно. Сега с нас ли си?
Остин поклати глава.
— Само да ви напомня с какво
— Те са готови да поемат всеки риск в името на околната среда — каза Райън. — Явно НАМПД не дава и пет пари за нея.
— Задръж, Маркъс — намеси се Тери. — Кърт е прав. Може би можем да предложим компромисен вариант. SOS може да работи задкулиснос НАМПД.
— Думи на истински адвокат — каза Остин.
Тери не очакваше подобна реакция от негова страна.
— Какво трябва да означава това? — В гласа й се усещаше хлад.
— Мисля, че не става дума толкова за китове, моржове и мъртви другари, колкото за егото на приятеля ти. — Остин се обърна към Райън. — Още си бесен заради загубата на „Морски страж“. Той бе твоята гордост и радост. Щеше да изиграеш ролята на мъченик пред телевизионните камери, но датчаните те изиграха, когато снеха всички обвинения и тихомълком те изритаха от страната си.
— Това не е вярно — каза Тери. — Маркъс е…
Райън й махна да замълчи.
— Не си прави труда. Ясно е, че Кърт е приятел само когато му е удобно.
— По-добре, отколкото никакъв приятел — каза Остин и посочи статуята на Рузвелт. — Може би трябва да се върнеш и отново да прочетеш резюмето за ей онзи приятел. Не е искал от другите да оголват шии. Съжалявам за случилото се с братовчед ти, Бен, както и за Джош Грийн. Радвам се, че те видях пак, Тери.
Беше му дошло до гуша от грандоманията на Райън. Бе изпълнен с надежда, докато слушаше разказа на Найтхоук, но се ядоса, когато Райън затръшна вратата към вероятната диря. Тръгна по алеята и чу стъпки зад себе си. Тери го беше последвала. Настигна го и го хвана за ръката.
— Кърт, моля те да размислиш. Маркъс наистина се нуждае от помощта ти.
— Това ми е ясно. Но не мога да се съглася с условията му.
— Можем да стигнем до някакво споразумение — примоли се тя.
— Ако двамата с Бен искате помощ от НАМПД, ще трябва да се отървете от Райън.
— Не мога да го направя — каза тя и впери прекрасните си очи в него.
— Мисля, че можеш — отвърна той и я изгледа с неотстъпващ по сила поглед.
— По дяволите, Остин, ти наистина си голям инат! — раздразнено възкликна тя.