Част от секундата
Шрифт:
— Не и напоследък. Затова сме тук, Кейт. Нали може да ви наричам Кейт?
Младата жена се облегна назад.
— Това ми е името, Шон.
— Знам, че е много неловко…
— Баща ми направи своя избор — прекъсна го тя. — Той уби човек под твоя закрила. Истината е, че ти нямаше избор. — Тя помълча и въздъхна дълбоко. — Минаха осем години. Няма да лъжа, че тогава не съм те мразила. Бях четиринайсетгодишно момиче, а ти ми отне бащата.
— Но сега… — подхвърли
Кейт не откъсна поглед от Кинг.
— Сега съм зряла жена и нещата са много по-ясни. Ти изпълни дълга си. Аз също.
— Струва ми се, че и ти не си имала кой знае какъв избор — отбеляза Кинг.
Тя се приведе напред и взе да размества нещата по бюрото си. Кинг забеляза, че след като приключи с предметите — молив, линийка и други дреболии, — отново започна да ги подрежда под прав ъгъл спрямо предишното положение. Ръцете й се движеха неуморно, а погледът оставаше прикован към Кинг и Мишел.
— Торнтън спомена за нови доказателства, че баща ми не е действал сам. Какви доказателства?
— Не можем да ги разкрием — каза Мишел.
— Страхотно! Не можете да ги разкриете, но очаквате да разговарям с вас.
— Ако в онзи ден е имало още някого, Кейт, трябва на всяка цена да узнаем кой е той — каза Кинг. — Вярвам, че и ти би желала същото.
— Защо? Това не може да промени фактите. Баща ми застреля Клайд Ритър. Пред стотици свидетели.
— Вярно — каза Мишел, — но сега смятаме, че това не е цялата истина.
Кейт се облегна назад.
— И какво точно искате от мен?
— Всичко, което можеш да ни разкажеш за събитията, тласнали баща ти да убие Клайд Ритър — каза Мишел.
— Не е дотичал внезапно, за да обяви, че ще става убиец, ако това си мислите. По онова време бях още хлапе, но все пак щях да се обадя на някого.
— Щеше ли? — попита Кинг.
— Това какво би трябвало да означава?
Кинг сви рамене.
— Той е бил твой баща. Доктор Джорст каза, че си го обичала. Може би нямаше да се обадиш на никого.
— Може би — отвърна спокойно Кейт, после пак се зае да размества молива и линийката.
— Добре, да допуснем, че не е обявил намеренията си. А не е ли имало нещо друго? Не е ли казал нещо подозрително или необичайно?
— Баща ми се славеше като блестящ преподавател, но по сърце си оставаше непоклатим радикал, който още живееше в шейсетте години.
— В какъв смисъл?
— Че бе склонен да прави скандални изказвания, които можеха да се приемат и като подозрителни.
— Добре, да се насочим към нещо по-конкретно. Имаш ли представа откъде е взел пистолет, за да застреля Ритър? Властите така и не успяха да изяснят.
— Още преди години ме питаха за всичко това. Тогава не знаех, не знам и сега.
— Добре — каза Мишел. — А не помниш ли някой да е идвал през седмиците преди стрелбата по Ритър? Човек, когото не си познавала?
— Арнолд нямаше много приятели.
Кинг рязко вдигна глава.
— Значи вече е Арнолд?
— Мисля,
— Добре, не е имал много приятели. А евентуални убийци между тях? — попита Мишел.
— Трудно е да се каже, след като не подозирах какво се спотайва у Арнолд. Убийците нямат навика да разгласяват своите намерения, нали?
— Понякога го правят — отвърна Кинг. — Доктор Джорст каза, че баща ти беснеел срещу Клайд Ритър и неговите намерения да съсипе страната. Случвало ли се е нещо подобно в твое присъствие?
Вместо отговор Кейт стана и отиде до прозореца с изглед към Франклин Стрийт. Навън сновяха коли и велосипеди, по стъпалата на сградата седяха студенти.
— Какво значение има сега? Един убиец, двама, трима, сто! На кого му пука?
Тя се завъртя и ги изгледа, скръстила упорито ръце на гърдите си.
— Може и да си права — каза Кинг. — Но от друга страна то би могло да обясни защо баща ти е направил това.
— Направи го, защото мразеше Клайд Ритър и всичко, което той олицетворяваше — отвърна разпалено Кейт. — Така и не бе загубил желанието си да разклати системата.
Мишел се загледа в политическите плакати по стените.
— Професор Джорст ни каза, че вървиш по стъпките на баща си, включително и в опитите „да разклатиш системата“.
— Много от делата на баща ми бяха добри и достойни. А кой разумен човек не би мразил твар като Клайд Ритър?
— За жалост един обективен отговор би те изненадал — поклати глава Кинг.
— Изчетох всички статии и коментари, които излязоха след това. Изненадана съм, че никой не направи телевизионен филм за случая. Сигурно са го сметнали за маловажен.
— Човек може да мрази някого, без непременно да го убива. По всичко личи, че баща ти е бил пламенен мъж, твърдо вярващ в своята кауза, но дотогава нито веднъж не се е замесвал в насилие. — При тези думи Кейт Рамзи сякаш трепна леко. Кинг забеляза това, но продължи: — Дори по време на Виетнамската война, когато е бил сърдит млад мъж и би могъл да застреля някого, Арнолд Рамзи е предпочел да се въздържи. При подобно минало би било логично твоят баща, уважаван професор на средна възраст с любима дъщеря, да отхвърли мисълта за насилствени действия, свързани с омразата му към Ритър. Но може и да е променил решението си под влиянието на някакъв друг фактор.
— Какъв например? — рязко попита Кейт.
— Например ако някой друг уважаван от него човек го е помолил да се включи в заговор за убийството на Ритър.
— Това е невъзможно. Само баща ми стреля по него.
— А ако другият се е изплашил и не е стрелял?
Кейт седна зад бюрото и пъргавите й пръсти отново подхванаха геометричната игра с молива и линийката.
— Имате ли доказателства? — попита тя, без да вдига очи.
— Ами ако имаме? Това ще разбуди ли паметта ти? Сещаш ли се за някого?