Част от секундата
Шрифт:
Пронизителният сигнал на мобилния телефон стресна и двамата.
Кинг отговори. Обаждаше се Мишел от къщата.
— Преди малко позвъни Кейт Рамзи. Има да съобщи нещо важно. Но иска да ни го каже лично. Предлага да се срещнем на половината път, в Шарлотсвил.
— Добре, идваме веднага.
Кинг изключи телефона, хвана кормилото и мълчаливо насочи платноходката към брега. Не погледна Джоун, която за пръв път в живота си нямаше какво да каже.
51
За
Очите на Кейт бяха подпухнали, изглеждаше потисната, дори гузна. Седеше с наведена глава и нервно опипваше чашата си. Тя изненадано вдигна глава, когато Кинг побутна към нея две сламки.
— Хайде, подреждай ги под прав ъгъл, това ще те успокои — каза той е добродушна усмивка.
Лицето на Кейт малко се разведри и тя пое сламките.
— Правя го още откакто бях малка. Мисля, че е за предпочитане пред цигарите.
— Значи имаш да ни съобщиш нещо важно — каза Мишел.
Кейт се огледа. Най-близкият клиент четеше дебела книга и си водеше записки, явно бе студент в навечерието на изпит.
— Свързано е със срещата на баща ми през онази нощ. Вече разказах на Мишел — обясни тя, като се озърна към Кинг.
— Да, в течение съм — кимна той. — Продължавай.
— Ами… тогава чух още нещо. Сигурно трябваше да ви кажа по-рано, но искрено вярвах, че ми се е сторило. Може обаче наистина да съм го чула.
— Какво? — попита нетърпеливо Кинг.
— Име. Име, което познавах.
Кинг и Мишел се спогледаха.
— Защо не ни каза по-рано? — попита Мишел.
— Нали вече обясних, защото не можех да повярвам, че съм чула правилно.
— Но вече не мислиш така — настоя Кинг. — Защо?
— След като ме посетихте, почнах да размишлявам за много неща — неща от миналото. Но все още не мога да повярвам, че той е бил замесен по някакъв начин.
— Той? — повтори Кинг. — Добре, как му е името?
Кейт въздъхна дълбоко. Кинг забеляза, че сега омотава сламките на възли.
— Името, което чух да споменава онзи човек, беше Торнтън Джорст.
Мишел и Кинг отново се спогледаха многозначително.
— Сигурна ли си? — попита Мишел. — Чула си го да казва „Торнтън Джорст“?
— Не съм сто процента сигурна, но какво друго би могло да бъде? Не е някакво просто име като Джон Смит например. Определено звучеше като Торнтън Джорст.
— Как реагира баща ти, като чу това име?
— Не чух добре. Но каза нещо в смисъл, че било рисковано, много рисковано. И за двамата.
Кинг се замисли.
— Значи другият мъж не е бил Торнтън Джорст, това
— Бяха приятели и колеги.
— Дали са се познавали, преди да постъпят в „Атикъс“? — попита Мишел.
Кейт поклати глава.
— Не ми се вярва. Във всеки случай никога не са споменавали. Но и двамата са били студенти през шейсетте години. Тогава хората обикаляли цялата страна и вършели ненормални неща. И все пак странно…
— Кое е странно? — попита Кинг.
— Понякога ми се струва, че Торнтън познаваше майка ми по-добре, отколкото баща ми. Сякаш са се срещали и преди.
— Майка ти споменавала ли е нещо подобно?
— Не. Торнтън постъпи в „Атикъс“ след родителите ми. Той е ерген, никога не съм го виждала да се среща по-сериозно с жени. С родителите ми бяха големи приятели. Мисля, че майка ми го съжаляваше. Често печеше сладкиши и му ги носеше. Добри приятели бяха.
— Кейт, смяташ ли, че майка ти… — бавно изрече Мишел.
Кейт я прекъсна.
— Не, нямаха връзка. Знам, че тогава бях много малка, но все пак щях да усетя.
Кинг не изглеждаше убеден.
— Значи мъжът, който се е срещнал с баща ти, е споменал името на майка ти, Реджина?
— Да, предполагам, че е познавал нея, а може би и двамата. Но вижте, аз наистина не мога да повярвам, че Торнтън е замесен в това. Просто не си го представям да тича насам-натам въоръжен и да планира убийства. Не притежаваше нито гения на баща ми, нито академичното му образование. Но е добър преподавател.
Кинг кимна.
— Да, не е имал нито мозъка на баща ти, нито диплома от Бъркли, но въпреки всичко и двамата са попаднали в един и същ колеж. Имаш ли представа защо?
Кейт веднага премина в отбрана.
— В какъв смисъл?
— Защо баща ти не е преподавал, да речем, в Харвард или Йейл? — поясни Мишел. — Освен академичната си кариера в Бъркли, той е написал четири книги, за които ми казаха, че са сред най-добрите в своята област. Бил е сериозен учен, от тежката категория.
— Може би просто е решил да постъпи в малък колеж — каза Кейт.
— Или пък е имал в миналото си нещо, което му е попречило да се издигне във висшите академични кръгове — отбеляза Кинг.
— Не вярвам — каза Кейт. — Иначе всички щяха да знаят.
— Не е задължително. Не и ако е било заличено от официалните документи, но някои хора в затворения академичен свят са знаели. И може да са използвали това срещу него. Така е попаднал в „Атикъс“, където са го приели с радост, независимо от черните петна в миналото му.
— Някакви идеи какви може да са били тези петна? — попита Мишел.