Част от секундата
Шрифт:
— Е, ако знаех, нямаше да съм тук, нали? — Кинг се изправи. — Благодаря за кафето. Следващия път сложи по-малко цианкалий, от него получавам газове.
— Както вече ти казах; дойдох да те видя с определена цел — прекъсна го Джоун. Кинг я изгледа втренчено. — Но не стигнах дотам. Изглежда, срещата след толкова години ме стресна повече, отколкото предполагах.
— И каква беше целта?
— Да ти направя предложение. — Тя бързо добави: — Делово предложение.
— Например?
— Например Джон Бруно — отговори тя.
Очите
— Какво общо имаш с един изчезнал кандидат-президент?
— Благодарение на мен фирмата бе наета от партията на Бруно, за да открие какво се е случило с него. Вместо обичайната тарифа сключих друго споразумение. Ще покриват служебните ни разходи, но приемаме много по-ниско дневно възнаграждение. Това обаче е свързано с една евентуално изгодна добавка.
— Каква? Ако намерите Бруно, да го задържите, а?
— Ако го намерим, ще получим няколко милиона долара. И тъй като аз осигурих сделката, а нашата фирма насърчава личната инициатива, при успех моят дял е шейсет на сто.
— Как точно го постигна?
— Е, както знаеш, имах доста добра кариера в службите. А откакто съм тук, доведох до успешна развръзка няколко много важни случая, включително спасяването на отвлечен топ мениджър от една от петстотинте компании в класацията на „Форчън“.
— Поздравления. Странно, че не съм чул за това.
— Е, ние предпочитаме да не се набиваме на очи. Пред широката публика имам предвид. За онези, които разбират обаче, нашата фирма е водеща в бранша.
— Милиони, а? Не знаех, че треторазредните кандидати разполагат с такива фондове.
— Голяма част от сумата е свързана със специална застраховка против подобни произшествия, а и жената на Бруно е наследила доста пари. Освен това кампанията му беше спонсорирана много щедро. И тъй като сега нямат кандидат, за когото да харчат парите, готови са да платят на мен, а аз не се дърпам.
— Но по случая на Бруно в момента се води федерално разследване.
— И какво от това? ФБР не е монополист в разкриването на престъпления. А хората на Бруно категорично не вярват на правителството. Ако случайно не си го прочел във вестниците, някои смятат, че техният кандидат е бил отвлечен от тайните служби.
— Същото говореха за мен и за Ритър. Днес звучи също толкова нелепо, колкото и тогава.
— Но пък за нас е великолепна възможност.
— За нас? И каква точно е моята роля във всичко това?
— Ако ми помогнеш да намеря Бруно, ще ти платя четирийсет процента от моя дял; сумата ще е седемцифрена.
— Не съм богат, но наистина не ми трябват пари, Джоун.
— На мен обаче ми трябват. Напуснах службите, преди да навъртя двайсет и пет години стаж, тъй че с пенсията съм малко прецакана. Тук съм от година, печеля добри пари и спестявам голямата част от тях, но не се забавлявам. В службите хвърлих труд колкото за четирийсетгодишна кариера. Виждам в бъдещето си бели плажове, катамаран и екзотични коктейли. Този случай ще ми помогне да го постигна. А
— Значи се заемаш и с медийния ми облик, а?
— Мисля, че трябва някой да се погрижи за това, Шон.
— Защо избра точно мен? Разполагаш с всички ресурси на фирмата.
— Повечето от опитните сътрудници са се вкиснали, задето докопах сделката, и не искат да работят с мен. Останалите са млади, твърде образовани и не са помирисвали истинския живот. През четвъртата си година в службите ти разби най-голямата фалшификаторска мрежа в северното полукълбо, като работеше самостоятелно, и то от затънтената провинция — оперативното бюро в Луивил, Кентъки. Точно такъв детективски талант ми е необходим. А и не е без значение, че живееш на два часа път от мястото, където отвлякоха Бруно.
Кинг се огледа.
— Аз дори не работя тук.
— Мога да привлека за разследването когото си искам.
Той поклати глава.
— От години не съм вършил такава работа.
— То е като да караш велосипед. — Тя се приведе напред и го изгледа напрегнато. — Като да караш велосипед, Шон. И едва ли бих ти направила това предложение, ако те бях накиснала за убийство. Ако искам голямата печалба, трябва да си до мен. А аз много я искам.
— Имам адвокатска практика.
— Вземи си почивка. Ако изобщо намерим Бруно, ще е по-скоро рано, отколкото късно. Погледни от добрата страна. Вълнуващо е. Различно. Може да не е като в старите времена. Но пък и новите времена навярно си имат предимства.
Ръката й леко докосна неговата, И кой знае защо, този жест бе по-съблазнителен от цялото изпълнение върху кухненската маса.
— И може би ти ще ми покажеш как се управлява катамаран, защото аз нямам представа — тихо каза Джоун.
21
Лорета Болдуин лежеше във ваната и усещаше как горещата вода прогонва студа от костите й. В банята беше тъмно. Така й харесваше — уютно и спокойно като в майчина утроба. Тя се изкиска; просто не можеше да се удържи всеки път, когато се сетеше. За онова момиче, дето дойде да задава цял куп въпроси, като се преструваше, че прави филм за Клайд Ритър, сякаш някой се интересуваше от това. Момичето навярно беше от полицията или от някое частно детективско бюро, макар че Лорета нямаше представа кому е притрябвало да се рови из кашата около Клайд Ритър. Но парите щеше да вземе — до последния цент. Както ги бе взимала през всички тези години. Бе отговорила абсолютно честно — поне на въпросите, които зададе гостенката; просто онази не знаеше какво да пита. Например какво е видяла Лорета, докато се криеше в килера. Как й се изпилиха нервите на излизане от хотела, макар че всъщност никой не я забеляза. Тя беше просто една от камериерките — почти невидима. Никой не я заподозря.