Част от секундата
Шрифт:
— Изглежда, изследването на миналото не е много чисто занимание — сухо подхвърли Джоун.
— Много си права, ще знаеш — отвърна той и се отправи към горния етаж.
Тя подвикна след него:
— Сигурен ли си, че искаш да ме оставиш сама. Може да скрия в чекмеджето при чорапите ти атомна бомба и тогава вече наистина ще загазиш.
Кинг влезе в спалнята си, щракна лампата в банята, пусна душа и започна да си мие зъбите. Обърна се да затвори вратата, в случай, че на Джоун отново й хрумнат
Когато тръгна да излиза, той усети, че вратата е по-тежка от обичайното. Много по-тежка, сякаш на нея висеше нещо. В кръвта му мигновено нахлу адреналин. Побутна по-силно и я проследи с любопитство. Тласкана от инерцията и увеличеното тегло, вратата стигна до края и се захлопна. Кинг обаче дори не чу звука от удара в рамката. Цялото му внимание бе приковано към необикновената тежест върху вратата на банята.
В живота си бе виждал немалко тревожни гледки. Но видът на бившата му клиентка Сюзан Уайтхед, увиснала на вратата на банята с нож в гърдите и изцъклила насреща му мъртви очи, едва не го повали на пода.
30
Един час по-късно Кинг седеше на стъпалата, докато криминалистите привършваха работата си, а санитарите отнасяха трупа на Сюзан Уайтхед. Полицейският началник Уилямс се приближи до него.
— Свършихме, Шон. Изглежда, че е била убита около пет тази сутрин. По това време излиза на разходка. Което обяснява липсата на кръв по пода на банята. Изтекла е някъде другаде. Имаш ли какво да ми кажеш?
— Не бях тук. Току-що се връщам от Северна Каролина.
— Нямах предвид това. Не намеквам, че тиси убил мисис Уайтхед.
Лекото натъртване върху думата „ти“ накара Кинг рязко да вдигне глава.
— И не съм поръчал да я убият, ако това намекваш тъй деликатно.
— Просто си върша работата, Шон. Дявол да го вземе, при тоя взрив от престъпност в района засега никой не е извън подозрение. Надявам се да ме разбереш. Знам, че мисис Уайтхед е твоя клиентка.
— Бешемоя клиентка. Уредих последния й развод, това е всичко.
— Добре, ще те питам направо, защото и без това из града се шушука. — Кинг го изгледа въпросително. — Говореше се, че ти и мисис Уайтхед… нали разбираш, че се срещате. Имаше ли такова нещо?
— Не. Тя може и да е искала връзка, но аз не.
Уилямс сбръчка чело.
— Какъв ти е проблемът? Такава невероятна жена…
— Тя искаше между нас да има нещо, а аз не. Точка.
— И нищо повече, сигурен ли си?
— Накъде биеш всъщност? Да не би да градиш обвинение върху това, че съм убил жената, защото не искам да се срещам с нея? Стига глупости!
— Знам, че звучи безумно, но… хората говорят какво ли не.
— Особено по тия места.
— А
— Платениприятели.
— На твое място бих се въздържал да говоря такива неща, Шон. Наистина. — Той повдигна найлоновото пликче, съдържащо бележката, която бяха открили върху гърдите на мъртвата Сюзан. — Имаш ли някакви идеи за това?
Кинг погледна бележката и сви рамене.
— Мога само да кажа, че я е писал човек, който има пръст в убийството на Ритър или знае много за него. На твое място бих я предал на ФБР.
— Благодаря за съвета.
Докато Уилямс се отдалечаваше, Кинг разтри слепоочията си. Искаше му се да легне във вана с чист бърбън и да изпие поне половината. В този момент иззвъня телефонът. Обаждаше се неговият партньор Фил Бакстър.
— Да, вярно е, Фил. Тя е мъртва, тук, в моята къща. Знам, и аз бях потресен. Слушай, може би ще се наложи да ме заместиш в кантората. Аз… какво каза? — Лицето на Кинг посърна. — Какви ги говориш, Фил? Искаш да се отделиш? Може ли да попитам защо? Ясно. Разбира се, щом така искаш. Прави каквото решиш.
Той остави слушалката.
Почти веднага телефонът пак иззвъня. Секретарката Мона Хол се обаждаше, че напуска. Изхленчи, че се бояла да работи при него. Около него се появявали труп след труп и хората шушукали, че е замесен в престъпленията. Не че тя вярвала, но както се казва, няма дим…
След като Кинг прекъсна разговора с Мона, някой го докосна по рамото. Беше Джоун.
— Пак ли неприятности?
— Моят партньор си плю на петите, а секретарката реши да не остане по-назад. Иначе всичко ми е наред.
— Съжалявам, Шон.
— Всъщност какво да очаквам? Около мен хората мрат като мухи. Дявол да го вземе, и аз бих избягал.
— Аз няма да бягам. Дори бих казала, че твоята помощ ми трябва повече от когато и да било.
— Е, хубаво е да си потребен.
— Ще остана наоколо два-три дни, докато проведа разговорите и разуча някои подробности. Обади ми се, но не протакай много. Ако няма да работиш с мен, ще трябва да продължа сама. Разполагам с частен самолет. Искам да ти помогна и смятам, че работата е най-доброто лечение.
— Защо, Джоун? Защо искаш да ми помогнеш?
— Наречи го връщане на стар дълг.
— Нищо не ми дължиш.
— Дължа ти повече, отколкото подозираш. Сега го разбирам съвсем ясно.
Тя бързо го целуна по бузата, обърна се и излезе.
Телефонът иззвъня. Кинг грабна слушалката и грубо изрече:
— Ало.
Обаждаше се Мишел.
— Вече чух. Пристигам след половин час — каза тя. Кинг мълчеше. — Шон, добре ли си?
Той погледна през прозореца към потеглящата кола на Джоун.