Част от секундата

Болдаччи Дэвид

— Ами… миналата година мама каза нещо странно.

— Какво?

— През последните пет-шест години редовно пращаше хубави подаръци за децата. Само миналата Коледа пропусна. Малката ми дъщеря Джуъл попита баба си защо не е пратила подаръци, не ги ли обича вече. Нали знаете какви са децата. Е, мама каза нещо такова: „Скъпа, всички хубави неща рано или късно свършват.“

Мишел и Кинг се спогледаха многозначително. Кинг каза:

— Предполагам, че полицаите са претърсили къщата много старателно.

— От горе до долу, но не откриха нищо.

— Нямаше ли отрязъци

от чекове, вносни бележки, стари пликове, които да подскажат откъде са идвали парите?

— Не, нищо такова. Мама не обичаше банките. Плащаше само в брой.

Кинг бе пристъпил до прозореца и гледаше към задния двор.

— Изглежда, Лорета добре се е грижила за градината.

Тони се усмихна.

— Тя обичаше цветята Много труд влагаше в тая градина. Аз идвах всяка седмица да помагам. Седеше там часове наред и гледаше цветята. — Тони отвори уста да каже още нещо, помълча и попита: — Искате ли да ги погледнете? — Кинг понечи да поклати глава, но Тони бързо добави: — Разбирате ли, обикновено на днешния ден от седмицата идвах да плевя. Знам, че вече я няма да ме види, но за нея беше важно.

Мишел се усмихна и каза със съчувствие:

— Аз обичам градините, Тони.

Тя смушка Кинг с лакът.

— Да, и аз си падам по тях — каза той без особен ентусиазъм.

Докато Тони Болдуин плевеше цветните лехи, Мишел и Кинг обикаляха двора и се възхищаваха на цветята.

Кинг отбеляза:

— Излиза, че тайните приходи на Лорета са започнали скоро след смъртта на Ритър.

— Точно така. За изнудване ли си мислиш?

Той кимна.

— Макар че се питам как Лорета е успявала да изнудва някого само защото го е видяла в килера.

— Имаш предвид, че човекът може да е попаднал там по същата причина — бил е изплашен като нея, така ли?

— Трябва да има и още нещо. Спомняш ли си, когато разглеждахме килера в хотела, аз ти казах, че вероятно се е свряла в дъното. Помислих си го, защото тя би се бояла да не нахълта някой с пистолет…

Изведнъж той млъкна и я погледна с разширени очи.

— Какво казваш? Че може би наистинае видяла някого да влиза с пистолет?

— Или с нещо друго. Иначе защо би го заподозряла? Нали разбираш, тогава много хора са бягали в търсене на скривалище.

— Но защо точно пистолет?

— А защо не? Някой да крие пистолет в служебен килер след убийството звучи много по-логично, отколкото да крие очила или пачка банкноти. Пистолетът е недвусмислена улика. Добре, да речем, че човекът носи пистолет. Не смее да излезе навън с него, защото могат да го спрат и да го претърсят. Затова когато избухва паника, той побягва и скрива оръжието в килера, без да знае, че Лорета е там. Може би е планирал този ход от самото начало с намерение да прибере пистолета по-късно или да остави полицията да го открие. Най-вероятно оръжието е било почистено от отпечатъци и други следи. Но когато той пъхва пистолета между купчините хавлии или някъде другаде и излиза, Лорета отива и го прибира. Може би с намерение да го предаде на полицията, само че после променя решението си и избира пътя на

изнудването. Тъй като работи в хотела, навярно знае как да изнесе оръжието през някой страничен изход, или да го скрие другаде и по-късно да го прибере.

Мишел се замисли над предположението му.

— Добре, тя взима пистолета и е видяла човека. Дори да не знае кой е, лесно може да разбере. Свързва се анонимно с него, може би му изпраща снимка на пистолета и мястото, където го е видяла, след това почва да го изнудва. Връзва се, Шон. Звучи не по-малко логично от всеки друг вариант.

— И затова къщата е претърсена. Заради пистолета.

— Наистина ли смяташ, че Лорета го е държала някъде тук?

— Нали чу какво каза Тони, жената не се е доверявала на банките. Нищо чудно да е била от онези хора, които гледат всичко важно да им е подръка.

— Значи остава големият въпрос: къде е оръжието сега?

— Може би си струва да разглобим къщата дъска по дъска.

— Няма смисъл. Не е много удобно да крие оръжието в стените, освен ако е имала вградено скривалище.

— Вярно.

Кинг разсеяно плъзна поглед из малката градина. За миг спря на едно място, отмина и пак се върна. Пристъпи към лехата с хортензии. Шест розови и една синя — точно по средата.

— Хубави хортензии — каза той на Тони.

Бършейки ръцете си, Болдуин отвърна:

— Да, мама ги обичаше най-много, дори повече от розите.

Кинг го погледна с любопитство.

— Интересно. Казвала ли е защо?

— Как така? — озадачи се Тони.

— Защо е обичала хортензиите повече от розите?

— Шон, наистина ли смяташ, че е важно? — обади се Мишел.

Тони се почеса по брадата.

— Ами… като стана дума, тя на няколко пъти спомена, че за нея тези хортензии са безценни.

Кинг рязко завъртя глава към Мишел, после се втренчи в синята хортензия и възкликна:

— По дяволите!

— Какво има? — попита Мишел.

— Най-невероятната догадка на света. Но може и да излезе вярна. Бързо, Тони. Имаш ли лопата?

— Лопата ли? Защо?

— Винаги съм се чудил на сините и розовите хортензии.

— Няма нищо за чудене. Някои хора смятат, че са различни видове, но всъщност не е така. Нали разбирате, човек може да си ги купи готови, но може и да превърне розовите в сини, като повиши киселинността на почвата, или пък розовите в сини, като направи почвата по-алкална. За киселинност продават специален препарат, алуминиев сулфат, струва ми се. А по-просто е да заровиш в земята желязо — консервени кутии или дори ръждиви пирони. Това също ще промени цвета от розов на син.

— Знам, Тони. Затова искам лопата. Побързай, моля те.

Тони донесе инструмента от гаража и Кинг започна да разкопава около синята хортензия. Не след дълго лопатата издрънча в нещо твърдо. И малко по-късно той извади предмета.

— Хубав източник на желязо — каза Кинг, повдигайки ръждивия пистолет.

33

След като оставиха онемелия Тони да стои като вкаменен в майчината си градина, Кинг и Мишел спряха да хапнат в една малка закусвалня.