Част от секундата
Шрифт:
— По дяволите, значи наистинае имало друг човек. Онзи, който е разговарял с баща й, може да се окаже човекът с пистолета в килера.
— Добре, дай да го обмислим. Имало е двама убийци, но само единият изпълнява плана докрай. Преднамерено или не? Някой се е изплашил или от самото начало планът е предвиждал Рамзи да бъде натопен.
Кинг поклати глава.
— Ако е умишлено и нямаш намерение да стреляш, тогава защо ти е да носиш пистолет в хотела?
—
— Да, възможно е. Добре, сега трябва да се разровим много старателно из миналото на Рамзи, още в студентските му години. Ако човекът е познавал Реджина Рамзи, а Арнолд Рамзи му е казал, че времената се менят, отговорът навярно се крие в онзи период.
— Това би могло да обясни и защо един блестящ ум от Бъркли е отишъл да преподава в малък провинциален колеж.
Мишел отново се преметна на задната седалка.
— Карай, докато аз се преоблека.
Кинг се съсредоточи върху пътя, докато отзад шумоляха дрехи.
— Между другото, често ли се показваш в евино облекло пред непознати мъже?
— Не си чак толкова непознат. И, Шон… много съм поласкана.
— Поласкана? От какво?
— Надничаш.
50
Късно следобед четиримата отново се срещнаха в дома на Кинг. Паркс сложи върху кухненската маса голяма кутия за документи.
— Това е резултатът от нашето проучване за Боб Скот — каза той на Джоун.
— Бързо пипате — отбеляза тя.
— Хей, а ти да не мислеше, че сме от компанията на Мики Маус?
Джоун го изгледа втренчено.
— Обичам лично да проверявам сведенията. Никой не е безгрешен.
— За жалост — отвърна Паркс, като я гледаше малко смутено. — Причината да получим пратката толкова бързо е, че онези диванета са натъпкали вътре всичко, свързано с хора на име Боб Скот. Повечето документи навярно са безполезни. Така или иначе, ето ви ги. — Той стана и си сложи шапката. — Аз потеглям обратно. Ако изскочи нещо ново, ще се обадя и очаквам от вас същото.
След като Паркс излезе, тримата набързо вечеряха на задната веранда. Джоун им разказа какво е научила за Дъг Денби.
— Значи той е извън подозрение — каза Мишел.
— Така излиза.
Кинг изглеждаше озадачен.
— Тогава според жената, с която си разговаряла в адвокатската фирма, Бруно не е хитрувал по време на работата си във Вашингтон?
— Ако може да й се вярва. Склонна съм обаче да смятам, че казваше истината.
— Значи не е изключено Милдред да ни е надрънкала куп лъжи за Бруно?
— Виж, в товамога да повярвам —
— Аз мога да започна — предложи Мишел. — Тъй като не съм го познавала, няма опасност да прескоча някоя подробност, която би ви се сторила прекалено банална.
Тя стана и влезе в къщата. Джоун се загледа към езерото.
— Тук наистина е красиво, Шон. Избрал си чудесно място, за да започнеш отначало.
Кинг допи бирата си и се облегна назад.
— Е, мога да избера и друго място.
Джоун се озърна към него.
— Дано не ти се налага. Човек не бива да почва живота си отначало повече от веднъж.
— Ами ти? Нали каза, че искаш да се оттеглиш.
— На някой остров с милионите? — Тя се усмихна примирено. — Мечтите рядко се сбъдват. Особено на моята възраст.
— Но ако намериш Бруно, ще получиш голямата печалба.
— Парите бяха само част от мечтата.
Когато Кинг я стрелна с поглед, Джоун бързо извърна глава.
— Често ли излизаш с платноходката? — попита тя.
— Наесен, когато моторниците ги няма и ветровете са подходящи.
— Сега е есен. Тъкмо време за излет по езерото.
Кинг погледна ясното небе и усети по кожата си лекия полъх на вятъра. До залеза имаше още два-три часа. Той се втренчи в Джоун.
— Да, тъкмо време за разходка по езерото.
Потеглиха и Кинг показа на Джоун как да използва кормилото. Беше монтирал на кърмата мотор с мощност пет конски сили в случай, че вятърът стихне. Насочиха се към средата на езерото, после оставиха платноходката да се носи по вятъра.
Джоун гледаше с възхищение планините около езерото, все още покрити със зеленина, макар че вече из въздуха се усещаше дъхът на есен.
— Мислил ли си някога, че ще попаднеш на такова място след всички онези хотели, самолети и безкрайното стърчене на пост до разсъмване? — попита тя.
Кинг сви рамене.
— Откровено казано, не. Никога не си правех далечни планове. Винаги съм бил човек на настоящия момент. — Той побърза да добави: — Сега вече свикнах с дългосрочното мислене.
— И накъде те водят дългосрочните мисли?
— Наникъде, докато не изясним тази загадка. Проблемът е, че дори да се справим, злото бе сторено. Може наистина да ми се наложи да напусна.
— Да бягаш? Не е в твой стил, Шон.
— Понякога е най-добре просто да вдигнеш лагера и да продължиш. Човек се уморява от битки, Джоун. — Той седна до нея и пое кормилото. — Вятърът се променя. Мисля да сменя гласа. Утлегарът ще мине над палубата. Бъди готова да се наведеш, когато ти кажа.