Ченге втора употреба
Шрифт:
Тези съображения бяха наистина основателни. Но само до нахлуването на Застрахователите. Защото след като си изпаднал в положение да се бориш за живота си и след като имаш една единствена възможност за спасение, всякакви резерви спрямо тази възможност стават нелепи. Само че съществуваше ли все още такава възможност? И в случай, че съществуваше, беше ли тя единствената? Два въпроса, които можеха задълбочено да се обсъдят с Тетето, ако не бяхме изпаднали в сегашната ситуация. Сега вече — край на обсъжданията. Което предизвикваше нов въпрос:
Въпроси, въпроси. Човекът, който би могъл да ми отговори, се е свил между две-три възглавници в ъгъла съвсем близо до мене, обаче в момента е по-лесно да беседвам с кучето му, отколкото с него.
— Чърч, как си? — прошепвам.
Вместо отговор булдогът размахва късото си опашле, в смисъл: добре сме, но ще се оправим.
— Остави го да спи — смъмря ме полугласно Тетето. — Тази нощ много му се събра на горкия.
Девет заранта е, когато Човекът в черно, все още сънен, се появява в кабинета, вече навит за нови подвизи.
— Може ли да разменим две думи — запитвам полугласно, като го пресрещам.
— Може и три — скланя великодушно застрахователят.
— Бих желал — насаме.
— И така бива, днеска съм на кеф. Усамотяваме се в кухнята. Идеята за кухнята му допада.
— Тук има и нещо за гризкане — установява, като разтваря хладилника. — Ти си говори, слушам те.
— Не го бийте — казвам.
— Ти да не си от дружеството за защита на животните.
— Не го бийте — повтарям. — С такива средства няма да постигнете целта си.
— Че ти откъде знаеш каква е целта ни? — любопитства Ангелът на смъртта, като гребе с лъжица от черния хайвер и замезва.
— Относно сейфовете може и с плесници, но относно влоговете в банките няма нищо да постигнете по тоя начин.
— Има и други начини, не го ли разбра.
— Това ще е пълен провал. Нямате даже представа какъв инат е. А от банките нищо не можете да изкопчите, ако той сам не ви сътрудничи.
Омел е набързо паничката с чер хайвер. Но преди да пристъпи към червения, благоволява да ме погледне с известно любопитство, сякаш за да провери колко ми е акълът.
— Абе ти си готов за консултант, бе. При нас консултант, при Табаков доверено лице, кой като тебе. Само че нали я знаеш оная, за двата стола и за средния пръст в средата.
Отново пристъпва към замезването, като междувременно докопчва и бутилка бяло вино.
— Бялото вино, добре изстудено, е друга работа. Бирата в последна сметка все пак си е пикня.
Допускам, че е забравил за присъствието ми, когато благоволява да се обади отново:
— Въпросът за стратегията и тактиката, който повдигаш, заслужава внимание. Но преди да го обсъдим, трябва да разберем от кой отбор си.
— Не играя в отбори. Не съм играч. Гледам
— Твой проблем.
— Говорех за вашия. А за вашия отдавна е казано: Не можеш да искаш от една крава да ти дава и мляко, и месо. Можете да превърнете Табаков на кайма, но парите ще има да ги сънувате. Така че приятни сънища.
— Па си и серт, бе! — установява той и надига бутилката.
Но аз вече съм тръгнал да излизам.
Половин час по-късно главният застраховател — вече избръснат с приборите на Тетето и обилно напарфюмиран с одеколона на същия — провежда в кабинета производствено съвещание с помощниците си. В знак на специално внимание сме включени Табаков и аз. Вождът не се е отказал от маниера си да бръщолеви и да си придава важност, но в отношението му към ТТ се долавя известно омекотяване.
— Не сме толкова наивни, да очакваме, че ще изтърсите тук пред нас милионите си наведнъж и накуп — говори Вождът. — Ако трябва да ги изтърсите накуп, тази стая едва ли ще стигне. На първо време ще надникнем в банковите ви сметки, после ще се заемем с недвижимостите, знаете как е. Ако се държите ком ил фо, и ние ще бъдем ком ил фо. Ще ви обръснем добре, но няма да ви дерем.
Табаков мълчи апатично, сякаш казаното не се отнася за него. Това принуждава застрахователя да възприеме в изложението си по-друг акцент:
— Трябва да ви е ясно, че ако се наложи, ще ви водим за верижка като онова там кученце от банка до банка, но ще обхванем целия спектър на авоарите ви. Налага се. Такава ни е работата. Няма да скрия обаче, че въпросът със застраховката „живот“ е доста по-сложен. Сам разбирате, че човешкият живот е крехко нещо, тъй че и вие, и ние трябва много да внимаваме.
Отново млъква. Табаков също мълчи.
— Не чух мнението ви — забелязва Човекът в черно.
— Не може ли без целия този вербализъм? — запитва с нескрито отегчение Тетето.
— „Вербализъм“… Интересна чуждица. Трябва да проверя в речника какво означава.
При тия думи той ненадейно ритва масичката, около която сме насядали, като почти я катурва върху Табаков.
— Ако си позволите подобни маниери и в банката, от там просто ще ви изритат — забелязва спокойно ТТ.
Вероятно точно в този момент Вождът на шейените загрява, че ситуацията се е променила не в негова полза. Мълчи известно време, за да възстанови спокойствието си. Сетне отново взема думата:
— Доколкото мога да съдя по нахалното ви държане, вие прекалено разчитате на факта, че бъдещата ни работа се нуждае и от вашето сътрудничество. Само не забравяйте, че ние не молим за такова сътрудничество, а го изискваме. За момента ще се въздържам да коригирам физиономията ви, понеже в интерес на предстоящата ни дейност ще следвам принципа „здрав дух в здраво тяло“. Но и най-малката проява на своенравие ще бъде отбелязвана в досието ви с черна точка и за всяка от тях в близко бъдеще ще се наложи да плащате.