Чтение онлайн

на главную - закладки

Жанры

Черната призма
Шрифт:

— Ти си мъртъв! — сопна се Дазен. — Ти си мъртвецът, не аз. Аз съм Дазен!

Но отражението му не каза нищо.

Синът му беше някъде там навън. Неговият син, а не на истинския Дазен. Истинският Дазен му крадеше сина. Точно както бе откраднал целия му живот.

Гавин отдавна бе решил, че щом Дазен ще му краде живота, той може, от своя страна, да открадне неговия. По-малкият му брат винаги беше по-умният от двамата, така че единственият начин да избяга оттук бе да се превърне в Дазен — да надхитри брат си, да прокопае на една крачка под най-дълбокия

капан на истинския Дазен и да го задейства срещу него. Досега не се получаваше.

— Не се получава, защото не си готов да рискуваш всичко, за да спечелиш. Точно в това се състоеше гениалността на Дазен — каза мъртвецът. — Помниш ли последния ви двубой?

— Когато ме плени и открадна живота ми ли?

— Не, последния ви юмручен двубой.

Гавин никога не би могъл да го забрави. Той беше по-големият. Трябваше да спечели. Дори не помнеше за какво се биха. Не беше важно. Вероятно той бе започнал. В последно време Дазен нещо много си виреше носа и не отдаваше на Гавин дължимото уважение. Затова Гавин го удари по рамото и му каза нещо нецензурно.

Макар че Гавин беше по-големият, Дазен го бе застигнал по ръст, ако не и подминал. През повечето дни би приел оскърблението с недоволство и ругатня. Но не и в онзи ден. В онзи ден Дазен го нападна и изведнъж Гавин бе завладян от страха, който се прокрадваше към него от известно време. Ами ако загуби?

Боричкаха се, опитваха се да се хвърлят, сипеха удари по ръцете, корема, раменете си. Много от тези удари бяха блокирани, но дори онези, които минаваха, бяха по-скоро болезнени, отколкото нараняващи. В битките между братя си има правила. Не се опитваш да чупиш кости, не удряш по лицето. Става въпрос само за покорство, превъзходство и наказание.

Но ако Дазен спечелеше един двубой, нещата между тях никога вече нямаше да са същите. Това не биваше да става. Обзет от страх и отчаяние, Гавин удари брат си в лицето.

Дазен залитна назад, но по-скоро от шок, отколкото от силата на удара. Той обикновено бе доста уравновесен, но сега, щом видя лицето му, Гавин разбра, че е допуснал грешка. Голяма грешка. Болката нямаше значение. Превъзходството нямаше значение. Не и за Дазен. Той бе превъртял напълно. Дори не трябваше да притегля червено, за да побеснее. И побесня.

Връхлетя срещу Гавин и го помете. Гавин опита да се дръпне, да се измъкне настрани. Но Дазен не маневрираше за позиция — събаряше го. Двамата паднаха. Гавин се стовари върху Дазен и му нанесе хубав удар с коляно.

Но това нямаше значение. Дазен сякаш изобщо не го усети. Просто пое удара и повлече Гавин надолу с инерцията от падането. А после изведнъж малкият му брат се озова върху него. Сграбчи го с две ръце за шията и започна да стиска.

Паниката на Гавин отслабна. И двамата бяха учили ръкопашен бой. Той нанесе мощно кроше в челюстта на Дазен. Нищо. Дазен го пое. Отклони следващия удар с лакът. И продължи да стиска.

Паниката се върна с удвоена сила. Дазен щеше да го убие! Гавин го млатеше ли, млатеше, но Дазен просто поемаше ударите.

„Давай, причинявай

ми болка, само че аз ще те убия.“

Светът вече притъмняваше, когато Дазен внезапно го пусна. Изправи се с олюляване, като остави Гавин да се съвзема и да кашля. Докато Гавин стане, малкият му брат бе изчезнал.

След този случай никога повече не се биха. Това бе достатъчно. Без да изричат и дума, знаеха, че ако някога пак се сбият, вероятно някой ще бъде убит.

„И ако при Разцепената скала бях победил аз, точно така щеше да стане.“

Дазен обаче го беше оставил жив. Също както в онзи момент, когато бе стискал гърлото му. „Можеше да ми види сметката. Можеше да ме убие, но вместо това ме остави жив. Направи го, защото е слаб.“

— Ако Дазен е слаб — рече мъртвецът, — тогава ти какъв си? Нали загуби от него? — Засмя се.

— Никога вече. Отне ми твърде дълго време, но сега най-после разбирам. Ще науча този урок от брат си: победи на всяка цена. Бъди готов да платиш с всичко и няма да ти се наложи да го правиш. — Ето, това беше. Просто и ясно. Сега вече Гавин бе готов да се превърне в Дазен. Щеше да вземе силните му страни и да остави слабостите му.

Протегна ръка, докосна отражението си и каза:

— Сега вече наистина си мъртвец.

Предишните му опити да притегли подчервено се бяха провалили, защото не можеше да събере достатъчно топлина. Единственото нещо, което генерираше топлина тук долу, бе собственото му тяло и той едва не се беше убил последния път, когато извлече от него прекалено много. Беше изпаднал в халюцинации, а топлината пак не стигаше. Не бе готов да рискува всичко. Нямаше волята да умре, ако се наложи. Но сега вече я имаше.

— Благодаря ти, братко. Благодаря ти, синко — каза той на глас. Притегли нож от син луксин. Острият му ръб се задържаше само ако се съсредоточи силно, но за няколко дена той и мъртвецът обръснаха дългата му коса. Разделяше космите на тънки снопчета и връзваше краищата им, за да не се разпилеят. Когато събра голяма купчина и размаза колкото можеше повече мазнини от тялото си върху импровизираната прежда, започна да плете. Това трябваше да бъде направено най-напред. По-късно нямаше да е в състояние да го опита.

Както никога, синьото този път му помогна. Старото му „аз“ — по времето, когато беше свободен, когато беше Гавин, — никога не би могло да направи това. Да сплита космите отгоре, отдолу, отгоре, отдолу, да греши, да започва отначало, да изпуска цялото недовършено нещо, да се опитва да го улови и да губи едноседмичен труд за секунда, когато пръстите му разделят нишките — всичко това би го побъркало. Но синьото се наслаждаваше на детайлите, на поставянето на всеки косъм на мястото му.

Отначало Дазен дори не забеляза, но един ден осъзна, че изпитва нещо, което бе загубил много, много отдавна. Надежда. Щеше да се измъкне. Сега вече знаеше това. Беше само въпрос на време. Отмъщението идеше и макар да бе много закъсняло, това щеше да го направи още по-сладко. Дазен въздъхна доволно и продължи работата си.

Поделиться:
Популярные книги

Жена со скидкой, или Случайный брак

Ардова Алиса
Любовные романы:
любовно-фантастические романы
8.15
рейтинг книги
Жена со скидкой, или Случайный брак

Невеста вне отбора

Самсонова Наталья
Любовные романы:
любовно-фантастические романы
7.33
рейтинг книги
Невеста вне отбора

Жена моего брата

Рам Янка
1. Черкасовы-Ольховские
Любовные романы:
современные любовные романы
6.25
рейтинг книги
Жена моего брата

Адмирал южных морей

Каменистый Артем
4. Девятый
Фантастика:
фэнтези
8.96
рейтинг книги
Адмирал южных морей

Прорвемся, опера! Книга 3

Киров Никита
3. Опер
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
5.00
рейтинг книги
Прорвемся, опера! Книга 3

Релокант. По следам Ушедшего

Ascold Flow
3. Релокант в другой мир
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
рпг
5.00
рейтинг книги
Релокант. По следам Ушедшего

Неудержимый. Книга XVI

Боярский Андрей
16. Неудержимый
Фантастика:
фэнтези
попаданцы
аниме
5.00
рейтинг книги
Неудержимый. Книга XVI

Русь. Строительство империи 2

Гросов Виктор
2. Вежа. Русь
Фантастика:
попаданцы
альтернативная история
рпг
5.00
рейтинг книги
Русь. Строительство империи 2

Законы Рода. Том 4

Flow Ascold
4. Граф Берестьев
Фантастика:
юмористическое фэнтези
аниме
5.00
рейтинг книги
Законы Рода. Том 4

Полковник Империи

Ланцов Михаил Алексеевич
3. Безумный Макс
Фантастика:
альтернативная история
6.58
рейтинг книги
Полковник Империи

Сотник

Ланцов Михаил Алексеевич
4. Помещик
Фантастика:
альтернативная история
5.00
рейтинг книги
Сотник

Последняя Арена 7

Греков Сергей
7. Последняя Арена
Фантастика:
рпг
постапокалипсис
5.00
рейтинг книги
Последняя Арена 7

Дракон - не подарок

Суббота Светлана
2. Королевская академия Драко
Фантастика:
фэнтези
6.74
рейтинг книги
Дракон - не подарок

Плохой парень, Купидон и я

Уильямс Хасти
Любовные романы:
современные любовные романы
5.00
рейтинг книги
Плохой парень, Купидон и я