Черната призма

Уийкс Брент

— Приключих с теб — каза Лив. — Гавин Гайл…

— Те купи, за да му топлиш леглото. Чух вече.

— Да гориш в ада дано! — отвърна Лив.

— Май ти си тази, която ще гори в ада, като те гледам как се хвърляш в обятията на мъжа, който уби майка ти и унищожи страната ти.

Това беше страшна плесница. Лив направи крачка назад.

Аглая бе споменавала за опожаряването на Гаристън и преди, но Лив никога не я бе чувала да говори така. Всъщност Лив нямаше представа какво е станало, но като се имаше предвид източникът на информацията, бе готова да се обзаложи, че е лъжа.

— Призмата няма нищо общо с това.

— Откъде знаеш? Той ли ти

го каза? Майка ти умря в онези огньове. Баща ти водеше борбата срещу Гавин Гайл.

— Какво те интересува теб Гаристън? Рутгар се е бил на страната на Призмата. Баща ти се е сражавал редом с Гавин.

— А брат ми е губернатор на Гаристън, така че имам възможност да узнавам някои неща — рече Аглая. Понижи глас и се приведе към Лив още повече. — А сега може би и ти имаш такава възможност.

Значи заради това беше цялата работа.

— Не — каза Лив. — Приключих с теб, с Рутгар и с лъжите ви. — „Вярност към един.“ Това бе девизът на рода Данавис. А Лив не смяташе да служи на тази жена пред себе си.

— Добре дошла в новия си живот, Лив. Сега си важна клечка. Влизаш в голямата игра и държиш нелоша ръка. Виждаш ли, ти може да си тирейка, но вече никой няма да го смята за твой недостатък. Това само ще те прави по-забележителна, защото си преодоляла такава пречка. Хубавият живот може да е твой.

— Не можеш да ме купиш — каза Лив.

— Вече те купихме.

— Нещата сега са по-различни. По нареждане на самия Призма.

Веждите на Аглая се повдигнаха лекичко и конското и лице се удължи още повече. Това бе отработен жест, но пък, от друга страна, нищо в нея не бе истинско.

— Работя с теб от колко, от три години? Прегледах бележките си. Никога не съм те смятала за крадла, Аливиана Данавис. Но ето че сега зарязваш дълга си след три години обучение. Три години, през които задоволявахме всичките ти нужди…

— И то колко щедро! — подхвърли Лив.

— Ако бяхме по-щедри, сега дългът ти щеше да е много по-голям. Така че ето какво ще те питам, Лив. Що за жена си ти?

Този същият въпрос бе поставил перо в ръката на Лив, за да подпише документ, който щеше да и струва цяло състояние. Сега, при новото си приятелство с Гавин, тя вероятно можеше да каже на рутгарците да ходят да се шибат. Какво можеха да възразят те срещу решението на Призмата? И макар че Лив се бе издигнала от едно нищо — монохром с талант в най-малко полезния цвят — до бихром, все още не си струваше да се карат за нея. Голяма част от инвестициите на всяка нация се оказваха несполучливи. Притеглящите умираха или прегаряха, или сменяха верността си в последната година от обучението. Всяка нация се опитваше да краде магове, а рутгарците постигаха най-големи успехи от всички, така че със сигурност нямаше да се борят прекалено усърдно да задържат Лив.

Но да бъдеш Данавис означаваше да се държиш с чест. Винаги.

— Какво искаш? — попита Лив.

— Ти беше срам за мен, Лив. Дъщеря на бунтовен генерал с мизерен талант. Но сега ще бъдеш перлата в короната ми. Ще бъдеш моето отмъщение срещу онези, които се опитваха да ме обидят. Затова искам да преуспееш. Вече ще получаваш солидна издръжка от стипендиантския фонд на Хромария. Запази си я, а ние ще ти плащаме още два пъти по толкова. Ще ти опростим дълговете и годините на служба, които вече ни дължиш. Дявол да го вземе, ако си разиграеш картите правилно, можеш да получаваш издръжка от три-четири нации, преди да си тръгнеш от Ясписите. Всъщност, ако ни служиш добре, изобщо не е нужно да напускаш Хромария. Помисли си само: можеш да имаш хубав

живот тук, в центъра на света, където се случва всичко важно. Да лягаш с когото си искаш, да се омъжиш за когото си искаш, да дадеш на децата си всяко предимство, от което си била лишена. Или пък можеш да отидеш да служиш на някое дребно лордче някъде си, да пишеш писма и да изследваш леглото му, за да провериш дали жена му му е била вярна, с надеждата той да ти разреши да се омъжиш за някой, когото можеш да понасяш. От всички нации Рутгар е най-добрата, на която да служиш. И най-лошата, която да обидиш.

— Но защо искате да шпионирам Призмата? Той никога с нищо не е обидил Рутгар.

— Обичаме да държим приятелите си под око. Това ни помага да си останем приятели…

— И все пак току-що ми обясняваше как бих могла да направя това, за да нараня човека, който е убил майка ми. Кое от двете е вярно, Аглая? Искаш да го предам, за да го нараниш, или това всъщност не е предателство, защото няма да го нараниш?

— Добре казано — рече Аглая. После продължи невъзмутимо: — Смисълът е, че би могла да навредиш лично на човека, който е отговорен за хаоса в страната ти, но намесата ти, предателството ти — ама че опърничаво момиче, защо настояваш да наричаш службата на своята страна предателство? — „предателството“ ти няма да доведе до война. Тези земи вече изтърпяха достатъчно войни.

На Лив и трябваха няколко секунди, за да осмисли това. Изглеждаше логично. В известен смисъл.

— Но това е невъзможно. Аз не познавам Призмата. Той говори с мен веднъж. Веднъж.

— И те хареса.

— Не знам дали бих дръзнала да твърдя подобно нещо.

— Имаш ли някаква представа колко трудно е да внедриш някого в близост до този човек? Ние ще ти дадем всичко това само за да се опиташ. Освен това знаем, че има слабост към тирейките. — Едно бързо, леко повдигане на веждите и показа, че е искрено изненадана от лошия вкус на Призмата. — Може би ще успееш да използваш този негов син, за да се сближиш с него. Не ни интересува.

Беше достатъчно лошо да искат от нея да предаде Призмата, но да използва Кип, за да се добере до него? Не. Кип беше добро момче. Лив нямаше да направи това. Имаше само един изход от положението и тя го бе знаела през цялото време.

Извади три рула монети.

— Това е сумата, която рутгарското правителство е похарчило за издръжката ми през последните три години. С лихвите. Ето, вземи ги. Приключих с вас. Свободна съм. Не ви дължа нищо.

Аглая Красос дори не погледна монетите. Не попита откъде Лив е взела толкова пари. Всъщност и се беше наложило да подпише договор с аборнейски лихвар, според който издръжката и щеше да се изплаща директно на него, с безбожна лихва. Лив отново бе просякиня. Щеше да и се наложи да продаде някои от прекрасните рокли, които и бяха дали, само за да преживява.

— Лив, Лив, Лив. Не искам да бъда твой враг. Но сега, когато най-после струваш нещо, по-скоро бих се чукала с кон, отколкото да те оставя да се измъкнеш. Ти имаше братовчедка в Хромария, когато пристигна. Тя ти показа как стоят нещата тук, нали?

— Еретана — потвърди Лив.

— Тя е зелена и работи за граф Насос в Западен Рутгар. Току-що подаде молба да се омъжи за някакъв ковач. Графът забави отговора си… по моя молба.

— Ах, ти… — промълви разтреперана Лив.

— Явно са прекрасна двойка. Толкова са щастливи заедно. Ще е трагично, ако графът реши, че в интерес на владението му Еретана трябва да се омъжи за друг притеглящ, за да се увеличи шансът да имат надарени деца.