Денят на апокалипсиса
Шрифт:
> 16
Личният кабинет на президента се намираше на втория етаж на Белия дом. Хейс си беше свалил обувките и бе вдигнал крака на бюрото. В едната ръка държеше чаша, а в другата книга. По природа бе ранобуден, затова се канеше да си ляга, след като изпие питието си.
На вратата се почука, но преди Хейс да се обади, вътре влезе агентът от Сикрет Сървис Бет Йоргенсън, която тази вечер отговаряше за охраната му.
— Извинете, че ви прекъсвам, сър, но изникна нещо важно. —
Хейс още държеше книгата и чашата, изненадан от събитията. Нещо изключително необичайно се случваше и той имаше неприятното усещане, че никак не е на добро. Остави чашата и взе слушалката.
— Здравей, Айрини.
— Господин президент, смятам за необходимо да ви съобщя, че ситуацията рязко се промени. — Кенеди предаде информацията, научена от Рап, и повтори накратко доклада, който беше изнесла пред президента предната сутрин.
Когато свърши, Хейс остана замълчан. След известно колебание заразсъждава на глас:
— Това не ми звучи никак добре.
— Не, не е добре, сър. — Кенеди направи пауза. Знаеше, че президентът няма да хареса предложението й, но трябваше да го убеди. — Като превантивна мярка бих ви посъветвала заедно с първата дама да пренощувате в бункера.
Президентът си представи бетонното убежище под сградата. Веднъж беше изкарал в бункера няколко дни и нямаше желание кракът му отново да стъпва там.
— Почакай малко, Айрини. Една карта все още не означава нищо.
— Не, сър, но тази карта не е обикновена.
Още трима агенти на Сикрет Сървис влязоха в кабинета и Хейс разбра, че вече всички се раздвижват.
— Айрини, само не ми казвай, че си наредила евакуация.
— Не, сър, не съм, макар че разполагам с правомощията да го сторя, без да искам вашето одобрение. — Кенеди внимателно бе подбрала думите си. Тя имаше право да пристъпи към Продължаване на управлението, което предвиждаше евакуация на ключовите политици и държавници от града. Прилагането на подобен план не беше толкова лесно, тъй като се знаеше, че скоро след като започне, медиите ще се усетят и ще предизвикат общонационална паника.
— Какво искаш да кажеш, Айрини?
— Сър, аз не съм готова да приложа операция Ноев ковчег, но мисля, че за вас и първата дама ще е най-разумно да слезете долу и да прекарате нощта там.
— Айрини, според мен много прибързваш.
Кенеди не смяташе да се предава лесно.
— Сър, изправени сме пред реален проблем. И вие, и вицепрезидентът се намирате в града, председателите на конгреса и на сената — също, както и целият ви кабинет с изключение на вътрешния министър.
— А… разбирам. — Ако в този момент избухнеше бомба, вътрешният министър щеше да стане президент. И макар да бе достатъчно порядъчен, той едва ли щеше да вдъхне у народа увереност във време на национална трагедия.
— Сър, съгласна съм, че е малко преждевременно да прибираме хората от леглата и ресторантите. Мич ще
След неловко мълчание, президентът даде да се разбере, че той командва парада:
— Ще се разходя до Ситуационната зала и ще следя развитието на ситуацията.
Когато оценяваха степента на евентуалната заплаха, те разгледаха и подобен вариант. Ситуационната зала не беше противоатомно убежище, но подсиленият бетон, от който беше построена, можеше да издържи на взрив от бомба, избухнала пред самите му врати. Тя си даваше сметка, че няма как да го притисне повече, нито да го спре да си изпълнява задълженията.
— Ами първата дама?
— Айрини… Познаваш я много добре. Никой, дори ти, не е в състояние да я накара да нощува в бункера.
— Поне я помолете.
— Ще опитам и ще ти се обадя след петнайсет минути. — Хейс затвори и погледна към още неизпитата си чаша. Мразеше хубавият бърбън да отива на вятъра, но тази нощ може би щеше да е доста дълга. Чашата остана върху малката масичка, а той отиде да съобщи на жена си, че ще е в Ситуационната зала. Въпреки обещанието, което даде на Кенеди, не си направи труда да я кара да спи в бункера. Изобщо не хранеше илюзии, че ще успее.
> 17
# Афганистан
Рап беше помолил за малко време, за да пресее и обработи информацията от златната мина, която бяха открили под къщата. Генерал Харли обаче беше отхвърлил молбата му. Да се оттеглиш от вражеска територия не беше лесно нещо, а генералът искаше всичко да мине добре, по план. Харли изпрати един от джиповете в селото и с помощта на момчетата от „Делта“ Рап натовари обемистото ремарке с карти, папки и компютри от подземното скривалище.
Разговорът му с Кенеди изясни няколко неща. Рап трябваше да действа бързо, което означаваше, че ще се наложи да наруши някои правила. Беше направил приготовленията още преди да кацнат във военновъздушната база в Кандахар. Друг начин нямаше. Военните имаха прекалено много правила и достатъчно праведници, които смятаха за цел на живота си да вършат всичко и винаги по правилата. Ходовете, към които Рап щеше да прибегне, бяха в разрез с правилата. Но действията му нямаше да бъдат документирани никъде.
Мич беше обяснил ситуацията на генерал Харли. Старият воин беше препредал думите му на другите офицери в хеликоптера за управление и контрол.
— Знаете си работата — изрече той. Те само кимнаха. Всички записи от мисията трябваше да бъдат изтрити или най-малкото да бъдат „прочистени“. Момчетата от „Делта“ щяха да си държат устата затворена и без да им нареждат, а рейнджърите нямаше да задават излишни въпроси. Оставаха обаче хиляди други от базата, към която летяха. Щом кацнеха, веднага щяха да плъзнат най-различни слухове и клюки. Самото присъствие на личност като Рап беше достатъчно да разбуни вълните. Затова трябваше много да внимава.