Денят на апокалипсиса
Шрифт:
По време на Студената война Стансфийлд продължи да действа като оперативен офицер в Европа. Стоеше зад едни от най-големите операции на американското разузнаване. През седемдесетте години, когато се проведоха слушанията на конгресната комисия Чърч, някои от некадърните служители на ЦРУ бяха освободени. Тогава той беше благодарен, че се намира зад Желязната завеса. Надяваше се след слушанията Управлението да получи по-ясни цели и задачи. Тогава обаче последва скандалът „Уотъргейт“ и всичко се промени. Стансфийлд безпомощно наблюдаваше как някога великата разузнавателна организация бавно се плъзга към пропастта. Тенденцията се запази и по време
В края на осемдесетте години той създаде секретно подразделение, наречено Екип „Орион“. Неговата мисия беше да премести войната на територията на терористите. Стансфийлд повече от всеки друг във Вашингтон по онова време разбираше, че борбата с религиозни фанатици само с помощта на цивилизовани и законни средства е обречена на неуспех. Но пък и правилата не можеха да се пренебрегнат напълно.
Двайсет и две годишният Рап беше находката на Стансфийлд и Кенеди. Мич имаше диплома по международни икономически отношения, владееше перфектно френски език и се ползваше със славата на многообещаващ състезател по американски футбол. През първата година на следването му трийсет и пет негови състуденти загинаха, когато се връщаха от специализация в чужбина. Терористичният атентат над самолета на „Панам“ над Локърби промени безвъзвратно живота на Рап. Неговата студентска любов, жената, за която мечтаеше да се ожени някой ден, също загина в самолета.
Болката от трагедията разпали желанието му за мъст и през следващите десет години той бе обучен до съвършенство като един от най-ефективните антитерористи в арсенала на Америка. Всичко това беше извършено без официалното знание нито на изпълнителната, нито на законодателната власт. Във Вашингтон някои хора на ключови постове знаеха за съществуването на екипа „Орион“ — неколцина уважавани сенатори и конгресмени. Но цялата истина около операциите на подразделението се знаеха само от Стансфийлд. Старите държавници отдавна си даваха сметка, че се води война срещу тероризма. Те разбираха, че нито колегите им от Капитолия, нито американското общество са достатъчно безскрупулни, за да се борят с надигащия се фанатизъм.
Името „антитерорист“, прикачено на Рап, беше само по-мек начин да се прикрие истината. В действителност, ако се махнеше патосът, той беше хладнокръвен и професионален убиец. Беше убивал, и то често, все в името на родината си. За него атентатите от единайсети септември бяха доказателство, че не е убивал достатъчно и когото трябва. Слепите фанатици нямаше да се спрат пред нищо, за да наложат своята тясна интерпретация на Корана. Те бяха готови дори да взривят ядрена бомба в район, гъмжащ от цивилно население. Рап не искаше да мисли какво в крайна сметка му предстоеше да стори с тях, но от друга страна и не се гнусеше от методите си. Съществуваше реална възможност пленниците да крият информация, която би спасила живота на хиляди, дори на стотици хиляди, и Рап щеше да направи всичко, за да изкопчи истината от тях.
> 19
Колите се отклониха по неравен и прашен черен път. След няколко минути стигнаха до няколко порутени постройки. Рап се учуди — очакваше мястото да е обезлюдено — но повече се изненада при вида на съветския танк Т-72, паркиран до най-голямата от сградите.
Урда долови притеснението на американеца и поясни:
— От Северния
Рап кимна.
— Те какво ще кажат?
— Те мразят откачените фундаменталисти повече, отколкото можеш да си представиш. Мои хора са. — Урда посочи към другия пикап, в който се возеха двамата му афганистански телохранители. — Те са ми предани до смърт. Добри хлапета са, загубили са родителите си във войната. Талибаните вършеха доста гадни неща с хората. Не е чудно, че имат много врагове.
Рап забеляза, че двамата местни помощници на Урда са на тийнейджърска възраст, което още повече го изнерви.
Урда стисна волана и паркира джипа до едната от сградите.
— Винаги когато има някой, който не иска да се подчини с добро, го докарвам тук и оставям тези момчета да си пообщуват с него.
Рап премълча. Тази част от професията не му беше от най-приятните.
Двата джипа спряха до нещо като оградена кошара. Рап слезе от колата и веднага го удари силната миризма на животинска тор. Надникна над оградата и видя вътре няколко десетки прасета, въргалящи се в собствените си екскременти.
Урда отвори багажника на джипа и отвътре се показаха тримата пленници със завързани ръце и крака. Обърна се към двамата афганистански телохранители:
— Свалете им качулките и ги хвърлете вътре.
Двамата войници от Северния алианс се ухилиха един на друг и поставиха автоматите си на рамо.
Рап погледна изненадан.
— Свине! — каза Урда. — Направо ги побъркват. Мислят си, че ако се докоснат до свиня, преди да умрат, няма да отидат в Рая. Нали знаеш за деветдесет и деветте девственици и останалите им религиозни щуротии.
Рап се ухили.
— Имаш предвид седемдесет и седемте хури. — Хури бяха красивите млади девственици, които според легендата чакаха ислямските смъртници в Рая.
— Да бе… все тая.
Рап прихна да се смее за пръв път от няколко дни. Афганистанците свалиха качулката на първия мъж и го хвърлиха през оградата, без изобщо да ги е грижа как и къде ще падне. Мич се обърна към Урда:
— Кажи им да ги хвърлят така, че да не си ударят главите. Особено стареца. Трябват ми живи… поне за известно време.
Той надникна в кошарата и видя как мъжът бясно се дърпа и върти, докато прасетата го душат и ближат. Очите му бяха изпълнени по-скоро със страх, отколкото с гняв, а виковете му бяха приглушени от парцала в устата му. Рап си мислеше, че е виждал всичко, но тази гледка обра всички точки. Поклати глава и се отдалечи от кошарата. Извади спътниковия си телефон. След като разпъна голямата антена и я нагласи в подходяща позиция, набра номера, който му беше дал генерал Харли.
Вдигна дежурният офицер и Рап помоли да повика генерала. Пет секунди по-късно се обади и Харли:
— Кажи, Мич.
— Генерале, идентифицирахте ли другите двама пленници? — С доста голяма доза увереност Рап вече беше опознал Хасан Из-ал-Дин, Абдула Ахмед Абдула и Али Саед ал Хури.
— Не още, но работим по въпроса.
— Какво казаха от Ленгли?
— Що се отнася до твоята молба, сега преглеждаме документите възможно най-бързо и ги пращаме в Центъра за борба с тероризма.
— Открихте ли нещо, което да ми е от полза?
— Ами тук има доста неща. Само дето трябва всичко да се подреди. Имаме финансови отчети, имена, документи за оръжия за масово поразяване, планове за терористични атаки… Моят началник-щаб ми казва, че направо сме ударили джакпота.