Диамантите на Рурк

Финч Филип

— Някъде отвъд голямата вода — продължи Клиотис, — с твоите размери би станал цар на онези с дръпнатите очички, ако се върнеш в родината си.

Джералд го сграбчи с лявата си ръка за коженото яке и заби дълбоко, почти до лакътя, дясната в огромния му корем.

Клиотис изрева като ранен морж и се преви на две. Джералд извади юмрука си и цапардоса с всичка сила наведения Клиотис по лицето.

Наложи се да го задържи, за да не се строполи на пода. Клиотис не помръдваше. Джералд го пусна внимателно на палубата. Носът му беше килнат

на една страна, а устните му започнаха да се подуват. Очевидно не беше в състояние да отиде никъде и Джералд го завърза с едно от въжетата на борда.

От кабинката се чуха викове. Рурк крещеше, че са го измамили и злоупотребили с добрата му воля. Стенли Лаурел и Бугър се мъчеха да го уверят, че греши. Но нищо не помагаше. Рурк беше сериозно разгневен. Бяха го направили на глупак — какъв ужас!

Джералд стоя и слуша караницата няколко минути, сетне Рурк го извика.

— Джералд. Ела за минутка.

Джералд отвори остъклената врата и разтвори пердето. В кабинката работеше климатичната инсталация и беше хладно. Рурк седна на един стол в отсрещната страна на помещението, далеч от Джералд. Бугър и Стенли седяха на двата края на кушетката срещу Рурк. Погледнаха през рамо влезлия Джералд.

Бугър се опита да надзърне зад тялото на Джералд, за да види Клиотис, но Джералд пусна пердето.

— Опитвам се да обясня на моите съдружници нещо относно лоялността — каза Рурк.

— Лоялността е важно нещо — рече Джералд.

— Какво трябва да бъде отношението ни към онези, които се отнасят добре с нас?

— Бъди добър към хората, които са добри към теб — азиатско схващане — отговори Джералд.

Бугър още гледаше през рамо. Джералд го изнервяше, като стоеше зад гърба му.

— Точно така — потвърди Рурк. — Бугър, гледай ме, когато ти говоря.

Бугър се обърна към Евън.

— Но тук всичко е обратното — продължи Рурк. — Ние винаги се опитваме да смаем онези, които биха ни сторили добро. Вместо да се погрижим за хората, които вече се държат добре с нас.

В този миг Джералд сграбчи Бугър отзад. Сложи по една ръка на бицепсите му. Стисна го и Бугър изкрещя от болка. Сетне изви ръцете му.

Бугър изохка.

Рурк стана от стола. Бръкна с дясната си ръка в джоба на панталона си и извади кама — тънка и тясна, почти като копие. Пристъпи напред и я заби в гърдите на Бугър до дръжката — толкова дълбоко, че окървавеният й връх се показа от гърба на Бугър.

Джералд разбра, че Рурк го е пронизал в сърцето, защото Бугър изгуби сили и животът го напусна изведнъж. Рурк извади камата и Джералд пусна Бугър на пода. Бугър се опита да си поеме въздух още веднъж, но от устата и носа му бликна кръв.

Стенли скочи на крака и застана до пердето.

— Мъртъв е — рече той.

— Няма майтап — отговори Рурк, избърса камата в панталона на Бугър и я пъхна отново в джоба си.

Хладнокръвен мъж!

— Да го разкараме оттук, преди да изцапа с кръв всичко — предложи Рурк.

Джералд

хвана Бугър под мишниците и го вдигна. После се сети за новите си дрехи и задържа тялото на една ръка разстояние от себе си.

Изнесе Бугър на предната палуба. Клиотис бавно клатеше глава и примигваше. Рурк преобърна една от хладилните кутии. На пода се разпиляха консерви с бира, кока кола и бутилки, а после нещо тежко тупна на дъските. Големият черен, увит с найлон пакет. Рурк разкъса опаковката. Вътре имаше риболовни тежести — по двадесет и пет килограма едната и дебело найлоново влакно.

Отначало Джералд не разбра. Рурк започна да нарежда тежестите до тялото на Бугър и каза на Джералд:

— Ела да го махнем оттук. През борда.

Мистър Рурк е знаел още от самото начало какво ще направи. Беше дошъл подготвен.

Джералд уви рибарското влакно около тялото на Бугър и завърза четирите тежести. Найлоновото въже завършваше с кукички и Джералд ги закачи една за друга.

Огледа се, но не видя никой друг освен Рурк. Стенли Лаурел и ококорения Клиотис. Слънцето беше залязло, но луната още не се беше показала. Джералд довлече тялото до перилата, вдигна го и го пусна във водата.

Замисли се за рибите в реката и за окачената на пристана моруна.

— Ох! — стенеше Клиотис. — Ох!

Първото прозвуча като болка, а второто — гневно. Рурк се обърна рязко към него и каза:

— Ти поемаш ръководството. Всичко в твоята област. И не се опитвай да ме работиш, защото ще пречукам и теб. Ще ви изтрепя един по един, докато намеря някой, който ще ме уважава.

Върнаха се в кабинката. Стенли чистеше пода с мокър парцал. Мистър Рурк седна на стола. Изглеждаше уморен.

— Страхотна идея, ясна дори за най-големия глупак, не може да не сполучи — всички печелят.

Не говореше на никого. Каза го ей така.

— Метамфетамини — невероятно е — сякаш правиш торта. Нуждаеш се само от продуктите. Не е необходимо да ги внасяш нелегално, не се налага да се оправяш с мафията или колумбийците — само изпълняваш рецептата. Пласьорите и мотористите продават метамфетамини от години. Хората долавят вонята. Проследяват я откъде идва. Но аз съм го измислил — направил съм лаборатория на баржата и готвачът ми кръстосва реката. Откъде идва тази смрад? Къде отива? Никой не знае.

Сега Рурк се обърна към Стенли.

— Въпросът е, че това е химия. Наука. Адски е тъпо — две молекули водород се съединяват с една молекула кислород винаги, по един и същ начин. Днес, утре, по реката, където и да е по света — резултатът е един и същ. Снабдявам те с един бидон етер и знам, че ще получа хикс грама от продукта. Ти обаче ми казваш, че не са хикс, а игрек и аз разбирам, че ме лъжеш. Загрявам каква е идеята ти — отмъкваш малко и го продаваш. Но ти крадеш от мен. А аз плащам добре. Ти се мотаеш по реката и не правиш нищо друго освен да приготвяш по една порция всяка, седмица. Сделката не е лоша.