Дълга целувка за сбогом

Ливайн Пол

— И защо би трябвало?

Попиташ ли вражеския свидетел защо, сам си дириш белята.

— Преди това той ме нападна в дома ми. Удари ме ето тук, защото… защото отказах да се любя с него.

Сочеше точно под лявото си око. Две от заседателките настръхнаха. Какъв мръсник! Добре де, убил човека, това ясно. Но как смее да удря жена?

Бях онемял и тя продължи:

— Сигурна съм, че и вие си спомняте, мистър Ласитър. Бяхте толкова любезен да дойдете, когато ви се обадих. След смъртта на Филип нямах

към кого да се обърна. Тогава ви благодарих, благодаря и сега.

Ха така! Колко мило. Колко женствено. Соколов сияеше. Просто умираше от удоволствие. Роджър изстена. Всичко бе вярно. Както всяка голяма лъжа, и тази се състоеше от малки истини. Роджър _наистина_ я удари. Аз _наистина_ отидох, за да не стане скандал. Тя _наистина_ ми благодари с горещия си език и обещание за нещо повече. А сега ме взимаше на подбив. Много обичаше да унижава мъжете. Реших да млъкна, преди да съм затънал до шия. Тя отплава от залата, елегантна в своята скръб.

Нямах време за прегрупиране на войските.

— Обвинението призовава доктор Чарлс У. Ригс — обяви Ейб Соколов.

Приставът отвори вратата към коридора и Чарли нахълта в залата с бързи, ситни крачки. Брадата му бе все тъй рошава и очилата висяха накриво върху дребничкия му нос. От джоба на старото сиво сако, което все още пазеше за посещения в съда, стърчеше лула. Нямаше нужда да го упътват към свидетелското място. Още преди секретарката да го попита, той вдигна дясната си ръка и обеща да говори истината. Усмихна се на съдебните заседатели и зачака.

Предполагах, че Чарли няма да създава проблеми на Соколов. Обвинението искаше само да се потвърди произходът на тъканите — чиста формалност, нямаща нищо общо с въпроса за вината или невинността на Роджър. Ейб Соколов предпазливо пристъпи напред. Любезно прескочи нощното приключение на гробището. Само попита Чарли, дали е извършил дисекция на Филип Кориган и дали е предал на съдебния лекар мозъчни, чернодробни и мускулни образци.

Чарли отговори, както се полага и беше готов да стане. В този момент нещо трепна зад черните очи на Соколов. Усетих как сянка забули мислите му. Знаеше много добре — когато дойде ред на защитата, Чарли ще заяви, че Кориган е починал от естествена смърт. Соколов нямаше намерение да се предава.

— Доктор Ригс, не искам да изпреварвам събитията, но вие сте готов да подкрепите твърдението на защитата, че Филип Кориган е починал от спонтанен аневризъм на, аортата, нали?

— Правилно.

Соколов накара Ригс да обясни на заседателите какво означава това и Чарли повтори дума по дума показанията си от предишното дело. Страхотно. Не знаех накъде бие Соколов, но щом държеше да изслуша два пъти моя най-добър свидетел, нямах нищо против.

— Много неща могат да причинят аневризъм, нали?

— Разбира се. Високо кръвно налягане, атеросклероза,

сифилис, травми.

— Травми. А какво ще речете за инжектиране на огромна доза сукцинилхолин вместо малките венозни дози при операция? Това не би ли довело до травма на сърцето, която може да предизвика аневризъм?

Значи това целеше. Плашеше се от моя разпит на Маккензи и искаше да свърже инжекцията с аневризма. Вкарваш на човека лекарството и артерията се пука. Пълна измислица.

— Би трябвало да попитате кардиолог — каза Ригс. — Но аз имах предвид съвсем друг вид травми.

Той се усмихна на Соколов уверено и спокойно. Беше давал показания пред съда стотици пъти. Щом Соколов искаше да си бъбрят за медицина, Чарли Ригс с удоволствие се съгласяваше.

— Правилно. Неотдавна дадохте показания, че шофьор може да получи аневризъм, ако при катастрофа се блъсне във волана, така ли е?

Ейб беше изчел за домашно протоколите от предишното дело.

— Да. Виждал съм няколко подобни случая.

— Такава катастрофа е жесток шок за организма, нали?

— Несъмнено — съгласи се Чарли Ригс.

— Можете ли категорично да заявите, че аневризмът е причинен от удара във волана, или причината може да се крие в шока на целия организъм и на сърцето?

Сега го усукваше, мъчеше се да направи сравнение между автомобилна катастрофа и инжекция със сукцинилхолин. Това нямаше да го доведе доникъде. Нито помагаше, нито вредеше на обвинението. Просто един от заобиколните пътища, по които понякога тръгват юристите.

Чарли Ригс не се хвана на въдицата. Поклати глава и неколцина заседатели последваха примера му.

— По мое мнение, разкъсването на аортата е причинено от удара. За това трябва много силен тласък, но все пак се случва при катастрофа или дори при умело насочен юмручен удар на професионален боксьор.

— Дори при юмручен удар — повтори Соколов, очевидно щастлив, че толкова много неща могат да предизвикат аневризъм.

— Юмрук, ритник, дори удар от карате.

Соколов продължи да разпитва за всички известни причини на аневризъм при човека, маймуните и белите мишки. Но моят ум бе блокирал намясто.

_Юмрук, ритник, дори удар от карате._

Не бях мислил за това. Но сега мислех. Сестра Ребека Инграм каза, че Роджър напуснал стаята в десет вечерта. Някъде между десет и половина и единайсет довтасала Мелани Кориган заедно с онзи ситен маниак на бойните изкуства.

_Удар от карате._

Не знаех дали да рискувам сега или да изчакам, докато призова Чарли за втори път.

— Свидетелят е на ваше разположение — каза Ейб Соколов.

Хвърлих се с главата надолу.

— Доктор Ригс, ще потвърдите ли пред съдебните заседатели, че един каратист може да разкъса аортата чрез удар в корема?