Дълга целувка за сбогом

Ливайн Пол

Чарли Ригс погледна към ложата и се почеса по брадата. Кажи _да_, умолявах мислено аз. Кажи да, чорлав вълшебнико.

— Да. Нарича се _икен хисацу_, смърт с един удар. Разказите за този удар са преувеличени, едва ли не до нивото на мит, но той съществува. Убийците, обучени на бойни изкуства, могат да го нанасят. В основата на карате стои _киме_, експлозивна атака с максимална мощ от близко разстояние. Разбира се, би било трудно да се разкъса аортата на добре тренирай атлет със силни коремни мускули, особено ако очаква удара.

Въздъхнах

със страхопочитание пред необятните познания на Чарли. Сега беше време да разиграя представлението.

— Как лежи пациентът след ламинектомия?

— След гръбначна операция слагат пациента по гръб. Натискът предотвратява кръвотечението.

— Значи лежи с открит корем?

— Да?

— И с отпуснати мускули?

— Напълно. Пациентът все още е под упойка.

— Ако предположим, че мъж на петдесет години, в не особено добро физическо състояние, лежи по гръб упоен, с отпуснати коремни мускули, може ли опитен каратист да разкъса аортата му с един удар?

Соколов скочи.

— Възразявам! Засягане на факти извън процеса, отклоняване от темата, подвеждане, въпрос извън компетентността на свидетеля.

— Още нещо да кажете? — попита съдията.

Соколов поклати глава. Беше прекалил с протестите.

— Отхвърля се — каза съдията.

— Да. При умело насочване ударът _шоуто учи_, наричан още саблен удар, може да разкъса аортата. Вероятно същия резултат би дал и низходящият лакътен удар _сто-ши хижи-ате_.

Чарли демонстрира двата удара, като се усмихваше свенливо към заседателите.

— Понаучих едно-друго в Окинава след войната — добави той.

О, благословен да си, Чарли Ригс, познавач на хиляди теми, енциклопедия на тайнственото, избавител на невинно осъдените.

— Нямам повече въпроси — казах аз и седнах на грубия дървен стол като на трон.

28

Кралят на каратистите

Петимата седяхме на моята мъничка задна веранда, пъдехме комарите, пиехме от бабината домашна бира и обсъждахме как да използваме неочаквания подарък от Ейб Соколов.

— Покажи им как Серхио печели титлата „Крал на каратистите“ — предложи Синди. С присъщото си усърдие тя вече бе успяла да издири видеозапис на събитието.

— Дай му да ти цепне главата с някое учи-кучи — обади се баба. — Да го видят хората какъв е дивак.

— Откажи се сега, докато водим по точки — възрази Роджър Солсбъри. Лицето му беше изпито, явно не спеше добре напоследък. Така става, когато си обвиняем в процес за предумишлено убийство. — Соколов ще е готов да отбие всички атаки на тема карате.

Чарли Ригс отпи глътка тъмна бира от бурканчето, което държеше в ръка.

— Разумна идея. Днес всичко беше импровизирано. Колкото и да се мъчим, не можем да докажем, че Серхио е ударил покойника.

Поклатих глава едновременно на Чарли и на баба, която понечи да ми долее. Бирата беше твърде тежка, като английската.

—

Забравяш нещо, Чарли. Не сме длъжни да доказваме каквото и да било. Трябва само да създадем основателно съмнение, че Роджър му е видял сметката.

Чарли кимна и помогна на баба да се настани в хамака, където бе решила да прекара нощта. Аз одобрявах идеята — там нямаше място за втори човек.

— Но съмнението трябва наистина да е основателно — заяви Чарли Ригс. — Не предполагаемо, възможно, допустимо или принудително.

Разсмях се.

— Хей, Чарли, откога взе да зубриш наръчника за заседатели?

— Когато аз обикалях съдилищата, ти си ходил прав под масата.

— Подмокряше се до четвъртата година — подметна баба откъм хамака.

Роджър Солсбъри скочи от вехтия градински стол.

— Не съм убил Филип Кориган!

Три глави мълчаливо се завъртяха към него. Спокойното му лице сега бе изкривено от болка.

— Когато говорите за стратегия, сякаш се мъчите да прикриете нещо, да отървете виновника. Всички забравяте, че не съм убил Филип! Той е единственият човек, когото не бих убил. Беше мой приятел.

Солсбъри пак се отпусна на стола и извърна глава към буйния хибискус, който застрашаваше да погълне цялата веранда. Всички се умълчахме. Аз си мислех за кратката реч на Роджър. Мъчеше ме някаква неяснота в думите му, но реших да не задълбавам. Тая вечер нямаше да постигнем нищо, освен да се напием и да ни изпохапят комарите.

Вече почти заспивах, когато задрънча телефонът. Всички, с които бих желал да говоря, бяха на една ръка разстояние. На шестия сигнал не издържах и се надигнах. По това време на денонощието обикновено е тъпотия — някой продава замразено говеждо от Колорадо или слънчеви батерии от Тайван. В никакъв случай не бих очаквал да чуя Ейб Соколов.

Да закусим заедно преди съда? Дадено. В „Бей Клъб“? Дадено.

— Какво искаше? — попита Роджър с треперещ глас.

— Не знам. Може би просто иска да седне на маса с умен човек.

Баба Ласитър изсумтя.

— Че тогава защо търси теб?

„Бей Клъб“ се намира на трийсет и четвъртия етаж в една нова сграда с изглед към Бискайския залив и Атлантика. Столовата е ослепителна, цялата в хром, стъкло и бели плочки. Има чар горе-долу колкото космическа капсула. Клубът е проектиран от един млад архитект с лошия навик да краде модернистични идеи и да ги прави още по-калпави.

Соколов закъсняваше. Огледах се. Дебелия Бени Ричардс лакомо дъвчеше препечени филийки в компанията на областния съветник Брадли Шрайвър. Беше с копринен костюм за шестстотин долара, но пак си приличаше на лайно. Клиентите на Дебелия Бени го наричаха политик, което е синоним на мошеник. Истинските политици много го тачеха, защото по време на избори привличаше даренията, както кофата за боклук привлича мухи.