Добри поличби
Шрифт:
А що се отнася до останалото…
Имаше хора, наричащи себе си сатанисти, които караха Кроули да се гърчи от срам. Не само заради онова, което вършеха, ами и заради начина, по който стоварваха всичката вина върху Пъкъла. Току им щукваше по някоя идея, от която ти се обръщаше стомахът — идея, каквато не би хрумнала на никой демон за хиляда години време; някоя мрачна и безумна гадост, която би могъл да измисли само напълно функциониращ човешки мозък. После крещяха „Дяволът ме накара!“ и печелеха симпатиите на съда — а цялата работа беше там, че дяволът надали изобщо караше някого да върши каквото и
— Хм — рече Азирафел. — Сатанисти.
— Не виждам как биха могли да я оплескат — заяви Кроули. — Искам да кажа, бяха две бебета. Не е голяма философия, нали така…? — той млъкна. Отвъд мъглата от спомени в ума му изникна дребничка монахиня. По онова време тя го бе поразила с това, че беше забележително чалната дори и за сатанистка. Имаше и някой друг. Кроули смътно си спомняше лула и жилетка с шарки на зигзаг, излезли от мода през трийсет и осма година. Мъж, на чието чело сякаш пишеше „бъдещ баща“.
Трябвало е да има и трето бебе.
Той го каза на Азирафел.
— Нямаме кой знае за какво да се хванем — рече ангелът.
— Знаем, че детето трябва да е живо — заяви Кроули, — така че…
— Откъде знаем?
— Ако се беше появило Там, Долу, щях ли все още да си седя тук, как мислиш?
— Добре го каза.
— Така че ни остава само да го намерим — рече Кроули. — Да прегледаме болничния архив. — Моторът на бентлито живна и се закашля, колата подскочи напред и притисна Азирафел към седалката.
— И после какво? — рече той.
— После намираме детето.
— И после какво? — Ангелът затвори очи, когато на един ъгъл колата взе остър завой.
— Де да знам.
— Леле-мале.
— Предполагам… разкарай се от пътя бе, смешник!…, че вашите хора няма да решат… с все скутера!… да ми дадат политическо убежище?
— Тъкмо това смятах да те питам и аз… Внимавай за онзи пешеходец!
— На улицата сме — наясно е с рисковете! — заяви Кроули и се промуши с набиращото скорост бентли на една боя разстояние между една паркирана кола и едно такси.
— Гледай пътя! Пътя гледай! Всъщност къде се намира тая болница?
— Някъде на юг от Оксфорд!
Азирафел се вкопчи в таблото.
— Не можеш да караш със сто четирийсет и пет километра в час в центъра на Лондон!
Кроули се втренчи в километража.
— Че защо не?
— Ще ни претрепеш! — Азирафел се поколеба. — Ще ни поставиш в безтелесно неудобство — поправи се той неубедително и се поотпусна. — Както и да е, може да убиеш други хора.
Кроули сви рамене. Ангелът така и не бе успял да проумее двайсти век и не разбираше, че да караш със сто четирийсет и пет километра в час по „Оксфорд стрийт“, си беше съвсем възможно. Просто нареждаш работите така, че никой да не ти се изпречва на пътя. И тъй като всеки знаеше, че е невъзможно да караш по „Оксфорд стрийт“ със сто четирийсет и пет километра в час, то никой
Колите поне бяха по-добри от конете. За Кроули двигателят с вътрешно горене беше дар Бо… Божия благо… щур късмет. Навремето единствените коне, които хората го виждаха да язди по работа, бяха едни такива черни и грамадански, с очи като огън и копита, които избиваха искри. Това беше de rigeur за демоните. Обикновено Кроули падаше от тия коне. Не го биваше много с животните.
Някъде към Чизуик Азирафел разсеяно зарови из купчината касети в жабката.
— Какво е това „Велвет ъндърграунд“? — попита той.
— На тебе няма да ти хареса — отвърна Кроули.
— О — възкликна презрително ангелът. — Би-боп.
— Знаеш ли, Азирафел, че вероятно, ако помолят един милион души да опишат съвременната музика, те биха използвали термина „би-боп“? — попита го Кроули.
— А, това по го бива. Чайковски — Азирафел отвори кутийката и пъхна касетата в касетофона.
— Надали ще ти допадне — въздъхна Кроули. — Седяла е в колата повече от две седмици.
Тежък басов ритъм забумтя в бентлито, докато се носеха край Хийтроу.
Азирафел набърчи чело.
— Не мога да се сетя — рече той. — Кое е?
— „Още един се гътна“ от Чайковски — просвети го Кроули и затвори очи, докато караха през Слоу.
И да се намират на работа, докато прекосяваха спящия Чилтърнс, те изслушаха също и „Ние сме шампионите“ от Уилям Бърд и „Искам да се освободя“ от Бетовен. И двете не можеха да се мерят с „Тантурести момичета“ 20 от Вон Уилямс.
20
Все хитове на група „Куин“ — бел.пр.
Твърди се, че най-хубавите мелодии идат от Дявола. Това в голяма степен е вярно. Но пък най-добрите хореографи отиват в Рая.
Равнината на Оксфордшър се простираше на запад. Разпръснатите тук-таме из нея светлини бележеха дремещите села, където честните селски труженици се готвеха за сън след цял ден бъхтене над редакторските насоки, финансовите консултации и компютърното програмиране. Горе на хълма няколко светулки запалиха огънчета. Земемерският теодолит е един от най-злокобните символи на двайсти век. Забучен нейде сред открито поле, той казва: тука ще има Разширение на шосето; и не само това, ами и жилищни комплекси от по две хиляди къщи в духа на Същностния характер на селото. Ще избуят Изключителни разработки.
Но дори и най-съвестният земемер няма да хукне да ти мери посред нощ — и все пак, ей го на, теодолита му с теодолит, забил дълбоко в торфа краката на триножника си. Освен това не са много теодолитите, закичени с лесково клонче, или пък тези, от които висят кристални махала и по краката им са изрязани келтски руни.
Лекият бриз ветрееше мантията на стройната фигура, която нагласяше копчетата на нещото. Мантията беше доста тежка, практично водоустойчива, с топла подплата.
Повечето книги по вещерство твърдят, че вещиците работят голи. Така е, защото повечето книги по вещерство са писани от мъже.