Игра на богове
Шрифт:
— Именно затова реших да купя този имот — обясни той, докато се разхождаха по белия пясък на плажа. — Точно така съм си представял къщата. А когато видях и плажа само на петстотин метра… Страшно ми напомня плажовете на моя остров в Гърция. Просто трябваше да притежавам това имение. Отдавна не съм се връщал на острова, но все по-често откривам колко ми липсват спокойните години от детството и юношеството ми, прекарани там. Когато за пръв път минах през тези врати… — Посочи към къщата. — Щом зърнах плажа, сякаш се прибрах у дома.
— Знам какво изпитваш — увери го Мередит. — Докато живеех в южната
— Когато живееше с Ник Холидей ли? — прекъсна я Александър, загледан в океана. — Възнамеряваше ли да се омъжиш за него?
Тя го погледна сепнато.
— Не.
Александър взе парче дърво и го хвърли на няколко метра пред тях.
— Вероятно си го обичала.
Мередит се поколеба за миг.
— Да — промълви тя. — Някога. Но после нещата между нас се объркаха и…
Не завърши изречението.
— Липсвало ти е желание да се захващаш с друг — заключи той.
— Дълго време нямах никакво желание да бъда с някого — призна тя. — Но сега разбирам… че съм грешила.
Александър спря и се обърна с лице към нея.
— Много съм доволен да го чуя. — Гледаше я настойчиво в очите. — Искам аз да съм твоето бъдеще, Мередит. И искам ти да си моето. Няма да ми е лесно да се състезавам с някого от миналото ти.
— В миналото ми няма никого, Александър.
Взе я в прегръдките си и устните им се срещнаха. Мередит обгърна врата му с ръце и се притисна по-силно, за да откликне на страстта, която винаги се бе таила между двамата.
— Нямах представа, че ще е толкова студено.
Мередит се протегна върху големите възглавници пред камината — само тя осветяваше помещението, — за да се потопи в топлината.
— Понякога вечерите са студени дори по това време на годината.
Александър донесе бутилка „Дом Периньон“ с две чаши и седна до нея на пода.
При вида на бутилката тя се усмихна.
— Победата ти в мача ли празнуваме?
— Не — отвърна той тихо. — Празнуваме себе си… Това, че сме тук заедно.
Отваряше бутилката, без да откъсва очи от нейните. Тапата изведнъж изхвърча и шампанското заля и двамата. Мередит погледна измокрената си копринена блуза, полепнала по гърдите й.
— Току-що изхаби цяла бутилка първокласно шампанско — обяви тя поруменяла.
— Напротив — засмя се той. — Много ти отива.
Втренчиха се един в друг, обзети от усещането, че се любят с очи. Той се приближи бавно, разкопча блузата и я смъкна от раменете й. Отдолу Мередит беше гола. Целуна я нежно, отпускайки я внимателно върху възглавниците. Бавно облиза капките шампанско, стичащи се между гърдите й; само на моменти вдигаше глава, за да я целуне отново. Устните му не се откъсваха от топлата стегната кожа на тялото й, от щръкналите зърна на гърдите, по които прокара език. Продължи да вдига глава от време на време, за да я целува.
— Обичам те — прошепна той, докато дърпаше надолу ципа на джинсите й, за да ги смъкне. — Остави ме да ти покажа колко много те обичам…
— О, да! — едва промълви тя. — Люби ме, Александър…
Разкопча ризата му и се залови с колана на панталоните,
— Наистина те обичам — прошепна тя. — Отне ми дълго време да го осъзная, но… много те обичам.
Сведе лице към неговото и го целуна с копнеж. Той отново я докосна между краката и я доведе до оргазъм с ръка. Тя се претърколи по гръб, все още потреперваща от възбуда, и той проникна в нея. Веднъж попаднал вътре, започна да се движи по-бързо, по-настойчиво, а бедрата й се вдигаха нагоре в стремеж да го пресрещне. Усети как той потрепери при своя оргазъм и точно тогава тя стигна до втори. Стаята се завъртя пред очите й, когато той се отпусна върху нея, и макар че едва дишаше, отново я целуна.
Дълго време лежаха неподвижни. Александър, заровил лице в шията й, нашепваше ласкави думи. Най-сетне се изправи на лакти и я погледна в лицето, огряно от светлината на загасващия огън.
— Никога не съм любил досега… — прошепна той и отметна кичур от лицето й. — До тази вечер никога не съм любил истински. Не съм си представял, че има такава разлика между секса и любенето.
По лицето и в блясъка на тъмните му очи се четеше удивление от новооткритите чувства. Никога не си бе представял, че подобни емоции са възможни. Сякаш животът му не бе напълно завършен, докато тя не се превърна в част от него. Тя го научи да се смее. Дотогава той не осъзнаваше, че е способен да го прави. Тя го караше да мисли за нещо друго, освен за бизнеса, да се наслаждава просто на факта, че е с нея.
— И аз — сподели Мередит нежно, наслаждавайки се на усещането да го докосва.
Никога не бе допускала за възможно да изпита подобна радост в ръцете на известен с похожденията си сред жените мъж като Александър Киракис, но тя бе открила една част от него, за която никой не подозираше. В прегръдките му се чувстваше понесена от такива силни емоции, от които дъхът й секваше. — Всички тези пропуснати месеци… — прошепна тя. — Колко жалко…
Той се засмя.
— Опитвах се да те убедя, любов моя, но ти си доста упорита понякога. — Целуна я по челото, по върха на носа, по устните. — Но сега вече няма значение. Заслужаваше си да изчакаме, нали?
— Определено.
Погледна го със сияещи очи.
Той я прегърна и зарови лице в шията й.
— Ще ми се да те държа така завинаги и никога да не те пускам…
На следващото утро Мередит се събуди и откри, че Александър лежи зад нея, прегръща я и нежно целува тила й. Тялото му бе плътно прилепнало към нейното. Почти не помнеше как снощи я отнесе на ръце горе. Любиха се отново и отново, а когато и двамата вече останаха без сили, той я пренесе в спалнята си и заспаха прегърнати. Това бе най-невероятната нощ в живота й.