Игра на богове

Бейшър Норма

— Добро утро! — промълви той. — Събудих ли те?

— Не знам — отвърна тя полушеговито. — Това ли се опитваше да сториш?

— Само от половин час.

Тя се обърна да го погледне. Той се надигна на лакът и й се усмихна.

— Нощта — промълви Мередит — бе като невероятен, красив сън. Почти се страхувах да се събудя.

Александър продължаваше да се усмихва.

— Беше самата действителност, уверявам те. — Целуна я нежно. — Буден съм от зори. Лежа и се мъча да измисля поне една причина да не се връщаме в Манхатън. — Докосна косата й. — Никога не съм бил суеверен, но сега ме е страх да те върна вкъщи, за да не разруша магията.

Мередит го целуна.

— Нищо

не е в състояние да развали магията — увери го тя. — Дори да искаш, вече не можеш да ме загубиш. Обичам те.

Той отметна чаршафите и я разголи. Ръката му бавно се плъзна по гърдите й, а езикът му нежно докосваше чувствителните места по шията.

— Защо да не останем тук още седмица? — прошепна той и прокара ръка по щръкналите й зърна. — Само още една седмица…

— Ще ми се — промълви тя едва-едва; възбудата й нарастваше с всеки миг. — Но е изключено. Чака ме предаване…

Той сведе глава към едната й гърда и нежно я засмука. После отново се надигна на лакът и я целуна по устните.

— Толкова ли няма кой да те замести за една седмица?

— Незаменима съм — отвърна тя ухилена.

— Знам, но все ще се намери някой да води предаването ти — промърмори той й плъзна ръка между краката й.

— Не… Или…

Започна да стене от удоволствие.

— Ще намерят някого, естествено — настоя той.

Отново прилепи устни към нейните.

— Бих могла да кажа, че не ми е добре… Или че обмислям някои детайли за предаването…

Той се ухили.

— Или че се запознаваш по-подробно с обекта на интервюто си.

— Да — прошепна тя зашеметена от копнеж. — Но няма да им съобщя колко добре всъщност съм те опознала…

— Надявам се. — Целуна я отново и се отдръпна. — Все пак такива неща не се обсъждат публично по национална телевизия.

— Така е — съгласи се тя и протегна ръце към него.

Той й се изплъзна и се насочи към гърдите й, корема, бедрата. Бавно си проби път към венериния й хълм. Мередит потрепери от вълнение, когато той разтвори срамните й устни й започна да ближе клитора й. Почти веднага изживя небивал оргазъм, защото усещаше възбуда още от мига, когато той я събуди с целувки. После Александър проникна в нея и стигна до края. Във върховния миг на освобождаването цялото му тяло се напрегна. След време се поуспокои, прегърна я силно и я целуна по шията.

— Имаш ли представа как ми действаш? — промълви той.

— Да, защото ти правиш същото с мен — увери го тя. Притисна се силно — не искаше да се откъсне от него.

— Защо не останем тук цяла седмица, без да излизаме от стаята? — предложи той.

— Звучи божествено — отвърна тя и го погали по косата.

— Не мога да си представя да не си до мен, Мередит.

Изненада я настойчивият му тон.

— Няма — обеща тя. — Никога няма да те изоставя.

— Не ми е достатъчно. — Вдигна се на лакът и я погледна в очите. — Искам да ти се врека. Както и ти на мен. — Тя го погледна изпитателно и го изчака да продължи. — Желая да се оженя за теб, Мередит. Искам да станеш моя съпруга.

— Ще се наложи да облечеш това. — Александър подаде на Мередит един от копринените си халати, изваден от дрешника. — Твоите дрехи са разпръснати по пода долу.

Мередит седна в леглото и отметна косата от очите си. До този момент не се бе замислила как снощи набързо разхвърлиха дрехите си, а когато той я отнесе горе, оставиха след себе си бъркотията. Взе халата.

— Ще ми се да бях видяла изражението на прислужницата, когато е влязла в библиотеката сутринта — изхили се тя. — Или е свикнала с подобни гледки?

Той

се обърна — лицето му беше сериозно.

— Не съм водил тук никога никого… досега — изрече тихо.

Мередит стана от леглото, облече халата и завърза широкия колан на талията си. Прекоси стаята, застана до него и го обгърна през кръста.

— Сигурен ли си, че желаеш да се обвържеш в брак? — попита тя игриво. — Няма ли да ти е жал да зарежеш навиците си на плейбой? Една женитба определено ще промени начина ти на живот.

— Имам всичко, което желая или ми е нужно — теб — увери я той. — А колкото до навиците ми на плейбой, ще ги изоставя без ни най-малко съжаление, matia mou. Ти си единствената жена за мен.

Ръцете му се плъзнаха по шията й към косата. Вдигна ръка и оправи непокорен кичур. Целуна я с копнеж.

Тя се отдръпна и се усмихна.

— Най-добре е да отида да се облека.

Той я погледна развеселен.

— Халатът ти стои чудесно — отбеляза Александър. — Но ти би изглеждала красива с всичко… или без нищо…

Мередит му прати въздушна целувка.

— Няма да се бавя — обеща тя.

Прекоси коридора до своята стая. Докато взимаше душ и се обличаше, мислеше за всичко станало. Александър настояваше да се оженят веднага. Ясно изрази желанието си. Но въпреки нетърпението си да се омъжи за него, Мередит не би се отказала от традиционна сватба с цялата й церемониалност. Ще мина под венчило само веднъж, мислеше си тя, и искам да запомня завинаги този ден.

Взря се в отражението си в огледалото — изуми се от образа си. За една нощ се беше превърнала в съвършено друга жена. Лицето й сияеше от страст, очите й грееха, скулите й руменееха. Все издайнически признаци за влюбена жена, помисли си тя. След нощта, прекарана в бурен секс, лицето й бе необичайно оживено.

Следващите три дни минаха бързо, несравнимо по-бързо, отколкото им се искаше. Бяха безкрайно изненадани от откритието, че въобще не бързат да се върнат към обичайния си начин на живот, който водеха в Манхатън. Отдадени един на друг и на новооткритата си любов, не мислеха за света извън пределите на убежището им в Саутхамптън. От нощта, когато се любиха за пръв път, започнаха да се наслаждават на идиличен живот, който нямаше нищо общо с бесния ритъм в Манхатън. Прекарваха всеки миг заедно. Правеха дълги разходки, говореха, споделяха мечти, изследваха дълбините на душите си. Плуваха в океана и се любеха по плажа на лунна светлина. Яздеха всяка сутрин, а понякога и надвечер. Обядваха на терасата, а вечеряха под светлината на свещи в изисканата трапезария. След вечеря изгасваха осветлението и слушаха музика пред лумтящия в камината на библиотеката огън, Александър, откри че Мередит, обожаваше класическата музика. Притежаваше не само огромна колекция от записи, но и съвършена уредба, която възпроизвеждаше музиката, сякаш се изпълняваше на живо. Вечерите неизменно завършваха със секс на пода пред камината, а после Александър я отнасяше до спалнята си, където заспиваха в прегръдките си.

Мередит намираше у Александър всичко, което искаше, от което се нуждаеше. Беше привлекателен, чаровен и богат, но това беше само външната представа. Той проявяваше изключителна нежност, привързаност и разбиране, оказа се и неочаквано романтичен, както и страхотен любовник. Беше първият мъж, който я обичаше безрезервно и не се опитваше да я промени. Не само приемаше амбициите й, но и ги насърчаваше. Самият той го подчерта: жена без темперамент не го привличаше. Нещата са прекалено хубави, за да са истински, мислеше си тя опиянена.