Игра на часове
Шрифт:
Шон Кинг бе преживял няколко трагедии: позорен край на кариерата си в тайните служби, след като застреляха пред очите му кандидат — президента, когото охраняваше; тежък и разорителен развод; а неотдавна и заговор, целящ да му припише поредица убийства в областта, при което изплуваха болезнени подробности от последните му дни като федерален агент. Тези събития превърнаха Кинг в много предпазлив човек, отказващ да се довери на когото и да било, поне докато в живота му не нахълта Мишел Максуел. Макар че познанството им започна със сблъсък, сега тя бе единственият
Мишел Максуел бе навлязла в живота с летящ старт. Завърши колеж за три години, спечели сребърен олимпийски медал по гребане и стана полицейски служител в родния си щат Тенеси, преди да постъпи в тайните служби. Също както Кинг тя напусна федералната агенция при неприятни обстоятелства — група изобретателни заговорници отвлякоха човека, когото охраняваше. За пръв път в живота си бе претърпяла провал и това едва не я унищожи. Докато разследваше отвличането, тя срещна Кинг. Отначало изпитваше инстинктивна неприязън към него. Сега, когато бяха партньори, тя виждаше какъв е в действителност — най-добрият детектив, с когото някога бе работила. И най-добрият й приятел.
И все пак двамата се различаваха коренно. Докато Мишел жадуваше за адреналиново опиянение и натоварваше тялото си до краен предел с напрегнати, изтощителни физически занимания, Кинг предпочиташе в свободното си време да търси бутилки изискано вино за своята колекция, да купува картини на местни художници, да чете хубави книги и да излиза с лодката си на риболов из езерото, разположено близо до къщата му. Затворен по характер, той обичаше да обмисля нещата най-старателно, преди да действа. Мишел предпочиташе да се движи със свръхзвукова скорост, без да се бои от последствията. По някакво чудо партньорството между супернова звезда и бавно пълзящ ледник даваше отлични резултати.
— Откриха ли момчетата? — попита Мишел.
Кинг кимна.
— Доколкото чух, били много стреснати.
— Стреснати ли? Сигурно ще им трябва терапия чак докато завършат колеж.
Мишел вече бе дала подробни показания пред местните власти в лицето на полицейския шеф Тод Уилямс. Косата на Уилямс изглеждаше доста по-прошарена, отколкото по време на някогашното им приключение в Райтсбърг. По лицето му бе изписано примирение, сякаш вече приемаше убийствата и суматохата за нещо нормално в градчето.
Мишел проследи как една красива червенокоса жена, наближаваща четирийсет, излезе на поляната, остави черната си чанта на земята и коленичи, за да изследва трупа.
— Това е заместничката на съдебния лекар за нашия район — обясни Кинг. — Силвия Диас.
— Диас? Очаквах да се казва О’Хара или нещо подобно.
— Беше омъжена за Джордж Диас, много способен местен хирург. Преди няколко години го блъсна кола. Силвия преподаваше съдебна патология във Вирджинския университет. Сега е лекар на частна практика.
— И покрай другото замества съдебния лекар. Работлива жена. Има ли деца?
— Не — каза Кинг. — Май изцяло се е отдала на медицината.
Мишел вдигна длан пред носа си, защото посоката на вятъра отново
— Ама че живот — каза тя. — Господи, дори не носи маска, а аз и на това разстояние едва се удържам да не повърна.
Двайсет минути по-късно Диас се изправи, поговори с полицаите, смъкна гумените ръкавици и се зае да прави снимки на тялото и околностите. След като приключи, тя прибра фотоапарата и се накани да си тръгне, когато забеляза Кинг. Усмихна се сърдечно и тръгна към него.
Мишел прошепна:
— Забрави да ми кажеш, че излизаш с нея.
Кинг я погледна с изненада.
— Излизали сме само два-три пъти, и то отдавна. Как разбра?
— След толкова време работа с разложен труп никой не се усмихва така, освен ако не е срещнал скъп приятел.
— Благодаря за проявената наблюдателност. Но бъди мила. Силвия наистина е чудесна.
— Не се и съмнявам, но не държа да знам подробностите, Шон.
— Бъди спокойна, докато съм жив, няма да чуеш подробностите.
— Ясно. Станал си истински джентълмен.
— Не, просто не искам да ме критикуваш.
4
Силвия Диас прегърна Кинг малко по-дълго, отколкото се полага между приятели, после Кинг запозна двете жени. Съдебната лекарка огледа Мишел недружелюбно.
— Отдавна не сме се виждали, Шон — каза тя, като се завъртя отново към Кинг.
— Бяхме затънали до уши в детективска работа, но напоследък нещата започнаха да се успокояват.
— Е — намеси се Мишел, — открихте ли вече каква е причината за смъртта?
Силвия я погледна с изненада.
— Едва ли бих могла да обсъждам с вас този въпрос.
— Просто се чудех — каза невинно Мишел, — тъй като бях сред първите, дошли на местопрестъплението. Навярно няма да знаете със сигурност, докато не извършите аутопсия.
— Ще я направиш тук, нали? — попита Кинг.
Силвия кимна.
— Да, макар че обикновено пращахме съмнителните случаи в Роуноук.
— Защо престанахте? — попита Мишел.
— До неотдавна в щата имаше четири официални съдебномедицински лаборатории — във Феърфакс, Ричмънд, Тайдуотър и Роуноук. Но сега имаме такава лаборатория и тук благодарение на щедростта на Джон Пойнтдекстър, много богат човек и бивш председател на щатския парламент.
— Странно дарение, морга — подхвърли Мишел.
— Дъщерята на Пойнтдекстър бе убита тук преди няколко години. Райтсбърг се пада точно на границата между районите на съдебните лекари в Ричмънд и Роуноук. Заради това избухна спор кой да извърши аутопсията. Накрая Роуноук спечели, но при пренасянето на тялото колата катастрофира и бяха загубени важни доказателства. По тази причина убиецът остана неразкрит и както разбирате, бащата не беше много доволен. Преди да умре, завеща част от парите си за изграждане на модерна съдебномедицинска лаборатория. — Силвия се озърна през рамо към тялото. — Но в случая дори и най-модерната лаборатория ще се затрудни да определи причината за смъртта.