Игра на часове

Балдачи Дейвид

— Кои са убитите? — попита Кинг.

— Ученици от тукашната гимназия — Стив Кани и Джанис Пембрук. Тя е простреляна в гърба; него са го гръмнали право в лицето. С едри сачми. Когато отворих вратата на онази кола, стомахът ми се преобърна. По дяволите, сигурно ще ги сънувам месеци наред.

— Няма ли свидетели?

— Не, доколкото знаем. Нощта беше дъждовна. Единствените следи са от тяхната кола.

Мишел наостри уши.

— Да, беше дъждовно. Ако не сте открили следи от гуми, убиецът трябва да е дошъл до колата пеш. Не намерихте ли стъпки?

— Почти

всичко беше отмито. На пода на колата имаше два пръста кървава вода. Стив Кани беше едно от най-търсените хлапета в гимназията, футболна звезда и тъй нататък.

— А момичето? — попита Мишел.

Уилямс се поколеба.

— На Джанис Пембрук й се носеше славата в момчешките кръгове.

— Че е… достъпна? — попита Кинг.

— Да.

— Взето ли е нещо? Може ли да е било грабеж?

— Едва ли, макар че липсват два предмета: евтин пръстен, който обикновено е носела Пембрук, и медальонът на Кани с лика на свети Кристофър. Не знаем дали убиецът ги е взел.

— Ти каза, че Силвия е приключила с аутопсиите. Предполагам, че си присъствал.

Уилямс се смути.

— Имах малък проблем, докато течеше аутопсията на неизвестната жертва, а за другите две бях зает. Чакам доклада на Силвия — бързо добави той. — В участъка нямаме специалист по убийствата, затова реших, че не би било зле да дойда и да се посъветвам с вас.

— Някакви улики? — попита Мишел.

— От първото убийство — никакви. И все още не сме установили самоличността на убитата, макар че успяхме да свалим отпечатъци и сега ги проверяваме. Освен това направихме компютърна възстановка на лицето и я разпратихме навсякъде.

— Има ли основания да се смята, че убийствата са свързани? — попита Мишел.

Уилямс поклати глава.

— Това с Пембрук и Кани сигурно ще излезе някаква любовна история. Днешните хлапета убиват човек, без да им мигне окото. С тия боклуци, дето ги гледат по телевизията…

Кинг хвърли многозначителен поглед към Мишел, после каза:

— При първото престъпление убиецът е подмамил жената в гората или я е принудил да дойде с него. Или пък я е убил другаде и е пренесъл трупа в гората.

Мишел кимна.

— Ако е второто, трябва да е силен мъж. При убийството на младежите може да ги е проследил дотам или да е дебнел около скалите.

— Е, онова място се знае като терен за любовни похождения, ако още го наричат така — каза Уилямс. — И двете жертви бяха голи. Затова смятам, че може да е работа на някой ревнив хлапак, зарязан от Пембрук. С непознатата от гората ще е по-сложно. Там вече ще ми трябва вашата помощ.

Кинг кимна замислено и помълча, после каза:

— Ти забеляза ли наистина часовника на първата убита, Тод?

— Е, стори ми се малко масивен за жена.

— Силвия казва, че ръката с часовника е била подпряна нарочно.

— Не може да бъде сигурна.

— Видях, че часовникът е нагласен на един часа — продължи Кинг.

— Да, но беше спрял или пък е бил спрян.

Кинг се озърна

към Мишел.

— Забеляза ли марката на часовника?

Уилямс го изгледа с любопитство.

— Марката на часовника ли?

— Беше „Зодиак“ — кръг с две пресечени линии.

Уилямс едва не разля кафето си.

— „Зодиак“!

Кинг кимна.

— Освен това е мъжки часовник. Мисля, че убиецът го е сложил на жертвата.

— „Зодиак“ — повтори Уилямс. — Да не би да твърдиш…

— Някогашният сериен убиец Зодиак действаше през 1968 и 1969 година около Мексиканския залив, Сан Франсиско и Валехо — отговори Кинг. — Смятам, че за него е малко късничко да изниква отново. Но имаше поне двама имитатори, един в Ню Йорк и друг в Кобе, Япония. Убиецът от Сан Франсиско носеше черна качулка на палач, украсена с две бели пресечени линии в кръг — същия символ като на часовника „Зодиак“. Освен това остави часовник върху ръката на последната си жертва — шофьор на такси, ако не ме лъже паметта, — макар че марката не беше „Зодиак“. Но заподозреният за убийствата в Сан Франсиско имаше такъв часовник. Смятат, че оттам му е хрумнала идеята за емблемата, на която дължеше прякора си. Случаят си остана неразгадан.

Уилямс се приведе напред.

— Виж какво, всичко това е чиста фантазия от твоя страна, и то доста безпочвена.

Мишел се озърна към партньора си.

— Шон, наистина ли смяташ, че имаме работа с имитатор?

Кинг сви рамене.

— Щом досега поне двама души са имитирали оригинала, къде е гаранцията, че няма да има и трети? Зодиакът от Сан Франсиско пращаше на вестниците кодирани писма. Когато най-сетне разгадаха кода, стана ясно, че бил мотивиран от разказ, озаглавен „Най-опасната игра“. В него се описва лов на хора.

— Значи се забавлява с лов на хора? — бавно изрече Мишел.

— Убитите в колата имаха ли часовници? — попита Кинг.

Уилямс се навъси.

— Чакай малко, Шон. Вече ти казах, че това са съвсем различни убийства. Още не знам как е умряла непознатата, но гарантирам, по дяволите, че не е застреляна със сачми.

— А часовниците?

— Добре де, и двете хлапета имаха часовници. И какво? Забранено ли е?

— Но не си забелязал дали не са марка „Зодиак“.

— Не съм. Но какво толкова, аз и при първата жертва не забелязах марката на часовника. — Уилямс млъкна и се замисли. — Макар че ръката на Кани бе подпряна някак странно върху таблото.

— Била е подпряна?

— Може би — отвърна предпазливо Уилямс. — Но той беше прострелян от упор. Кой знае как го е отметнал ударът на сачмите.

— Работеха ли часовниците?

— Не.

— Колко показваше часовникът на Пембрук?

— Два часа.

— Точно два?

— Да, струва ми се.

— А часовникът на Кани?

Уилямс извади бележника си и запрелиства, докато откри нужната страница.

— Три — нервно каза той.

— Часовникът беше ли улучен от сачма?