Игра на часове
Шрифт:
— Кои са убитите? — попита Кинг.
— Ученици от тукашната гимназия — Стив Кани и Джанис Пембрук. Тя е простреляна в гърба; него са го гръмнали право в лицето. С едри сачми. Когато отворих вратата на онази кола, стомахът ми се преобърна. По дяволите, сигурно ще ги сънувам месеци наред.
— Няма ли свидетели?
— Не, доколкото знаем. Нощта беше дъждовна. Единствените следи са от тяхната кола.
Мишел наостри уши.
— Да, беше дъждовно. Ако не сте открили следи от гуми, убиецът трябва да е дошъл до колата пеш. Не намерихте ли стъпки?
— Почти
— А момичето? — попита Мишел.
Уилямс се поколеба.
— На Джанис Пембрук й се носеше славата в момчешките кръгове.
— Че е… достъпна? — попита Кинг.
— Да.
— Взето ли е нещо? Може ли да е било грабеж?
— Едва ли, макар че липсват два предмета: евтин пръстен, който обикновено е носела Пембрук, и медальонът на Кани с лика на свети Кристофър. Не знаем дали убиецът ги е взел.
— Ти каза, че Силвия е приключила с аутопсиите. Предполагам, че си присъствал.
Уилямс се смути.
— Имах малък проблем, докато течеше аутопсията на неизвестната жертва, а за другите две бях зает. Чакам доклада на Силвия — бързо добави той. — В участъка нямаме специалист по убийствата, затова реших, че не би било зле да дойда и да се посъветвам с вас.
— Някакви улики? — попита Мишел.
— От първото убийство — никакви. И все още не сме установили самоличността на убитата, макар че успяхме да свалим отпечатъци и сега ги проверяваме. Освен това направихме компютърна възстановка на лицето и я разпратихме навсякъде.
— Има ли основания да се смята, че убийствата са свързани? — попита Мишел.
Уилямс поклати глава.
— Това с Пембрук и Кани сигурно ще излезе някаква любовна история. Днешните хлапета убиват човек, без да им мигне окото. С тия боклуци, дето ги гледат по телевизията…
Кинг хвърли многозначителен поглед към Мишел, после каза:
— При първото престъпление убиецът е подмамил жената в гората или я е принудил да дойде с него. Или пък я е убил другаде и е пренесъл трупа в гората.
Мишел кимна.
— Ако е второто, трябва да е силен мъж. При убийството на младежите може да ги е проследил дотам или да е дебнел около скалите.
— Е, онова място се знае като терен за любовни похождения, ако още го наричат така — каза Уилямс. — И двете жертви бяха голи. Затова смятам, че може да е работа на някой ревнив хлапак, зарязан от Пембрук. С непознатата от гората ще е по-сложно. Там вече ще ми трябва вашата помощ.
Кинг кимна замислено и помълча, после каза:
— Ти забеляза ли наистина часовника на първата убита, Тод?
— Е, стори ми се малко масивен за жена.
— Силвия казва, че ръката с часовника е била подпряна нарочно.
— Не може да бъде сигурна.
— Видях, че часовникът е нагласен на един часа — продължи Кинг.
— Да, но беше спрял или пък е бил спрян.
Кинг се озърна
— Забеляза ли марката на часовника?
Уилямс го изгледа с любопитство.
— Марката на часовника ли?
— Беше „Зодиак“ — кръг с две пресечени линии.
Уилямс едва не разля кафето си.
— „Зодиак“!
Кинг кимна.
— Освен това е мъжки часовник. Мисля, че убиецът го е сложил на жертвата.
— „Зодиак“ — повтори Уилямс. — Да не би да твърдиш…
— Някогашният сериен убиец Зодиак действаше през 1968 и 1969 година около Мексиканския залив, Сан Франсиско и Валехо — отговори Кинг. — Смятам, че за него е малко късничко да изниква отново. Но имаше поне двама имитатори, един в Ню Йорк и друг в Кобе, Япония. Убиецът от Сан Франсиско носеше черна качулка на палач, украсена с две бели пресечени линии в кръг — същия символ като на часовника „Зодиак“. Освен това остави часовник върху ръката на последната си жертва — шофьор на такси, ако не ме лъже паметта, — макар че марката не беше „Зодиак“. Но заподозреният за убийствата в Сан Франсиско имаше такъв часовник. Смятат, че оттам му е хрумнала идеята за емблемата, на която дължеше прякора си. Случаят си остана неразгадан.
Уилямс се приведе напред.
— Виж какво, всичко това е чиста фантазия от твоя страна, и то доста безпочвена.
Мишел се озърна към партньора си.
— Шон, наистина ли смяташ, че имаме работа с имитатор?
Кинг сви рамене.
— Щом досега поне двама души са имитирали оригинала, къде е гаранцията, че няма да има и трети? Зодиакът от Сан Франсиско пращаше на вестниците кодирани писма. Когато най-сетне разгадаха кода, стана ясно, че бил мотивиран от разказ, озаглавен „Най-опасната игра“. В него се описва лов на хора.
— Значи се забавлява с лов на хора? — бавно изрече Мишел.
— Убитите в колата имаха ли часовници? — попита Кинг.
Уилямс се навъси.
— Чакай малко, Шон. Вече ти казах, че това са съвсем различни убийства. Още не знам как е умряла непознатата, но гарантирам, по дяволите, че не е застреляна със сачми.
— А часовниците?
— Добре де, и двете хлапета имаха часовници. И какво? Забранено ли е?
— Но не си забелязал дали не са марка „Зодиак“.
— Не съм. Но какво толкова, аз и при първата жертва не забелязах марката на часовника. — Уилямс млъкна и се замисли. — Макар че ръката на Кани бе подпряна някак странно върху таблото.
— Била е подпряна?
— Може би — отвърна предпазливо Уилямс. — Но той беше прострелян от упор. Кой знае как го е отметнал ударът на сачмите.
— Работеха ли часовниците?
— Не.
— Колко показваше часовникът на Пембрук?
— Два часа.
— Точно два?
— Да, струва ми се.
— А часовникът на Кани?
Уилямс извади бележника си и запрелиства, докато откри нужната страница.
— Три — нервно каза той.
— Часовникът беше ли улучен от сачма?