История на Александър Велики Македонски

Руф Квинт Курций

Голяма част от вавилонците, любопитни да видят новия цар, се бяха изкачили на крепостните стени. Повечето бяха излезли да го посрещнат по улиците. Между тях беше и Богофан, комендант на крепостта и пазител на царското съкровище. И за да не остане назад от Мазей в угодничеството си, беше обсипал целия път с цветя и зеленина. Беше издигнал и сребърни олтари, от които се разнасяше благоухание на тамян и други благовония. Приготвени за дар стада добитък и коне вървяха пред него, а в клетки возеха лъвове и пантери. След тях вървяха магите, пеещи песни по техния обичай, а подир тях халдейците — вавилонски гадатели, музиканти със специални инструменти.

Обикновено магите възхваляват царете, а халдейците познават движението на звездите и смяната на годишните времена. Накрая пристъпваха вавилонски конници, и те, и конете им разкошно украсени, но без особени военни качества.

Александър, обкръжен от своята гвардия, нареди гражданите да вървят след последните пехотинци. А той на колесница влезе в града, а след това в царския дворец. На другия ден започна да разглежда имуществото и хазната на Дарий. Красотата на града и миналото му величие привлякоха вниманието не само на царя, но и на всички останали. Беше го основала Семирамида 239 , а не Бел, както повечето считаха, макар че там се намираше негов дворец. Крепостната стена, изградена

от печени тухли, споени със смола, бе широка тридесет и две крачки. Казват, че върху нея могат да се разминат две квадриги, без да се блъснат. Височината на крепостната стена е 50 лакътя. Тя се вижда отдалеч. Бойните кули са с десет стъпки по-високи от нея. Обиколката на целия строеж обхваща триста шестдесет и пет стадия. Според преданието изграждането на всеки стадий на крепостната стена е ставало за един ден. Постройките не са прилепени до самата стена, а са почти на един югер разстояние от нея. И градът не е изпълнен целият с постройки. Жилищата са на осемдесет стадия навътре от стената и сградите не са долепени една до друга. Смятам, че са намирали за по-безопасно да са разпръснати. Останалата територия се засява и обработва тъй че, ако бъдат нападнати, да има храна за обсадените.

239

Семирамида — легендарна асирийска царица, съпруга на цар Нин, основател на Асирийското царство. След смъртта на мъжа си тя управлявала вместо сина им Ниней. Извършила много завоевания. Основала гр. Вавилон и го украсила с чудни строежи, т.нар. Висящи градини.

През средата тече река Ефрат и се обуздава от солидни крайбрежни съоръжения. Най-забележителни са басейните, изкопани по дължината на реката, за да поемат водата, ако повдигне нивото си, защото водата, щом като достигне до височината на стената, би отвлякла къщите на града, ако ги нямаше тези басейни. Те са облицовани с печени тухли, споени със смола. Каменен мост свързва двете части на града. И той се причислява към чудесата на Ориента. Ефрат влачи дебел пласт тиня и едва след като я изгребали, намерили под нея твърда почва, върху която положили основите. Насипаният пясък и плътно зазиданите камъни, които поддържат моста, забавят течението на реката, която след това се устремява още по-силно.

Тук се издига и крепост с обиколка двадесет стадия. Основите на бойните кули са вкопани в земята на тридесет стъпки, а над земята крепостта се издига до осемдесет стъпки. Над крепостта се намират прославените в гръцките легенди Висящи градини, издигнати на височината на крепостните стени, приятни със сянката на много дървета. От камък са построени и стълбовете, които поддържат градините. Над вратите върху четвъртити камъни са настлани каменни плочи, засипани с пръст, която се полива. Тук виреят такива големи дървета, обиколката на които достига осем лакътя, а височината — до петдесет стъпки. Те са така плодовити, както, ако бяха засадени на родна почва. И въпреки че с времето не само направеното от човешка ръка, но и създаденото от природата подлежи на развала, насипаната пръст, притисната от корените на толкова много дървета, почти цяла гора, продължава да съществува невредима и досега. Поддържат я стени, широки двадесет стъпки, разположени на единадесет стъпки една от друга. Когато се гледат отдалеч градините, струва ти се, че гората расте на родна почва. Казват, че това е дело на един 240 асирийски цар, управлявал Вавилон, влюбен в жена си, която изпитвала голяма мъка по родните лесове. Затова създал тук, в равнината, тези градини.

240

Става дума за цар Нин, основател на Асирийското царство.

Царят се задържа в този град по-дълго, отколкото се бе задържал някъде другаде, противно на изискванията на военната необходимост. Никъде не е имало повече съблазни за поквара на нравите, отколкото в този град.

Никъде не е имало повече възможности за разпалване на необуздани страсти. Бащите и съпрузите позволяваха на дъщерите и жените си срещу заплащане да се събират с чужденци. Забавленията, придружени с пиршества, са приятни на царете и благородниците по цяла Персия. Но вавилонците се отдадоха всецяло на виното и на това, което идва след пиянството. В началото на гуляите облеклото на жените, които присъствуваха, беше прилично, след това започваха да събличат най-горната си дреха и постепенно да загубват срама си дотам, че накрая хвърляха и последната дреха от тялото си. И на този позор се подлагаха не някакви блудници, а матрони и девойки, които смятаха за любезност да предлагат телата си. И войската, покорителка на Азия, след като прекара така тридесет и четири дена, би се оказала в един критичен момент съвсем слаба, ако имаше насреща си истински противник.

Впрочем, за да се попълнят загубите, войската се попълваше с новобранци. Синът на Андромен — Аминта доведе шест хиляди македонски пехотинци, изпратени от Антипатер. С тях пристигнаха и петстотин конници македонци, шестстотин конници траки и още три хиляди и петстотин пехотинци траки. От Пелопонес беше дошла четирихилядна наемна войска пехота заедно с триста и осемдесет конници. Аминта беше довел за телохранители петдесет младежи, синове на македонски благородници. По време на гуляите те прислужваха на царете и подкарваха конете им, когато влизаха в бой. Придружаваха ги и когато ходеха на лов, а когато царят спеше, бдяха на смени пред спалнята му. Така се обучаваха и възпитаваха висшите държавни служители и пълководци. Царят заповяда Агатон 241 да охранява Вавилонската крепост със седемстотин македонци и доведените триста наемници. Остави за управители на Вавилонската и Киликийската област Менета 242 и Аполодор 243 . На тях даде по две хиляди войници и по хиляда таланта. Възложи им да си наберат войници за попълване на загубите. Предателят и беглецът Мазен за награда стана управител на Вавилон. Богофан, който беше предал крепостта, получи заповед да следва царя, а Митрен 244 , който му беше предал Сарди 245 , получи Армения. Накрая, след като Вавилон беше напълно в ръцете на македонците, от парите бяха дадени, както следва: по шестстотин денара 246 на македонските конници, всеки конник чужденец получи по петстотин денара, по двеста получиха семейните пехотинци, а на наемниците бяха заплатени две заплати.

241

Агатон — поставен от Александър за комендант на Вавилонската крепост.

242

Менета —

управител на област при Александър.

243

Аполодор — управител на област при Александър.

244

Митрен — сатрап на Дарий, предал на Александър гр. Сарди. Поставен от Александър за сатрап на Армения.

245

Сарди — главен град на Лидия, разположен в долините на р. Пактол и на северния бряг на р. Тмол. Сега с. Сардкьой.

246

Денар: а) римска сребърна монета, която се равнявала първоначално на 10 аса, после на 16 аса, или на 4 сестерции; б) ас — медна монета първоначално с тегло от един фунт (327,45 грама) мед, после цената му спаднала. Асът се разделял на 12 унции, една унция била равна на 1/12 от аса.

Превземането на град Суза

Като уреди така нещата, Александър пристигна в областта Ситацена 247 , плодородна земя, изобилна на всякакви храни. Там остана по-дълго време. За да не би почивката да отслаби останалите в бездействие войници, предложи награди за проявена войнишка храброст. Първите осем избраници щяха да получат право да командуват отряд от хиляда души и да бъдат произведени в чин „хилиарх“ 248 . Такова деление във войската сега се въвеждаше за първи път. Защото преди това кохортите бяха от по петстотин войници и командуването им не се получаваше като награда за храброст.

247

Ситацена — област от Месопотамия.

248

Хилиарх — военачалник на отряд от 1000 пехотинци. У македонците същата титла се е давала и на управител на град; у персите — велик везир.

Събраха се много войници, за да участвуват в това забележително състезание. Те щяха да бъдат не само ценители на подвига на всеки участник, но и съдници, тъй като всички трябваше да преценяват дали е заслужена наградата или не.

Пръв от всички беше награден за храбростта му по-старият Атархий 249 , който след загубената от по-младите битка при Халикарнас беше успял отново да повдигне духовете на македонците. Непосредствено след него наградиха Антигон 250 , трето място зае Филота 251 от Егея, четвърта почетна награда беше дадена на Аминта, след него на управителя на област Антигон 252 и после на Аминта 253 от Линцестида. Седмо място зае Теодот 254 , последното — Хеланик 255 .

249

Атархий — хилиарх.

250

Антигон — управител на област при Александър.

251

Филота(от Егея) — награден за храброст по време на състезания във Вавилон.

252

Антигон — висш служител, награден по време на състезания.

253

Аминта(от град Линцестида в Македония) — награден по време на състезания.

254

Теодот — хилиарх, получил награда на състезанията във Вавилон.

255

Хеланик — македонец, участник в състезанието.

Александър направи много полезни нововъведения във военната дисциплина, като промени много неща, завещани от дедите. Докато преди конниците се разпределяха всеки в своето племе, той премахна разликата в народностите и започна да ги причислява към най-добрите части на армията си. Когато решеше да вдигне лагера, по-рано даваше сигнал с тръба. Но поради вдигащия се от дрънкането на оръжието шум сигналът, даден с тръба, не се чуваше добре. Той издигна над преторията прът със знаме, което се виждаше отвсякъде. Там през цялата нощ се поддържаше огън, а през деня — дим.

Канеше се да тръгне към Суза 256 , когато управителят на тази област Абулит 257 може би по заповед на Дарий, за да възпре Александър от грабеж, или по своя воля изпрати при него сина си с обещание, че ще му предаде града. Александър прие благосклонно младежа и воден от него, достигна до река Хоасп 258 , за която казваха, че има много пивка вода. Абулит го посрещна тук с много дарове, издаващи царския разкош. Между даровете имаше бързи товарни камили и дванадесет слона, докарани от Дарий от Индия. Македонците не се страхуваха от тях, както той смяташе, а ги приеха като подкрепа, след като съдбата предаваше силата на победения в ръцете на победителя. Щом влезе в града, Александър взе невероятно голяма сума от съкровищницата — петдесет хиляди таланта сребро на малки кюлчета.

256

Суза — главен град в Персида, в областта Сузиана (дн. Хузистан), източно от Вавилон.

257

Абулит — управител на Сузиана.

258

Хоасп — река в Персида.