История на Александър Велики Македонски
Шрифт:
Войската на Дарий изпълни полята на Месопотамия. След като премина река Тигър и разбра, че неприятелят не е далеч, той изпрати напред командира на конницата Сатропат 193 с хиляда отбрани конници. На Мазей 194 даде шест хиляди войници, с които да попречи на неприятеля да премине реката. Нареди му още да изгори храните и да опустоши областта, към която Александър настъпваше. Смяташе, че само чрез лишение може да принуди Александър да прекрати войната, след като не разполага с нищо друго освен с това, което си доставеше с грабеж. А на него щяха да му доставят припаси и по суша, и по река Тигър. Дарий достигна до Арбела, неизвестно дотогава селище, което той щеше да прослави с поражението си.
193
Сатропат — командир на конницата.
194
Мазей — управител на област при Дарий; който предава гр. Вавилон на Александър и е оставен от него за сатрап на града.
Като остави тук по-голяма част от обоза, построи мост над река Лик и
195
Бумел — река в Асирия.
Македонските съгледвачи, доколкото бе възможно отдалеч, пресметнаха числеността на Дариевата войска. Те трудно увериха Александър, че въпреки големите загуби Дарий е събрал още по-многочислена армия. Александър презря всички опасности и пристигна до река Ефрат след единадесет прехода. Нареди по построения мост най-напред да преминат конниците, а след тях фалангата. Мазей, изпратен срещу него с шестте хиляди конници, не се осмели да премери силите си с македонците и да попречи на преминаването им. Царят даде няколко дена почивка на войниците за потягане и ободряване. След това продължи да следва отблизо неприятеля, тъй като се страхуваше да не би Дарий да се оттегли към вътрешността на царството си и да се наложи да го преследва през безлюдни и запустели земи. На четиринадесетия ден, минавайки покрай Армения, която остана от лявата му страна, стигна до река Тигър.
Цялата област отвъд реката димеше от неотдавнашен пожар. Където беше минал, Мазей беше опожарил всичко така, както не би го направил дори и неприятел. Димът намаляваше видимостта. Възникна опасност от изненада. Чак когато изпратените напред съгледвачи известиха, че всичко е проверено, Александър изпрати напред малък конен отряд, който трябваше да издири и да огледа речните брегове. Дълбочината на реката отначало беше до гърдите на конете, но когато достигнаха до средата, се изравни с вратовете им. Няма друга река на Изток, която влачи не само водите си, но и камъни. И заради бързината, с която тече, й е дадено името Тигър — на персийски език „тигрис“ значи стрела.
Пехотата, разпределена на отряди около конницата, с оръжие, вдигнато над главите, без затруднения навлизаше в реката. Начело на пехотинците царят, излязъл вече на брега, показваше с ръка на войниците плитките места, тъй като гласът му не можеше да се чуе. Те напредваха трудно и бавно, тъй като се подхлъзваха на подводни камъни или пък ги повличаше силното течение. Особено трудно се придвижваха тези, които носеха товари на раменете си: те биваха понасяни от силните водовъртежи заедно с товара им. И докато се мъчеха да спасят багажа си, сами се объркваха повече, отколкото ги объркваше реката. Купчините товари, носени от водата, спъваха хората. Царят ги предупреждаваше преди всичко да запазят оръжието си, а другото ще се възстанови. Но кой можеше да чуе съвет или заповед? Вцепеняваше ги страхът и невъобразимият крясък на блъскащите се един в друг войници. Най-после излязоха на плитчина, където реката течеше по-бавно. Оказа се, че бяха загубили малко товари. Македонската войска можеше да бъде унищожена, ако някой се беше осмелил да я нападне. Но щастието, съпътствуващо винаги Александър, отклони и оттук противника. Така той беше преминал река Граник пред погледа на хиляди конници и пехотинци, които стояха на отвъдния бряг. По същия начин в тесните проходи на Киликия надви огромната неприятелска армия. А и разумът му тук можа да надделее над смелостта, защото никога при опасност не бе си задавал въпроса, дали не постъпва необмислено. Ако Мазей ги беше нападнал внезапно, когато преминаваха реката, без съмнение щеше да ги свари неподготвени. Но той препускаше в галоп покрай брега срещу вече готовите за бой части на македонците. Беше изпратил напред хиляда конници. Като узна за тяхната малочисленост, Александър заповяда на командира на пеонската конница Аристон бързо да ги нападне. Между двете конници този ден стана ожесточено сражение. Аристон промуши право в гърлото командира на персийската конница Сатропат, свали го от коня и отсече главата му. След това самодоволен я постави пред Александър.
Лунното затъмнение
Александър остана два дена в лагера. На третия заповяда да оповестят, че предстои настъпление. Около първата нощна стража обаче започна лунно затъмнение. Отначало Луната помрачи блясъка си и се скри, след това се появи цялата обляна с кървавочервени петна. Суеверен страх обхвана хората, неспокойни и без това пред предстоящото сражение. Започнаха да негодуват, че са доведени тук против волята на боговете; че вече и реките не можеха да се преминават, а и звездите не можеха да запазят предишния си блясък; че са тръгнали към запустели и изоставени от всякакъв живот земи; че за каприза на един се заплаща с кръвта на хиляди; че е забравил отечеството си и се е отрекъл от баща си и като цар се подхранва с илюзорни надежди. Едва ли не се стигна до бунт, когато неумолимият цар заповяда пълководците и старейшините да дойдат при него. Заповяда на египетските жреци, които познават най-много небесните светила, да изтълкуват това явление. Жреците знаеха, че годишните времена се сменят закономерно и че на определени интервали Луната се затъмнява, когато или попадне в сянката на Земята, или Земята е между нея и Слънцето, но пазеха това в тайна от обикновените хора. Те отговориха, че Слънцето е светило на гърците, а Луната — на персите. Затъмнението на Луната означавало, че гибел ще сполети персите. Припомниха случаи, при които затъмнението на Луната е предсказвало на персийските царе, че водят война против волята на боговете.
Нищо не влияе по-силно на тълпата, отколкото суеверието. Често слаба, свирепа, променлива, щом като бъде обхваната от суеверие, тя по-лесно се подчинява на жреците, отколкото на пълководците.
И така, известен на войниците, отговорът на египетските жреци им върна отново надеждата и вярата. Александър прецени, че трябва да използува ободряването на войниците, и при втората нощна стража вдигна войските от лагера. Отдясно беше река Тигър, отляво — планини, наречени Гордиеи 196 . По пътя Александър получи известие от изпратените напред съгледвачи, че на разсъмване македонците ще настигнат Дарий. Александър построи войската си в боен ред и отиде при първите бойни редици. Пред тях се появи персийски отряд от около хиляда войници, който преследваше спекулантите и изкупвачите на храни. На съгледвачите отрядът изглеждаше като цяла армия, защото от
196
Гордиеи — планини в Армения.
В ръцете на Александър попаднаха писма на Дарий, с които той подканваше войниците гърци или да го убият, или да му го предадат жив. Той не ги извика на разпит пред войнишкото събрание, тъй като бе уверен в благоразположението и верността на гърците към него. А и Парменион го убеди, че не трябва да насочва вниманието на войниците към такива съблазни, тъй като царят не е защитен от измяна и за алчността няма нищо забранено. Като го послуша, Александър вдигна войските от лагера.
Един от пленниците евнуси, който придружаваше жената на Дарий, пресрещна задъхан току-що тръгналия на път Александър и му извести, че тя е припаднала. А след това добави, че уморена от трудностите на дългото пътуване и от душевния тормоз, тя припаднала в ръцете на свекърва си и на двете си дъщери и веднага издъхнала. След него пристигна и друг със същата вест. Царят простена, както ако беше чул за смъртта на собствената си майка. И като зарони сълзи, каквито би пролял Дарий, влезе в палатката, в която беше майката на Дарий до тялото на мъртвата. Скръбта му се поднови, като видя мъртвата, просната на земята. Съкрушена от нещастието и спомнила си и за преживяното, Сизигамбида беше прегърнала внучките си — невинни девойки, утешение в нямата й скръб. Тук беше и невръстният й внук, който още не чувствуваше нещастието, което щеше да се стовари и върху него. Изглеждаше като че ли Александър плаче между свои роднини и не ги утешава, а сам се нуждае от утешение. Отказа даже да се нахрани и нареди да се отдадат при погребението почести по персийски обичай. О, богове, той бе достоен за похвала заради милосърдието си. Веднъж само беше виждал съпругата на Дарий — когато беше пленена, — а беше дошъл да посети майката на Дарий. Изключителната красота на жената на Дарий тогава беше предизвикала у него не страст, а гордост.
Тириот, един от евнусите, които бяха около царицата, се измъкна през вратата, която Александър беше оставил отворена и която се пазеше по-слабо. Дойде в лагера на Дарий. Вайкащ се и с разкъсани дрехи, той беше въведен в шатрата на персийския владетел. А Дарий, като го видя развълнуван, разбра, че го очаква страшна вест, и каза: „Не зная какво голямо зло ми носиш, но ти недей да ме щадиш! Аз вече свикнах с нещастието си, а утешение бих получил да узная съдбата си. Аз подозирам, че идваш да ми известиш за погребални игри на мои сродници, които може би са принудени на колене да просят милост?“ Тириот отговори: „Не допускай такава мисъл! Каквато почит се полага на царици от подчинените им, такава им се отдава от победителя. Но преди малко съпругата ти напусна този свят.“ И тогава не стенание, а бурно ридание се разнесе по целия лагер. Дарий не се усъмни, че е убита, понеже не е могла да понесе хулите, и обезумял от скръб, говореше: „Какво толкова ти направих, Александре? Кого от твоите близки убих, за да ми отвърнеш така жестоко? Ти ме намрази, без да съм те предизвикал. Но премисли справедлива ли е тази война, след като трябва да я водиш с жени?“ Тириот го уверяваше в името на отечествените богове, че не й било сторено никакво зло, че и Александър е простенал при вестта за смъртта й и че ридае не по-малко от него. При тези думи любящият съпруг започна да подозира, че мъката по пленничката се е проявила, тъй като е била подложена на безчестие. Той изгони всички и задържа само Тириот. Въздишайки дълбоко, каза: „Виждаш ли, Тириоте, няма вече място за лъжа! Тук може да бъдат докарани и уредите за измъчване, но по-добре в името на боговете и ако уважаваш своя цар, кажи ми това, което искам да зная и ме е срам да попитам: дали той се е осмелил да посегне на нея и като господар, и като млад мъж?“
Евнухът заяви, че не се бои от изтезание, но призовава боговете за свидетели, че царицата е останала непокътната и неосквернена. Най-после Дарий се увери, че евнухът казва истината. Той наведе глава и дълго плака. А после вдигна лице към небето и каза: „О, бащини богове! Моля ви най-напред да укрепите царството ми, а след това, ако сте решили аз да си отида вече, моля ви нека цар на Азия да стане този толкова справедлив неприятел, толкова милостив победител!“
И така, макар два пъти да се беше стремил напразно към мир, а го завладяваха войнолюбиви мисли, победен от благородството на неприятеля, Дарий изпрати десет души пратеници първенци измежду роднините си с нови условия за сключване на мир. Александър свика съвета и заповяда да ги въведат. Най-възрастният от тях каза: „Нищо друго не е подтикнало Дарий за трети път да се стреми към мир освен твоята справедливост. Майка му, съпругата му и децата му не са третирани като пленници. Ти се грижиш за тяхното целомъдрие, което единствено им е останало, като че ли си им родител. Наричаш ги царици и даваш възможност да водят предишния разкошен живот. Виждам, че и твоето лице е като това на Дарий, когато бяхме изпратени от него. Но все пак той жали съпруга, а ти — пленничка. Ти щеше да бъдеш вече в бойния строй, ако не те забавяше нейното погребение. И чудно ли е, че Дарий иска мир от такъв неприятел. Защо трябва да се прибягва до оръжието там, където няма омраза? Преди Дарий определи като граница на твоята власт река Хал, границата на Лидия. Сега ти предлага земите между Хелеспонт и река Ефрат. Предлага ти ги като зестра на дъщеря си, която е съгласен да ти стане съпруга. Задръж сина му Ох, който е в ръцете ти, като залог за мир и вярност, върни майка му и двете му дъщери девици. Умолява те да приемеш откуп за трите жени тридесет хиляди златни таланта. Тъй като познавам твоята умереност, смятам, че сега е моментът не само да приемеш мирното предложение, но сам да се стремиш към мир. Погледни колко много си оставил зад гърба си! Взри се напред колко далеч искаш да отидеш! Голямата власт е тежка, защото е трудно да задържиш това, което не можеш да обхванеш. Не знаеш ли, че и корабите, когато превишат скоростта си, не могат да се управляват? Може би и Дарий загуби толкова много, защото големите богатства са застрашени от големи загуби. По-лесно е да завладееш, отколкото да задържиш завладяното. Кълна се в Херкулеса, човешките ръце могат да грабят по-лесно, а по-трудно да задържат. Смъртта на Дариевата съпруга може да ти подскаже, че вече можеш да оказваш по-малко милосърдие, отколкото си могъл досега.“