История на Александър Велики Македонски

Руф Квинт Курций

Заповяда да съберат на едно място неговите вързопи, а след това вещите на всичките войници, като отделят само най-необходимото. На обширна равнина докараха претоварените с плячка коли. И докато всички очакваха какво ще им заповяда, царят нареди да разпрегнат добитъка. След това пръв втъкна запалена факла под своите вързопи. После предаде на огъня и останалите. Изгорени бяха от собствениците им съкровища, заради които често са гасели пожари и са ги изнасяли неповредени от къщите на града. Никой не се осмеляваше да оплаква ценната загуба, след като този огън унищожаваше и царските богатства. След това с кратка реч ги успокои. Макар и наскърбени, те все още бяха готови да му служат и се радваха, че са загубили само излишен товар, а не дисциплината си.

И така, тръгнаха към Бактрия. Внезапната смърт на сина на Парменион — Никанор — причини на всички голяма скръб. Царят, опечален повече от всички, желаеше много

да присъствува на погребението, но липсата на храни го караше да бърза. Затова, като остави Филота с две хиляди и шестстотин войници да отдаде почит на брат си, тръгна да догонва Бес.

По време на този поход на Александър бяха предадени писма от съседните сатрапи, от които узна, че Бес идва с войска насреща му като неприятел и че Сатибарзан, когото той беше оставил като сатрап на арианите 327 , се е отцепил от него. Макар и да беше тръгнал срещу Бес, реши първо да усмири Сатибарзан. Поведе леко въоръжена пехота и конница и като вървя в ускорен марш през цялата нощ, пристигна в областта на изменника. Сатибарзан вече беше узнал за неговото идване и с две хиляди конници — повече не можа да събере — беше избягал към Бактрия, а останалото население избяга в близките планини.

327

Ариани — жители на област на юг от Бактрия (дн. Иран).

Там се издигаше скала, твърде стръмна откъм западната й страна и по-полегата откъм изток. Обрасла с гъста гора, тя криеше непресъхващ извор, от който течеше изобилно вода. Обиколката на скалата беше тридесет и два стадия, а отгоре й имаше тераса, обрасла с трева. Тук Сатибарзан беше заповядал да се прибере мирното население. Останалите натрупаха откъм отвесната страна на скалата дънери и камъни. Бяха тринадесет хиляди въоръжени. Александър остави Кратер да ги обсажда, а той продължи да гони Сатибарзан. Но като узна, че е доста далеч, върна се, за да се справи с тези, които бяха заели билата на планините.

Заповяда най-напред да разчистят пътеките, по които биха могли да се катерят. Изпречваха им се все по-непристъпни скали и остри камъни. Започнаха да се съмняват дали не е безполезно да се борят с природата, след като тя самата им се противопоставя. Александър, който не се спираше пред никакви трудности — в случая тежко за изкачване и опасно за връщане място, — вземаше ту едно, ту друго решение. Обикновено преценяваше дали дадено нещо е разумно и когато не го одобряваше, отново го обмисляше. В затруднението щастието му донесе това, което разумът не можа.

Задуха силен западен вятър. Войниците бяха насекли и натрупали много дървен материал, за да прокарат път през скалите. Нагрят силно от слънцето, този материал се запали. Царят заповяда да натрупат и други дървета и да поддържат огъня. После, след като натрупаха и цели дървета, бързо достигнаха до върха на скалата. Огънят, понесен от вятъра, обхвана целия лагер. Вятърът носеше пламъка в лицето на врага. Огромни облаци дим закриха небето. Горите запращяха от пожара и даже и това, което войската не беше подпалила, пламна. Варварите се помъчиха да избягнат мъчителната смърт и побягнаха натам, където огънят затихваше. Но тук ги пресрещна неприятелят. Тъй че загиваха по най-различен начин: едни изгаряха сред огъня, други се хвърляха от скалата, трети попадаха в ръцете на врага, а някои от тях бяха полуизгорели.

Оттук Александър се върна при Кратер, който обсаждаше град Артакана 328 . Той очакваше идването на царя. Беше приготвил всичко, но сметна, че е справедливо да му предостави той да превземе града. Царят заповяда да придвижат обсадните кули. Още щом го видяха, изплашени, варварите вдигнаха ръце и започнаха да го молят да насочи гнева си върху Сатибарзан, автор на отцепничеството, и да пощади тези, които с молба му се предават. Той не само че им прости, но вдигна обсадата и върна на жителите цялото им имущество. След като напусна този град, Александър получи подкрепления: Зоил 329 беше довел от Гърция петстотин конници, Антипатер изпращаше три хиляди от Илирия, сто и тридесет тесалийски конници дойдоха с Филип 330 . От Лидия бяха дошли две хиляди и шестстотин войници, а след тях — още триста конници от същата страна. С тази войска достигна до земите на дрангите 331 . Те са войнствено племе. Сатрап им беше Барзент, съмишленик на Бес в

престъплението срещу Дарий. Той избяга в Индия от страх пред наказанието, което заслужаваше.

328

Артакана — град в областта Ариа.

329

Зоил — управител на област при Александър.

330

Филип — вожд на тесалийските конници.

331

Дранги — жители на областта Дрангия.

Александър девети ден беше на постоянен лагер вън от всяка опасност от вражески сили и непобедим, докато сред своите беше изложен на опасност от неочаквано злодеяние.

Процесът срещу Филота

Димн се ползуваше с уважението на Александър и разчиташе на благосклонността на придворните му. Той беше пристрастен към Никомах, предан единствено на него. Никомах гореше от любов към развратника. Като се престори, че е разтревожен, и като отстрани всякакви свидетели, Димн завлече юношата в храма. Каза му, че ще му открие голяма тайна. Като заинтригува юношата, той започна да го моли да даде клетва в името на тяхната взаимна любов и да обещае, че ще запази в тайна това, което ще чуе. Никомах не предполагаше, че това, което ще чуе, ще го доведе до престъпна клетва, и се закле в името на всички богове. Тогава Димн му разкри, че е организиран заговор срещу царя, който ще се осъществи след три дена, и че той е съучастник в заговора заедно с много храбри и славни мъже.

Младежът започна да отказва упорито да стане съучастник в заговора. Заявяваше, че никаква клетва не може да го спре да разкрие престъплението. Димн, обезумял от любов и страх, хванал десницата на младежа, със сълзи на очи го молеше да вземе участие в съзаклятието. После се принуди да иска от него поне да не го издаде, тъй като той му е доказал любовта си. Подчертаваше, че освен всичко друго доказателство още е и това, че му е поверил живота си. Накрая го заплаши със смърт, тъй като младежът настояваше да се разкрие замисленото престъпление. Димн казваше, че с убийството на царя те ще извършат едно прекрасно дело, и като го наричаше ту слабохарактерен, ту страхлив като жена, ту предател на любимия си, му обещаваше не само богатство, но даже и царството. Тъй като Никомах упорито отказваше да участвува, Димн продължаваше да го измъчва — допираше острия си меч ту в неговия, ту в своя врат, падаше на колене и го заплашваше, докато най-после измоли от младежа да обещае не само да мълчи, но и да помогне.

Уравновесен и честен, младежът не беше променил нищо от предишното си решение. Престори се все пак, че поради любовта си към Димн не може да му откаже. Започна да го разпитва с кои е влязъл в съюз за това голямо начинание. Интересуваше се най-много кои са тези толкова славни мъже, които щяха да му подадат ръка. А Димн, обезумял от престъпния стремеж, му отправяше благодарности и същевременно го поздравяваше, че не се е поколебал да се свърже с най-храбрите от младежите, като телохранителите Деметрий, Певколай и Никанор. Прибави към тях Афобет, Йолай, Феоксен, Архепол и Аминта.

След разговора Никомах побърза да разкаже на брат си Цебалин това, което беше научил. Решиха той да си остане в палатката, за да не би, ако влезе, без това да е обичайно, в царската шатра, съзаклятниците да разберат, че са предадени.

Цебалин застана на входа на царската шатра, защото нямаше право да влиза в нея, и зачака някого от приятелите си от първа кохорта да го въведе при царя. Случайно, след като другите се бяха разотишли, само Филота, синът на Перменион, неизвестно защо беше останал при царя. Обърквайки думите от силното вълнение, Цебалин му съобщи какво беше узнал от брат си и го помоли да го разкаже на царя. Филота му изказа похвала и веднага влезе при царя. Но не му каза нищо от това, което беше узнал от Цебалин. Надвечер Цебалин отново дойде при шатрата и попита Филота дали е изпълнил заръката. Той се оправда, че царят не е имал време за разговор с него, и се отдалечи. На следващия ден, когато Филота отиваше при царя, Цебалин го пресрещна и му напомни какво му е съобщил. И този път Филота не съобщи на царя. Цебалин започна да подозира Филота. Реши, че повече не трябва да се бави, и разкри заговора на един от знатните младежи — Метрон, началник на оръжейната. Метрон скри Цебалин в оръжейната и веднага отиде и разказа на царя всичко, което му беше съобщил Цебалин.