Изкушена

Каст Кристин

Тя изпи водата, но не помръдна. Дарий разтриваше раменете й мълчаливо и докосването му показваше колко много държи на нея. Афродита най-сетне пусна чашата, наведе глава и въздъхна дълбоко и доволно.

— Ръцете ти са вълшебни.

— Бих направил всичко за теб, милейди.

Тя се усмихна, облегна се на ръцете му и се отпусна. Харесваше й, че Дарий се държи с нея така, сякаш е Висша жрица, въпреки че Афродита нямаше Белег и никога нямаше да стане вампир. За него нямаше съмнение, че тя е специална за Никс и е избрана от богинята. Не го беше

грижа дали Афродита има белег, или не. Харесваше й, че той…

Боже! Аз го обичам! По дяволите!

Тя рязко вдигна глава и се завъртя толкова бързо, че Дарий се стресна и отстъпи назад.

— Какво има? — попита той.

Обичам те! — изтърси Афродита, а после сложи ръка на устата си, сякаш се опитваше със закъснение да попречи на думите да изскочат оттам.

Воинът се усмихна бавно.

— Радвам се да го чуя. Аз също те обичам.

Очите й започнаха да се изпълват със сълзи и тя замига усилено, блъсна Дарий и мина покрай него.

— Боже! Каква гадост!

Вместо да реагира на изблика й, Дарий остана на мястото си и само я гледаше как се приближава до леглото. Афродита усещаше спокойния му поглед, докато се колебаеше дали да седне, или да легне на леглото. Накрая реши да не прави нито едното, нито другото, защото не й харесваше каква картинка ще представлява в леглото. Вече се чувстваше уязвима и достатъчно разголена, като стоеше там само по тениска и бикини. Тя се обърна с лице към Дарий.

— Какво? — троснато попита Афродита.

Той наклони глава на една страна и ъгълчетата на устните му се извиха в тъжна усмивка. Очите му изглеждаха няколко десетилетия по-стари от останалата част на лицето.

— Родителите ти не могат да обичат, Афродита. Разказвала си ми за тях и мисля, че те не са способни да изпитват това чувство към никого, включително и към теб.

Тя повдигна брадичка и го погледна в очите.

— Кажи ми нещо, което не знам.

— Ти не си като майка си.

Дарий изрече думите нежно, но Афродита имаше чувството, че са ками, които се забиха в сърцето й.

Знам! — Устните й изведнъж станаха студени.

Той бавно тръгна към нея. Движенията му бяха грациозни и изглеждаше силен. Дарий я обичаше? Как? Защо? Не съзнаваше ли каква отвратителна кучка е тя?

— Наистина ли го знаеш? Ти си способна да обичаш, но майка ти не е.

Но способна ли съм да бъда обичана? Афродита искаше да изкрещи въпроса, но не можеше. Пречеше й гордостта, която за нея говореше по-красноречиво от разбирането в очите на Дарий. Вместо да направи онова, което щеше да я накара да се почувства в безопасност, тя зае отбранителна позиция.

— Разбира се, че знам. Но цялата история между нас е абсурдна. Истината е, че ти си вампир, а аз съм човек. Най-много мога

да ти бъда консорт, но не мога да бъда дори това, защото вече съм Обвързана с тъпата Стиви Рей… и не мога да се отърва от Обвързването, въпреки че и ти ме ухапа. — Афродита млъкна, като се опитваше да не си спомня нежността, която Дарий бе показал, когато пи от нея, въпреки че за него кръвта й на Обвързана беше замърсена. Тя се опита, макар и безуспешно, да не мисли за удоволствието и спокойствието, които изпитваше в обятията му, при това без да прави секс с него.

— Мисля, че не си права. Ти не си само човек и Обвързването ти със Стиви Рей не влияе върху нас. Приемам го като още едно доказателство колко важна си за Никс. Тя знае, че Стиви Рей се нуждае от теб.

— Но ти не се нуждаеш от мен — огорчено възрази Афродита.

— Нуждая се от теб.

За какво? Ние дори не се чукаме!

— Афродита, защо си причиняваш това? Знаеш, че те желая, но ти и аз сме нещо повече от тела и сладострастие. Ние сме свързани по-силно.

— Не виждам как! Афродита отново беше опасно близо до сълзите и това я ядоса още повече.

Аз виждам. Дарий се приближи до нея, хвана ръката й и коленичи. — Искам да те попитам нещо.

О, Боже! Какво? — Дали той нямаше да направи нещо нелепо, като да я помоли да се омъжи за него?

Дарий сви в юмрук дясната си ръка, сложи я на сърцето си и се вгледа в очите й.

— Афродита, любима пророчице на Никс, моля те да приемеш моята клетва на воин. Заклевам се да те пазя със сърцето, ума, тялото и душата си. Кълна се да принадлежа на теб преди всички други и да бъда твой воин до последния си дъх на този свят и в отвъдния, ако нашата богиня го пожелае. Приемаш ли клетвата ми?

Афродита се изпълни със съкрушителен прилив на радост. Дарий искаше да бъде неин воин! Радостта й обаче беше краткотрайна, когато се замисли за последиците от клетвата му.

— Не може да бъдеш мой воин. Зоуи е твоята Висша жрица. Ако ще полагаш клетва пред някого, трябва да бъде пред нея. Не й беше приятно да изрича тези думи. Още по-неприятна й беше мисълта, че Дарий може да коленичи пред Зоуи.

— Да, Зоуи е моята и твоята Висша жрица, но тя вече има своя воин. Аз бях свидетел на ентусиазма на младия Старк да заеме този пост. Тя няма да се нуждае от друг воин да я пази постоянно. Освен това Зоуи вече ми даде благословията си да положа клетва пред теб.

— Какво?

— Трябваше да обясня на Зоуи какви са намеренията ми.

Тогава това не е импулсивно, а си го обмислил и подготвил?

— Разбира се — усмихна се той. — Искам да те закрилям завинаги.

Афродита поклати глава.

— Не можеш.

Усмивката му помръкна.

— Аз решавам дали да дам клетвата си и това не е пречка. Млад съм, но уменията ми са огромни. Уверявам те, че мога да те закрилям.

— Нямах предвид това! Знам, че си добър… страхотно добър! И точно там е проблемът.