Изкушена

Каст Кристин

Останах със Старк, Хийт и Стиви Рей. Преди положението да стане твърде неудобно, Старк ме изненада, като попита:

— Хийт, би ли спал със Зоуи?

Бих искал непрекъснато да спя с нея.

Ощипах го по ръката, но той се ухили като идиот.

— А ти какво ще правиш? — попитах аз Старк.

Той не пожела да ме погледне в очите.

— Искам да огледам периметъра преди разсъмване. Ще проверя и дали Ленобия се нуждае от помощ да уреди пътуването, а после ще хапна нещо.

Къде ще спиш?

— В мрака. — Старк се обърна

към мен, сложи десния си юмрук на гърдите и ми се поклони официално. — Бъди благословена, милейди.

Той излезе, преди да успея да кажа нещо.

Онемях от почуда.

— Старк се уплаши от видението на Афродита — отбеляза Стиви Рей, стана от леглото ми и започна да рови в чекмеджетата, които по-рано бяха нейни, преди да умре и да стане нежива. Радвах се, че бях накарала Неферет и вампирите да ми върнат някои от нещата й, за да има къде да рови.

— Не позволявай на Старк да нарани чувствата ти, Зи рече Хийт. — Той е ядосан на себе си, не на теб.

Хийт, благодаря ти, че искаш да ме накараш да се почувствам по-добре, но е странно, че си на негова страна.

— Аз съм на твоя страна, скъпа! — Той ме блъсна с рамо, а после се излегна на леглото и протегна ръка към мен.

— Хийт, ще ми направиш ли една голяма услуга? — попита Стиви Рей.

— Разбира се!

Би ли слязъл в кухнята? Трябва да минеш през общата стая и да завиеш надясно. Донеси ни нещо за ядене. В хладилниците винаги има продукти за сандвичи. Потърси чипс, но вероятно ще намериш и гевречета или печени картофи.

— Гадост! — едновременно казахме Хийт и аз.

— Ще отидеш ли?

— Да, Стиви Рей, няма проблем. — Той ме прегърна и ме целуна сантиментално по челото, а после скочи от леглото. Стигна до вратата и се обърна към Стиви Рей. — Но следващия път, когато искаш да говориш насаме със Зи, само трябва да ми кажеш. Аз съм човек и играя футбол, но не съм глупав.

— Ще го запомня — отговори тя.

Хийт ми намигна и излезе.

— Боже, пълен е с енергия отбелязах аз.

— Зи, не мога да дойда с вас в Италия — изръси Стиви Рей без никакво предупреждение.

— Какво? Не може да не дойдеш. Ти си земята. Там ще ми трябва целият кръг.

— И по-рано си правила кръг без мен. Афродита ще се включи, ако й помогнеш.

— Тя не може да представлява земята. Това я подлудява.

— Знам, че си й давала дух и всичко е минало добре. Пак й дай духа.

— Стиви Рей, нуждая се от теб.

Най-добрата ми приятелка наведе глава. Изглеждаше напълно сломена.

— Моля те, не говори така. Трябва да остана. Нямам друг избор. Червените новаци се нуждаят от мен повече, откол-кото ти се нуждаеш от мен.

— Не, вече не е така — разпалено заявих аз. — Те са тук, в училището, с цяла група възрастни вампири. Дори ако възрастните вампири се държат странно, присъствието им ще бъде достатъчно хлапетата да не отхвърлят Промяната.

— Не е

само това.

— О, не! Стиви Рей, нима все още мислиш за лошите новаци?

— Аз съм тяхна Висша жрица — промълви тя. Очите й ме умоляваха да разбера. — Аз отговарям за тях. Докато те няма и преди да слезеш там долу, и да им направиш нещо ужасно, може да се опитам още веднъж да ги убедя… и да ги накарам да възвърнат човечността си.

— Стиви Рей…

Зоуи! Изслушай ме. Това е избор. Аз взех правилното решение. Старк също. И хлапетата тук са на правия път, докато по-рано бяхме лоши. Ти знаеш колко ужасно беше за нас, но всичко се промени. Сега сме различни, защото избираме да сме такива. Не мога да не вярвам, че и другите хлапета ще изберат доброто. Позволи ми да опитам.

— Знам ли. Ами ако те наранят?

Стиви Рей се засмя и късите й руси къдрици подскочиха на раменете.

— По дяволите, Зи! Те не могат да ме наранят. Те са под земята. Ако се опитат да ми направят нещо, ще призова моята природна стихия и ще им дам да разберат.

Може би е трябвало да умрат и така да не могат да възвърнат човечността си.

Не го вярвам, поне още не. Стиви Рей се приближи до леглото си и седна срещу мен, както правеше, преди светът ни да започне да се взривява около нас. — Искам да дойда с теб. Но трябва да постъпя правилно и да се опитам да вразумя хлапетата, като им дам по-голям шанс. Разбираш ли?

— Да, но наистина ще ми липсваш и все още искам да дойдеш с мен.

Очите й се напълниха със сълзи.

— И ти ще ми липсваш, Зи. Ужасно е, че крих разни неща от теб, но бях много уплашена.

— Знам какво е да криеш тайни. Гадно е.

Меко казано. Хей, нали все още сме най-добри приятелки?

— Винаги ще бъдем най-добри приятелки.

Тя се усмихна, хвърли се към мен и ме прегърна толкова силно, че Нала се събуди и изръмжа, сякаш беше майка на някоя от нас.

Хийт избра точно този момент, за да нахлуе в стаята. Ръцете му бяха пълни с храна. Той спря и се втренчи в нас.

— О, да! Умрял съм и съм отишъл в лесбийски рай!

— О, Боже! — възкликнах аз.

— Хийт, ти си гаден като убит и размазан на шосето… смрадлив, противен опосум посред лято.

— Колко отвратително — съгласих се аз.

— Обаче донесох ядене.

— Добре, простено ти е — казах веднага.

— Хей, само искам да знаеш, че ще спя тук, на старото си легло — каза Стиви Рей. — Ето защо, няма да има натискане и опипване, защото не ми е приятно.

— Знам едно за момичета, които се натискат е гаджетата си, когато в стаята има други момичета това не е хубаво. Затова не се тревожи, че тук ще става нещо такова. Хийт ще бъде добър, защото вече говорихме, че взаимоотношенията ни се основават на нещо повече от секс. Нали, Хийт?