Изкушена
Шрифт:
Моля те, не го прави това, богиньо моя!
Гласът на Калона се извиси към нас. Звучеше така, сякаш той се молеше.
Аз не правя нищо, Калона. Ти имаш избор. Дори на воините се дава правото на свободен избор и не изисквам те да го използват мъдро. Изненадах се колко студено говори Никс. За миг тя ми напомни на Афродита, каквато беше преди.
Не мога да се сдържа. Създаден съм
И въпреки това, като твоя богиня ти казвам за какво не си предопределен. Твоята воля те е формирала.
Не мога да превъзмогна чувствата си! Не мога да се променя и да бъда друг!
Грешиш, воине мой, затова ще платиш последиците от грешката си.
Никс вдигна съвършената си ръка и щракна с пръсти срещу Калона. Воинът се повдигна над земята и полетя назад, като се преобръщаше.
Започна да пада, да крещи и да се гърчи. Най-после стигна до земята, сразен, наранен и окървавен. Тупна в тучна нива, която приличаше на прерия с високи треви. Крилата му се превърнаха от бели в гарвановочерни, каквито са днес.
С вик, изпълнен е болка, той вдигна ръка и избърса видението от миналото. Въздухът пред нас потрепери и отново се превърна в градината на покрива на замъка. Калона пусна ръката ми и седна на пейка под портокалово дръвче. Не каза нищо. Седеше и гледаше искрящото синьо на Средиземно море.
Застанах пред него и се втренчих в лицето му, сякаш можех да прочета истината по изражението му.
— Защо те изхвърли? Какво направи?
Той ме погледна.
— Обичах я прекалено много. — Гласът му беше толкова безчувствен, сякаш принадлежеше на призрак.
— Как така си я обичал прекалено много? — машинално попитах аз, макар че се сетих какъв е очевидният отговор. Имаше различни видове обич… и любовта на Калона към Никс явно е била от неправилния вид.
— Ревнувах. Дори мразех Еребус.
Примигах изумено. Еребус беше консорт на Никс, вечният й любим.
— Любовта ми към нея ме накара да наруша клетвата си. Бях толкова обсебен от нея, че вече не можех да я закрилям. Провалих се като неин воин.
— Това е ужасно отбелязах аз и се замислих за Старк. Той беше положил клетва само преди няколко дни, а вече знаех, че сърцето му ще се разбие, ако не успее да ме защити. Колко ли дълго Калона е бил воин на Никс? Векове? Колко продължава частица от вечността?
Колкото и да беше невероятно, изпитах съжаление към Калона. Но не трябваше да го съжалявам! Вярно, богинята бе разбила сърцето му и го беше изгонила от царството си, но после беше станал лош. Беше се превърнал в злото, срещу което по-рано се бе борил. Калона кимна, сякаш прочете мислите ми.
— Извърших ужасни неща. И продължавам да ги върша. Изхвърлянето ме промени.
Потреперих. Знаех за какво говори Калона. Бях го преживяла заедно с Ая.
— Да — промълвих аз. — Спомням си.
Очите му се разшириха от учудване.
— Спомняш си? Имаш спомените на Ая?
Не исках да признавам какъв е мащабът на паметта ми на Ая, но знаех, че не мога да го излъжа, затова избрах малка част от истината и му я казах с кратки, стегнати думи.
— Само един. Спомням си, че ти постепенно изчезваше и Ая плачеше.
— Радвам се, че не помниш друго, защото духът й остана с мен, заровен там в мрака дълго време. Не можех да я докосна, но усещах присъствието й. Мисля, че това е единственото, което запази разсъдъка ми.
Потреперих и видях, че той понечи да вдигне ръце, сякаш искаше да изтласка спомена. Калона дълго мълча. Реших, че той е приключил с разказа за миналото си, и се опитах да превъзмогна шока и недоумението в съзнанието ми да намеря въпрос, който да му задам, когато Калона отново заговори.
— И после Ая изчезна и аз започнах да викам. Изрекох потребността си да бъда свободен в света и светът най-после ме чу.
— Неферет те чу.
— И ти ме чу, но само Тси Сгили отвърна на зова ми.
Поклатих глава.
Ти не си ме призовал в Дома на нощта. Никс ме Беляза. Затова съм там.
— Така ли? Трябва да говоря само истината или сънят ни ще изчезне, затова няма да се опитвам да те убеждавам, като се преструвам, че знам повече, отколкото в действителност. Ще кажа само онова, в което вярвам и съм сигурен, че и ти си ме чула. Или поне онази част от теб, която някога е била Ая, е чула и познала гласа ми. — Той се поколеба и сетне добави: — Вероятно ръката на Никс е насочвала превъплъщението ти и богинята те е изпратила…
— Не! — Не можех да го слушам повече. Сърцето ми биеше толкова силно, че имах чувството, че ще изхвръкне от гърдите ми. — Никс не ме е изпратила при теб, нито съм Ая! Няма значение, че имам някакви хаотични нейни спомени. В този живот аз съм реално момиче със свободна воля и собствено съзнание!
Изражението му отново се промени. Погледът му омекна и той ми се усмихна нежно.
— Знам, Зоуи, затова водя борба с чувствата си към теб. Събудих се от земята и исках девойката, която ме затвори там, да намери момиче със свободна воля, за да се бори с мен.