Изкушена
Шрифт:
Изскърцах със зъби. Не можех да повярвам, че Хийт обработи родителите си толкова лесно. Разбира се, въпреки че бяха мили хора и много добри родители, Нанси и Стив Лък нямаха абсолютно никаква представа за тийнейджърските неща. Сериозно. Хийт пиеше алкохол от години, а те още не бяха забелязали, дори когато той се връщаше вкъщи и миришеше на повръщано и бира. Гнус.
— Страхотно, татко! Много ти благодаря.
Повишеното му настроение ме накара да примигам и отново да се съсредоточа върху Хийт, а не
— Да, ще ви се обаждам всеки ден… А, да, за малко да забравя. Докато Зи и останалите хлапета приготвят багажа си, аз ще отскоча до вкъщи да си взема паспорта и дрехи. Кажи на мама, че трябва да носим само една ученическа чанта, затова да не се престарава с багажа. Добре, ще се видим след малко. Чао!
Хийт затвори, като се хилеше, сякаш отново беше в началното училище и му бяха дали допълнителна чаша шоколадово мляко на закуска.
Направи го много умело — похвали го Стиви Рей.
— Бях забравила за пътуването до Испания — отбелязах аз.
— Но аз не. Е, изглежда, трябва бързо да си отида вкъщи и да си взема паспорта и нещата. Ще се видим на летището. Не заминавай без мен! — Хийт ме целуна, грабна палтото си и изскочи от стаята, сякаш искаше да избяга, преди да му кажа, че няма да дойде в Италия въпреки разрешението на родителите му, които нямаха представа какво става със сина им.
— Наистина ли ще му позволиш да дойде с вас? попита Стиви Рей.
— Да апатично отговорих аз.
— Радвам се. Не искам да бъда гадна, но мисля, че идеята е добра заради онова нещо с кръвта.
Кое нещо с кръвта?
— Зи, той е Обвързан с теб човек. Кръвта му е супер добра за теб. Предстои ти опасна конфронтация с Калона и Неферет и Висшия съвет, затова може да се нуждаеш от хубава кръв.
— Да, предполагам, че си права,
— Е, добре, Зи. Какво има, по дяволите?
Примигах учудено.
— Какво имаш предвид?
— Държиш се като зомби. Разкажи ми за странния сън, който те събуди.
— Мислех, че спиш.
— Така исках да мислиш, в случай че решите да се натискате.
— Когато ти си в стаята? Това е грозно.
— Вярно е, но се опитвах да бъда учтива.
— Боже. Не бих го направила.
— Аз пък няма да ти позволя да смениш темата. Сънят… Спомняш ли си? Разкажи ми го.
Въздъхнах. Стиви Рей беше моята най-добра приятелка и трябваше да й кажа.
— Беше за Калона — изръсих аз.
— Той е нахлул в съня ти, въпреки че ти спеше с Хийт?
— Не, той не нахлу в съня ми признах аз, макар и без желание. — Беше по-скоро видение, отколкото сън.
— Какво видение?
— На миналото му. Преди да бъде низвергнат.
— Низвергнат? Откъде?
Поех си дълбоко дъх и й казах истината.
— От страната на Никс. Калона е бил неин воин.
— Мили
— Да… Не… Не знам! Изглеждаше реално, но не знам със сигурност. Няма как да бъда сигурна. — И после дъхът ми секна. — О, не!
— Какво?
— В спомените ми на Ая тя каза, че Калона не е роден да ходи по този свят. — Хлъцнах и притиснах ръце една в друга, за да спрат да треперят. — И го нарече неин воин.
О-хо. Тя е знаела, че той е бил воин на Никс, преди да бъде низвергнат.
— Ох, не знам — отговорих аз, но всъщност дълбоко в сърцето си знаех, че Ая се е опитвала да утеши Калона с любов. Някога Калона е бил воин и щеше да иска отново да бъде такъв.
— Може би трябва да говориш с Ленобия за… — започна Стиви Рей.
— Не! Моля те, обещай ми, че няма да казваш на никого. Те вече знаят, че имам спомен, че Ая е била с Калона. Прибави към това виденията на Афродита и те ще откачат. Ще решат, че може да си изгубя ума и отново да бъда с него… а това няма да се случи! Наистина го мислех. Не ме интересуваше, че ми се догади. Не можех да бъда с Калона. Както казах и на него, това беше невъзможно
Но не трябваше да се тревожа, че Стиви Рей ще ме издаде. Тя кимаше и ме гледаше с очи, пълни с разбиране.
Искаш сама да се справиш, нали?
— Да. Звучи глупаво, а?
— Не — възрази тя. — Понякога нещата не са работа на другите. И някои неща, които изглеждат абсолютно невъзможни, завършват не така, както сме очаквали.
Наистина ли го мислиш?
— Поне се надявам — откровено отговори Стиви Рей и очевидно искаше да добави още нещо, но я прекъсна почукване на вратата.
— Би ли побързала? провикна се Афродита. — Всички все още яд ат, а трябва да хващаме самолет.
— Готови сме изкрещя Стиви Рей и ми хвърли чантата. — Мисля, че трябва да правиш онова, което ти подсказва инстинктът, както винаги ни съветва Никс. Вярно, по-рано ти обърка нещата. Аз също. Но и двете избрахме да бъдем на страната на нашата богиня и в края на краищата това е най-важното.
Кимнах мълчаливо. Беше ми трудно да говоря.
Стиви Рей ме прегърна.
— Убедена съм, че ще постъпиш правилно.
Смехът ми прозвуча по-скоро като ридание.
— Да, след още колко грешки?
Тя ми се усмихна.
— В живота непрекъснато се правят грешки. И започвам да мисля, че нямаше да е толкова вълнуващ, ако бяхме съвършени.
— В момента малко скука би ми харесала.
Двете се смеехме, когато излязохме в коридора и се присъединихме към разтревожената Афродита. Забелязах, че „ученическата й чанта“ е „Бетси Джонсън“ и е толкова претъпкана, че се пръска по модните шевове.
— Мисля, че това е измама — рекох аз и посочих чантата й.