Изкушена

Каст Кристин

— Не е измама, а импровизация.

Страхотна чанта — подхвърли Стиви Рей. — И аз бих искала да имам „Бетси Джонсън“.

— Ти си твърде кънтри за „Бетси“ — отсече Афродита.

— Не съм.

— Тогава какви са тези старомодни дънки? „Роупърс“? Сериозно. Ще ти кажа едно влез в настоящето, ако обичаш.

— Не, ти не говориш само за моите „Роупърс“…

Оставих ги да се препират и тръгнах след тях към столовата. Дори не ги чувах. Мислите ми бяха на хиляди километри, на покрива на

дворец насред сън.

* # *

Столовата беше оживена, но утихна, когато Афродита, Стиви Рей и аз се приближихме до Близначките, Джак и Деймиън, които вече ядяха бекон с яйца. Както очаквах, аз привлякох множество убийствени погледи, особено от сепаретата, пълни с момичета.

— Не им обръщай внимание — каза Афродита. — Те мразят

всички.

— Странно е, че Калона все още обърква умовете им — рече Стиви Рей, докато пълнехме чиниите си и поглеждахме през рамо към мълчаливите и намусени хлапета.

— Изборът е техен — избълва устата ми, преди да я спра.

— Какво искаш да кажеш? — попита Стиви Рей.

— Хлапетата… отвърнах аз, преглътнах яйцата и посочих с вилицата към останалите в стаята. — Онези, които ни гледат мръсно и се държат безумно, са избрали да бъде така. Да, Калона го започна, но те избират своя път.

Гласът на Стиви Рей беше съчувствен от разбиране, но настоятелен.

— Може и да е вярно, Зи, но не трябва да забравяш, че това се случи заради Калона… и Неферет.

— Истината е, че Калона е лош и Зоуи трябва се справи с него веднъж завинаги — заяви Афродита.

Яйцата изведнъж престанаха да ми се струват вкусни.

Бяхме се сбутали в сепарето, ядяхме и се преструвахме, че другите не ни убиват с погледи, когато Старк дойде при нас. Изглеждаше уморен и когато ме погледна, видях тъга в очите му. Бях я съзряла в погледа на Калона, когато говореше за Никс. „Старк мисли, че не е оправдал очакванията ми.“

Усмихнах му се. Исках да премахна тревогата от лицето му.

— Здравей — тихо казах аз.

— Здравей — отвърна той.

И после осъзнахме, че всички ни гледат и слушат. Старк се прокашля, придърпа стол и прошепна:

— Дарий и Ленобия вече са на летището. Аз ще ви закарам с джипа. — Той се огледа и аз видях, че част от напрежението

изчезна от лицето му. — Предполагам, че сте изпратили Хийт да си ходи у дома?

— Да си вземе паспорта — обяви Стиви Рей.

Това, естествено, предизвика лека суматоха на нашата маса. Въздъхнах, изчаках бурята да утихне и когато всички най-после млъкнаха, казах:

Да, Хийт идва с нас. Точка.

Афродита озадачено повдигна едната си руса вежда.

— Мисля, че има логика да вземеш кръвната банка със

себе си. Дори стрелецът със злобната физиономия ще трябва да се съгласи с това.

Казах „точка“, защото няма да говоря по този въпрос. И не наричай Хийт кръвна банка.

— Не е учтиво — допълни Стиви Рей.

— Ухапи ме, ако можеш — без да мисли, каза Афродита и Близначките моментално започнаха да се кикотят.

— Стиви Рей няма да идва с нас — прекъснах веселието им аз. — Това означава, че когато образуваме кръг, Афродита ще представлява духа.

Близначките млъкнаха. Всички се втренчиха в Стиви Рей.

— Онези червени новаци може да не бъдат спасени авторитетно отбеляза Деймиън.

— Знам, но ще опитам още веднъж.

— Хей, направи ми една услуга — провикна се Афродита. — Внимавай да не те убият. Отново. Убедена съм, че това ще бъде обезпокоително тревожно за мен.

— Няма да ме убият — отвърна Стиви Рей.

Обещай ми, че няма да отидеш там сама — обади се Джак.

— Трябва да обещаеш — съгласи се Старк.

Аз не казах нищо. Вече не бях толкова уверена, че само аз знам правилния начин да се правят нещата. За щастие мълчанието ми не беше забелязано, защото в същия миг влязоха червените новаци и всички в столовата отместиха погледи от нас и се вторачиха в тях и защушукаха.

— По-добре да проверя как са. — Стиви Рей стана и ни се усмихна. Побързайте и свършете работата там, за да се върнете по-скоро тук. — Тя ме прегърна и промълви: — Ти ще постъпиш правилно.

— Ти също — прошепнах аз.

Стиви Рей се отдалечи от мен и се залови с червените новаци, които ни махнаха, докато се строяваха в редици. Тя се държеше съвсем нормално и им говореше така, сякаш те не влизаха в столовата за пръв път, откакто бяха умрели. Червените новаци веднага започнаха да се отпускат, без да обръщат внимание на погледите и шушукането.

— Стиви Рей е добър водач — изразих аз на глас мислите си.

— Дано това не й донесе неприятности — добави Афродита. Погледнах я и тя сви рамене. — Някои хора… особено злите неживи… не могат да бъдат водени.

— Тя ще постъпи правилно — повторих аз думите на Стиви

Рей.

— Да, но дали те ще постъпят правилно?

Нямах отговор на този въпрос.

— Готови ли сте? — попита Старк.

— Да — отговорих аз.

Останалите кимнаха, взехме чантите си и тръгнахме към вратата. Старк и аз вървяхме най-отзад.

— Здравей, Зоуи.

Гласът на Ерик ме спря. Старк остана до мен и изпитателно се втренчи в бившето ми гадже.

— Здравей, Ерик предпазливо отвърнах аз.

— Желая ти успех.