Изкушена

Каст Кристин

Ленобия кимна.

— Помнете, че изходът от представянето ви пред Съвета може да промени света.

— Чак пък толкова… — измърмори Афродита.

Ленобия я изгледа строго, но не й каза нищо и ме изненада, като се обърна към Джак.

— Мисля, че ти трябва да останеш тук.

За нищо на света! Отивам там, където е и Деймиън — отвърна той.

— Там, където отива Деймиън, ще бъде опасно.

— Тогава двойно повече искам да бъда с него!

— Смятам, че Джак трябва да дойде. Той е част от нас. Освен това… — Продължих да говоря, следвайки инстинктите

си, и съдейки по чувството за справедливост в себе си, знаех, че изразявам на глас нещо, което Никс иска всички да чуят. — Джак има връзка с нещо важно.

— Така ли? С какво?

Усмихнах му се.

Връзката ти е с технологиите… магията на съвременния свят.

Деймиън се ухили.

— Вярно е! Джак разбира от всичко за аудиовизуалните средства и компютрите. Мислех го за гений по технологиите, но всъщност той е гений на квадрат.

— Боже! Страхотно! — зарадва се Джак.

— Тогава ти си права, Зоуи. Нека Джак да дойде с вас. Никс го е надарила с определена цел, която може да ви е от голяма полза.

— Да, и също така… — Готвех се да кажа на Ленобия и за другия ни спътник, когато Хийт дотърча при нас, преметнал ученическа чанта на рамото си.

— И твоят консорт ли ще идва? — Ленобия довърши изречението ми и озадачено повдигна едната си вежда.

— Да! — отговори Хийт и ме прегърна. Не се знае кога Зоуи може да изпита потребност да ме ухапе.

— Добре, Хийт, всички го разбират. — Усетих, че лицето ми пламна, и нарочно отбягнах погледа на Старк.

Като консорт на Висша жрица ще ти бъде позволено да влезеш в залата на Съвета обясни Ленобия, — но нямаш правото да говориш.

— Има много правила как да се държиш пред Съвета, нали? — попита Деймиън и на мен ми се догади още повече.

— Правила?

— Да — потвърди Ленобия. Системата е древна и целта й е да предотврати хаос, но по принцип изслушват всички оратори. Трябва да спазвате правилата, иначе ще ви изведат от залата.

— Но аз не знам правилата!

— Моята приятелка Нрсея, също преподавателка по езда на остров Сан Клементе, ще ви посрещне на летището. Тя ще ви заведе в стаите ви на острова и ще ви инструктира какъв е етикетът на Съвета.

— И нищо ли няма да мога да кажа? — попита Хийт.

— Абе, ти увреден ли си? — провикна се Афродита. — Нали това ти обясни Ленобия?

— А за теб не съм сигурна дали изобщо ще те допуснат в залата на Съвета — обърна се Ленобия към Афродита.

— Какво? Но аз съм… — Афродита млъкна. Истината беше, че тя е човек, специален, но човек.

— Но Ерсея иска да присъстваш — продължи Ленобия. — Ще видим дали ще те приемат, или не.

— Качвайте се в самолета. Азтрябва да поговоря с Ленобия за секунда.

— Ще заминете от изход двайсет и шест — добави Ленобия. — Бъдете благословени и нека Никс бъде с вас.

Бъди благословена! — отговориха всички и се отправиха към виещата се опашка пред охраната.

— Как са ранените новаци? — попитах аз.

— Много по-добре. Благодарение на онова, което ти направи за тях — отвърна Ленобия.

Махнах с ръка.

— Радвам

се, че са по-добре. Ами Дракона?

— Скърби безутешно.

— Много съжалявам.

— Победи Калона и спри Неферет. Това ще му помогне.

Не обърнах внимание на обземащата ме паника и смених

темата.

— Какво ще правиш с червените новаци?

— Мислих по този въпрос и смятам да уважим волята на тяхната Висша жрица. Ще говоря със Стиви Рей, когато се върна в училището, и ще решим какво според нея е най-доброто за тях.

Стори ми се странно, че Ленобия нарича Стиви Рей Висша жрица, но не в лошия смисъл.

— Трябва да знаеш, че има и други червени новаци освен онези, които са със Стиви Рей.

Ленобия кимна.

— Дарий ми каза.

— Какво ще правиш с тях?

— Както и с другите, решението зависи от Стиви Рей. Положението е трудно. Дори не знам в какво точно са се превърнали. — Ленобия сложи ръка на рамото ми. — Зоуи, не трябва да допускаш случилото се тук да те разсейва. Съсредоточи се върху Калона, Неферет и Висшия съвет. Аз ще се погрижа за Дома на нощта.

Въздъхнах.

— Добре. Ще го сторя. Поне ще се опитам.

Тя се усмихна.

— Уведомих Висшия съвет, че те смятаме за наша Висша жрица.

Стъписах се.

— Сериозно?

— Да. Ти наистина си Висша жрица, Зоуи. Заслужи го. И си свързана с Никс така, както никой новак или вампир не е бил. Следвай напътствията на богинята и ни накарай да се гордеем.

— Ще направя всичко възможно.

— Само това искаме от теб. Бъди благословена, Зоуи Редбърд.

— Бъди благословена — отвърнах аз и тръгнах към изход двайсет и шест, като се опитах да не мисля твърде много за факта, че една Висша жрица на Никс не би трябвало да сънува бившия воин на богинята.

* * *

— Бабо! Здравей. Как се чувстваш? казах аз по мобилния си.

— О, Зоуи, пиленце! Днес съм по-добре. Мисля, че краят на бурята ми даде сили. Ледът е красив, но само в малки дози.

— Хей, не мисли, че това означава, че трябва да бързаш да се върнеш във фермата за лавандула. Моля те, обещай ми, че ще позволиш на сестра Мери Анджела да се грижи за теб известно време.

— Не бой се, а-вет-си а-ге-хут-са. Компанията на добрата сестра много ми харесва. Ще дойдеш ли да ме видиш довечера? Как вървят нещата в училище?

— Затова ти се обаждам, бабо. Готвя се да се кача на училищния самолет и да замина за Венеция. Калона и Неферет са там и, изглежда, се бъркат на Висшия съвет.

— Лоша работа, а-вет-си а-ге-хут-са. Няма да влизаш в битката сама, нали?

— Не, бабо. Цялата група е с мен. Плюс Хийт.

Добре. Не се срамувай да използваш връзката си с него. Такъв е естественият ред на нещата.

Задавиха ме сълзи. Трайната и неизменна обич на баба, колкото и чудовищен и странен да бе станал животът ми, беше основата на целия ми свят.