Кинг и Максуел

Балдачи Дейвид

– А за какво се използват те? – попита Мишел.

– За комуникации – с готовност отговори Едгар. – Тоест за бързо прехвърляне на информация до различни точки по света. Телефонни услуги, навигация, компютърни мрежи и всичко останало. Стената зависи от тях, а следователно и аз.

– Защо Алън Грант би купил или наел спътник? – замислено промълви Шон.

– За шпионаж? – подхвърли Мишел.

– Кого да шпионира? – погледна я скептично той. – И защо трябва да краде един милиард евро? Едгар твърди, че може да се наеме част от спътник

за много по-малко пари. Според мен именно Грант е информаторът на блогъра. А правителството е бясно. Ти видя с очите си колко е притеснен президентът Коул. Ако се окаже, че цялата работа е отмъщение на Грант за това, което се е случило с баща му след аферата "Иран-контра", спътникът със сигурност фигурира в плана му.

Той остави чашата си на плота и махна към монитора.

– Можеш ли да откриеш списък на операторите на спътници с търговска цел, Едгар?

– Да.

– А възможно ли е да разберем кой е наел работно пространство на някой от тях през последните няколко седмици?

– Мога да опитам.

– Това е добре – кимна Шон и отново посегна към чашата си.

– Какво мислиш? – любопитно го изгледа Мишел.

– Комуникациите са основното предназначение на спътниците, нали така? Може би една от целите на Грант е тази. Той е доставил на Джордж Карлтън всички тайни около инцидента в Афганистан.

Мишел кимна, а лицето започна да се прояснява.

– Но ти мислиш, че използва спътника и с друга цел? – попита тя.

– Точно така. Все още не знам за какво става въпрос, но вероятно не е само за предаване на информация. – Шон се извърна към Едгар. – Използвайки спътник, човек може да контролира разни неща, които се случват на Земята, нали?

– Да. Държавите ги използват за управление на енергетиката, ядрените арсенали, командно-контролни дейности и още куп неща.

– Нима допускаш, че иска да сложи ръка върху ядрения арсенал на САЩ? – възкликна Мишел.

– Не. Тези функции се изпълняват само от държавните спътници и са надеждно защитени. Освен това се дублират от обезопасителни системи тук, на Земята.

– Тогава за какво говорим, Шон?

– Не знам – промърмори той, видимо разстроен. – Но имам чувството, че каквото и да се окаже, ще бъде огромно.

– А какво ще правим ние, докато Едгар работи по това?

– Ще се срещнем с Уинго и ще му разкажем всичко.

– Нали сам каза, че е опасно?

– Въпрос на терминология, Мишел. И на малко дипломация.

– Тоест искаш аз да поговоря с него?

– Ами не точно...

– Защо?

– Не ме разбирай погрешно, но ти си точно толкова дипломатична, колкото онзи безумец, който управлява Северна Корея...

– С тази разлика, че съм далеч по-твърда от него! – отсече Мишел.

71.

Алън Грант не беше доволен от събитията през деня.

Шон Кинг беше забелязан в близост до "Херон Еър Сървис",

но отново беше успял да се измъкне.

Някой беше проникнал в дома на Тревър Дженкинс. На пръв поглед там не липсваше нищо, но той нямаше как да бъде сигурен в това.

Грант взе телефона за еднократна употреба, набра един номер и включи модулатора за промяна на гласа.

Сам Уинго вдигна на второто позвъняване.

– Имаме проблем, Уинго.

– Какъв?

– Всъщност проблемите са два: Кинг и Максуел.

– Не знам за какво говориш.

– Помолих те да се покриеш.

– Изпълнявам молбата ти. Не съм ходил никъде от предишното ти обаждане.

– Но твоите приятели го правят и заради теб

– Те не са ми приятели.

– Искаш ли да ти изпратя парче от тялото на сина ти, за да разбереш, че не се шегувам?

– Не го наранявай, моля те!

– Не се опитвай да ме будалкаш! Много добре знам, че работиш с Кинг и Максуел. Но дълбоко се заблуждаваш, ако мислиш, че ще стоя и ще гледам как тези двамата вървят по петите ми!

– Какво искаш да направя?

– Да ги спреш.

– Как?

– Оставям това на въображението ти. Ако искаш, може и да ги убиеш. На мен не ми пука. Но ако още веднъж усетя, че ми пречат, ще получиш Тайлър в чувал за трупове, ясно ли е?

– Да – отвърна със задавен глас Уинго:

***

Шон и Мишел паркираха пред мотела и слязоха от колата.

– Не съм много сигурен как да подходя със Сам – промърмори Шон.

– А, не знам – изгледа го Мишел. – Що се отнася до дипломацията, аз съм на дъното на скалата заедно с онзи психар от Пхенян...

– Не исках да кажа това.

– Напротив!

Шон почука на мотелската врата и подвикна:

– Ние сме, Сам.

– Не е заключено – чу се гласът на Уинго.

Влязоха и Мишел затвори вратата.

Когато погледна към стаята, видя Шон с вдигнати ръце.

Срещу него стоеше Уинго, насочил пистолет в гърдите му.

– Има ли някакъв проблем? – попита Шон.

– Обадиха ми се по телефона. Не са доволни, че вие двамата душите около тях. Предупредиха ме, че ако не престанете, ще ми изпратят Тайлър в чувал за трупове!

– Сам, нали ти обяснихме какво мислим да направим – каза Шон, без да изпуска пистолета от очи. – Бяхме единодушни, че това е най-добрият план да върнем децата невредими.

– Не, вие бяхте единодушни. Аз дори нямах думата… – Пистолетът помръдна в ръката му. – Но сега вече я имам!

– В момента играеш точно по тяхната свирка, Сам – обади се Мишел. – Ако всички стоим със скръстени ръце, Тайлър никога няма да се върне.

– Нека ви кажа какво мисля аз – повиши тон Уинго. Ако не престанете, Тайлър ще умре. Но ако престанете, може би има някакъв шанс.

– Не го вярваш, нали? – подхвърли Шон.

– Не ми казвай какво вярвам и какво не! – викна Уинго. – Няма да позволя да подпишете смъртната присъда на сина ми!